My Aurora - Not a Fairytail | J.JK {Bulgarian Translation}

°14°

Г.Т.Сохрин

Събудих се от някакви тракащи звуци. Предположих, че звука идва от кухнята, за това бързо се насочих натам. Приближавайки се, забелязах малък непохватен Джънкук, който се фокусираше да счупи яйце.

Усмихнах се, виждайки го. Изглеждаше все едно се опитва да не вдига прекалено много шум. Когато се обърна да вземе нещо, сякаш усети присъствието ми, очите му се заключиха с моите.

Бях леко обезпокоена за споменатия от Джънкук мъж. Защо някой би искал да го убие?

Приближих се към него, тъй като предположих, че има нужда от помощ. За миг погледнах какво се опитва да направи и скоро започнах и аз да готвя.

Не говореше много, затова реших аз малко да го заговоря.

"Добре ли си? Нали знаеш...заради вчера." Попитах и той спря с това, което правеше. Продължаваше да гледа надолу, а бретона му покриваше половината му лице.

Бавно въздиша и погледна към мен. Леко се усмихна, но си личеше, че не беше щастлив от моя въпрос.

"Всичко е наред, Нуна. Няма нужда да се притесняваш. Вече съм го забравил."

Усмихваше се, обаче аз виждах през малката му лъжа. Кимнах, за да му покажа, че съм му повярвала, и продължихме.

Накрая направихме шоколадови палачинки, но тъй като някоя от неговите бяха изгорели, му направих още малко.

Ядохме спокойно, но усещах, че Джънкук е леко дистанциран. Да не е, заради снощи? Ако е, искам да знае, че аз ще му помогна. Бих искала да бъде по-отворен към мен и да споделя притесненията си.

Изяде закуската си и ме изчака да свърша със своята. Щом бях готова, той взе чиниите и отиде да ги измие.

А аз през това време се почувствах много тъжна и притеснена за него. Сигурно преминава през много труден момент, а най-лошото е, че дори не споделя с мен.

Приближих се към него, докато той си стоеше там. Бавно поставих ръцете си около кръста му и го прегърнах от отзад. За момент тялото му не помръдна, но за мен нямаше значение. Все още ръцете ми бяха затегнати около тялото му. Чаках, докато спре да е напрегнат, защото съм го прегърнала, и скоро малко се отпусна.

"Съжалявам, ако си си помислила, че те отбягвам." Каза с очи вперени в пода, преди да се обърнат към мен.

Когато го погледнах, ми стана още по-тъжно.

"Разбира се, че не, Куки. Просто искам да ми споделяш, ако се чувстваш зле. Не мислиш ли? Бих била щастлива ако ти помогна, но ти си дистанциран към мен. Това е единственото нещо, за което се притеснявам."

Казах нежно и той ме погледна с малка усмивка.

"Толкова много те е грижа за мен." Отвърна със срамежлива физиономия.

Аз само кимнах.

"Ами, очевидно." Казах, гледайки надолу.

Следващото нещо, което направи, беше да обвие големите си ръце около тялото ми.

Стояхме така известно време, преди да се отдръпнем един от друг.

"Толкова много ти благодаря, Нуна. За първи път някой го е грижа толкова много за мен." Усмихвайки се, ме гледаше право в очите. Усещах сърцето ми да бие лудо, заради малкото разстояние помежду ни.

Реших да не го питам за рисунката в стаята му. А през това време мислихме да направим едно от най-хубавите неща на света.

Да гледаме к-драми със сладолед.

Толкова много се наслаждавахме на взаимното си присъствие, че не осъзнах, че бавно се влюбвам в него. Все още не можех да го осъзная, знаейки, че първо го приемах като най-добър приятел.

Мога само да се надявам, че ще отвърне на чувствата ми, а и съм сигурна, че Марк много ще се зарадва. Обаче все още съм сърдита на този идиот, че не ми връща обажданията. За първи път прави нещо такова.

°°°

Г.Т.Марк

"Сигурна ли сте, мадам?" Попитах възрастната жена, която държи негова снимка.

"Разбира се, че съм! Той умря преди двадесет години заедно с мъжа ми."

Никога до сега не съм бил толкова ужасен. Фактът, че Джънкук невероятно прилича на момче, което е умряло преди двадесет  години, е меко казано потресаващо.

Побърках се след като разбрах истината за този нещастник. А мисълта, че Сохрин е под един покрив с него, ме влудяваше.

"Трябва да го изгоня от там, колкото се може по-бързо."

°°°

Най-после дойде деня, в който качих нова глава. Според вас какво Джънкук крие 🤭?

Credits: igot7_ara