My Aurora - Not a Fairytail | J.JK {Bulgarian Translation}

°7°

Г.Т.Сохрин

Веднага се прибрах след тази сцена. В този момент водех спор със самата себе си. Молех се това, което видях в ума ми, да не е вярно, въпреки че непрестанно получавах тръпки, когато се сещах за този Марк. Той някога ми е бил приятел.

Не можех да повярвам или по-скоро не исках. Не бях способна да обработя факта, че обичта на Джънкук към мен е била чиста лъжа. Фалшива любов (Im sorry but Its FAKE LOVE), преструвка.

Обаче разума не ме слушаше. Най-накрая стигнах до "нашия дом". Поех си дълбок дъх, знаейки, че той вече е тук.

Колата му беше паркирана отвън, стигнал е по-бързо от мен. Влязох без никакви усилия, тъй като вратата беше отключено. Затворих след себе си, като прилежно оставих обувките си на страна. Приятния мирис на приготвена храна кражеше около помещението.

Джънкук готвеше, а аз го гледах, докато го правеше. Как някой като него да е чудовище? Беше толкова невинен? Да вярвам ли на онази жена? Тя всъщност беше тази, която изглеждаше плашещо. В нея всъщност трябва да се съмнявам.

Оставих нещата си и го прегърнах от отзад, по някакъв начин да намаля стреса в мен.

"Как беше денят ти, Нуна?" Попита ме с лек присмех защото погалвах корема му.

"Джънкук." Започнах и той му даде знак да продължа с леко "Хмм"

"Обичаш ме, нали?" За миг усетих как спря да се мърда.

Чух, че спря котлона и се обърна напълно към мен. Обгърна лицето ми с ръцете си и ме гледаше в очите без да мигне.

Очите му бяха толкова красиви, особено докато се взирах в тях. Започна да гали лицето ми, забелязах как в очите му се виждаше тъга.

"Защо някога би се съмнявала за любовта ми към теб?" Почувствах се леко разочарована от себе си.

След всичко, което сме направили един за друг, след всички наши нощти, когато ме придърпваше в обятията си, помагайки ми да заспя, заради ужасните ми кошмари. Чувствах се ужасно, че го питах нещо такова.

"Нещо лошо направил ли съм?" Лошо? Никога не бил? Той и веднъж не е бил причина за тъгата ми.

Моментално отрекох.

"Не, просто забрави, че съм те питала окей?" В този момемт можех само да гледам земята.

Рязко затворих очи когато повдигна брадичката ми.

Палците му погалваха клепачите ми, преди отново да се върнат на бузите ми.

Пулсът ми се забърза, когато сля устните ни. Усещах как стресът у мен малко по малко ме напуска. Сякаш бях в транс. Облиза долната ми устна, преди леко да я захапе и да се отделим един от друг.

Все още не си отворих очите, но усетих, че допира челата ни.

"Моля те, погледни ме." Изтръпнах при внезапната му промяна. Точно преди секунди той излъчваше такава увереност.

Когато погледите ни се пресякоха, той извади нежната си усмивка, а не спираше да гали лицето ми. Скоро съвсем уви ръцете си около кръста ми, придърпвайки ме още по-близо към него.

От многото не побили тръпки от цялото изживяване, ми беше трудно пак да го погледна. Но когато го направих, осъзнах, че не наблюдава внимателно с онзи плашещ поглед. От него винаги се чувствах слаба.

"Ти си първия и последен човек, който някога съм обичал и ще продължавам да обичам. Колкото и грешни неща да съм направил през живота си, това е нещото, което никога не бих променил. Любовта ми за теб, която расте с всеки ден. Моля те, никога повече не се съмнявай. Така само ще се чувствам не достатъчно добър за теб."

Завърши речта си с дълбока, но картичка целувка. Има такъв ефект върху мен. Очите му за пореден път бяха доста черни.

Дръпнах го отново в прегръдка, а той се смееше.

Изобщо трябва ли да приемам онази жена на сериозно? Вече не знам какво да вярвам.

Г.Т.Джънкук

Наблюдавах всичката кръв и счупени парчета стена, които в момента се намираха пред очите ми. Време беше, излязох. Яростта ме обземаше, докато го слушах как го говори за нещата които аз чувствах през последните две години. Изгагяше ме желанието да изгоря жива душата му, да стане на пепел.

Навън съм, вече. Само изчакай да те стигна, Сохрин. Ще изпратя този паразит, където му е шибаното място.

°°°

Сохрин, след като Джънкук я целуна:

Credits: neottarius