My Aurora - Not a Fairytail | J.JK {Bulgarian Translation}

°13°

Г.Т.Сохрин

По време на цялото пътуване устата ми беше като заключена. Дори и да имах желанието да говоря, не знаех какво. Умът ми просто беше окупиран с желанието да говоря с Марк.

Имах нуждата да знам дали е добре, да го питам за Джънкук. Дори не знаех дали Джънкук се е променил или си е същия убиец, който уби Джиньонг Опа така безкрупулно.

Кървавото му лице в боксовата круша все още извикваше в ума ми, главите на двама лежаха на пода. Тези картини бяха толкова нови, толкова изчистени чак се плашех.

Изплашена, че е способен да ме убие всеки един момент. Бях на щрек през цялото време, за всеки случай ако му хрумне нещо.

Молех се да се е променил. Обичах го прекалено много, за да го гледам в това състояние, беше травмиращо. Обаче защо не си спомням нищо от след този момент?

Сякаш всичко притъмня и после като си отворих очите бях в онзи университет. Спала съм на земята.

Колата леко се разтресе при спирането, напомняйки ми, че пристигнахме. Къщата все още изглеждаше като последния път, когато я видяхме. Докато я наблюдавах по-подробно, Джънкук ми отвори вратата.

Погледнах го само за момент, преди да носачи очите си за пореден път към земята. Усетих пръстите ни да правят контакт, след което той ни ги сля.

Топлината идваща от неговата длан към моята караше сърцето ми да превърти.

Вратата се отвори и познатият аромат на ароматизирани свещти ме удари.

"Днес доста работи, Нуна. Вземи си топла вана. Аз ще направя вечерята." Каза като ме целуна по челото, от което последва още една лека целувка по устните ми.

Усмихнах се да го гледам как се насочва към кухнята, след като остави палтото си. Може би се е променил?

Насочих се към горния етаж, но не след дълго усмихнатата ми физиономия изчезна, щом зърнах всички наши снимки в рамки заедно.

Бяха снимки на мен и Джънкук. Някои места ми бяха познато, а други изобщо не си ги спомня.

Най-объркващата всъщност беше да видя снимката, която ужасно добре си спомням.

Беше същата картина, същите детайли и същите костюми, които носихме с Марк.

Единствения проблем е, че трябваше да е лицето на Марк там, не на Джънкук. Главата ми се обърна към страната на стаята ми.

Изтичах в нея и отворих стария ми албум, който би трябвало да е пълен със спомени за Марк.

Всяка една снимка беше с лицето на Джънкук. Нито една снимка, която да докаже съществуването на Марк на тази Земя. Бях ядосана.

Бях хванала в здрава хватка главата си, опитвайки се да разбера какво се е случило през последните няколкократно дни. Сякаш туко-що се събудих)

Усетих ръка на рамото си и беше Джънкук. Изражение му кръщене сериозност, коренно различно, от това което видях в колата.

Бях изплашена отново.

"Мисля, че те помолих да си вземеш душ? Свърших с готвенето, а ти дори не си преоблякла?"

Не е ядосан? Държеше ръцете му нежно и ме повдигна нвхжно.

"И аз съм изморен. Можеш да се изкъпеш с мен."

Каза с неговата специфична усмивка, докато вече беше започнал да сваля едно по едно от дрехите ми.

°°°

Вечеряме, а аз не спирам да му давам от тези краткосрочните погледи от време на време. Ядеше си спокойно, ала аз все още се чувствах неудобно от скорошната случка.

Помогна ми да се изкъпя, ниши повече. Чувството от прекалено деликатните му допири бяха перманентно останали в ума ми.

Тихо и бързо свърших с вечерята си, тъй като той вече беше готов. Той търпеливо ме чакаше да свърша и когато бях, ми взе чинията и я изми.

Не отделях поглед от него. Когато беше готово с миенето се насочи към мен и тялото му висеше над моето, тъй като бях седнала.

"Хайде, да се връщаме в стаята ни, Нуна." Каза с невинна усмивка. Остави ме без избор, а той е да отвърна на усмивката.

Ако нищо не се случило на Марк, тогава няма за какво да се представям. Сега трябва ми поне някакъв план да го привлека. Сега беше задължително да го намеря. Къде е той?

°°°

STREAM BUTTER

Credits: neottarius