Толкова е заблуждаващо.
Фактът, че хората с най-ангелските лица могат да бъдат дори по-лоши от самия дявол.
И с времето го осъзнах.
｡･:*:･ﾟ★,｡･:*:･ﾟ☆ ｡･:*:･ﾟ★,｡･:*:･ﾟ☆｡･:*:
Това е измислена история.
Нито героите, нито случките са истински.
#1 i...
Джънкук най-после свърши с храната, докато аз продължавах да го гледам. Бях се настанила до него, ядяща купа с ягоди. Краката ми висяха във въздуха, заради сравнително високия стол или просто аз съм ниска.
Беше толкова фокусиран, внимаваше с всички съставки. Радост ме изпълни, докато гледах лицето му, когато разбра, че е готов. Заешката усмивка, която се появи след час готвене.
Погледна ме без да крие усмивката си.
"Готово!" Развълнувано каза и неочаквано ме целуна.
Като се обърна да вземе чинии, усетих лицето ми да се затопля. Просто не го очаквах.
Джънкук настоя този път да ядем на дивана, вместо в трапезарията.
Пуснахме си хубав комедиен филм, преди да седнем. Преплетохме си краката, от което не можах да сдържа усмивката си. Когато бяхме готови, взе чиниите ни и ги постави на масата.
Прегърна ме през кръста, като постави главата си на рамото ми, косата му гъделичкаше врата ми. Обстановката беше така комфортна, не бих искала повече. Като махнем това, че никога не искам този момент да свърши, но все пак. Беше прекалено перфектно, за да е вярно. Обичах го прекалено много, за да някога приема, че съм го изгубила.
След забавяния филм, отидохме в стаята ни за една хубава и дълга дрямка.
"Лека нощ, нунаа~. Обичам те!" Каза и ми даде една от сладките си целувки, преди да си сложи главата на възглавницата.
Заспа за секунди. Засмях се, толкова ли беше изморен? Загасих нощната лампа и легнах до него. Усмихнах се от дълбокия сън на любовта ми.
Ще забравя всичко за тази жена, ако това той иска.
Изглежда страшна, дори не знам дали е истинска. Ами ако някое мое видение? Тогава ще забравя всяко едно нещо за нея. Само това мога да направя. Поне се надявам да мога.
°°°
Издишка за пореден път излезе от устата ми. Беше кошмар, но винаги беше доста реално.
Продължаваше да сочи към снимка на Джънкук и да клати главата си неудобрително.
Омръзна ми вече, усещах яростта в мен да се покачва.
"Моля те, остави ме, не знам какво се опитваш да направиш, но не се получава. Спри да правиш опити да ни разделиш, за бога."
Наблюдаваше ме без емоции, изписани на лицето и с тъмните си очи. До преди секунда беше отчаяна, притеснена, обаче сега нищо.
Как успява да се променя с такава лекота? Може би Джънкук беше прав.
Не трябваше да и вярвам. Дори и за секунда.
Насочи се към мен. Не можех да се движа. Отново, краката ми бяха завързани.
Вдигна ръката си и я сложи на главата ми. Момента, в който го направи, сякаш вече виждах всичко много по-ясно. Картините, които ми излизаха в главата сега се въртяха като филм пред очите ми.
Онзи тип, Марк, после и Джънкук. Сега сякаш не Джънкук беше с мен от детските ми години.
Ставах все по-ядосана с всяка следваща секунда. Какво се опитваше да ми каже? Че Джънкук е лъжец? Че любовта му е постановка? Той стои с мен, само заради някакви си свои причини?
След няколко минути ми дойде в повече. Никаква идея кой беше този мъж, Марк. И виждайки го в почти всичките ми спомени, неописуемо ме дразнеше.
Тя луда ли беше? Какво се опитваше да ми вноши с всичко това? Джънкук е изтрил всичките ми спомени с този мъж? Просто мисълта за такова нещо ме караше да се смея.
Значи Джънкук е някакъв магьосник, който контролира умовете на хората. Не можех повече да я търпя. Беше като паразит. Не искаше да ме остави.
Използвайки цялата си сила, успях да премахна ръката и.
В същия момент отново се озовах върху леглото ни, събуждайки уморения Джънкук.
"Добре ли си, джаги?" Попитах, но този път в ума ми не ми дойде лъжа. За пореден път му казах за тази жена.
Обаче сега не пропуснах факта, какво тя ми показа.
"Все още нямам идея кой е този. Искам просто да спре. Докарва ме до лудост, Куки." Вече ръцете ми бяха заплетени в косите ми.
Леко бях изплашена от очакващия отговор. Той тихо ме слушаше.
"Тя не спира, защото не може да те види щастлива. Тя единствено те вижда тъжна. Може би тя трябва да види колко... много те обичам... а и вече от доста време чакам."
Последните му думи преди да слее устните ни, посред нощта, докато остатъка от света беше, предполагам, заспал.
°°°
Марк, гледайки от рая, разбирайки, че Сохрин не го помни:
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
