My Aurora - Not a Fairytail | J.JK {Bulgarian Translation}

°12°

Г.Т.Сохрин

Събудих се с много лошо главоболие. Очите ми моментално се затвориха, усещайки как главата ми пулсира.

Няколко секунди минаха и болката спадна. Огледах се наоколо, за да разбера, че съм отново у дома. Все едно всичко това беше просто един лош сън. Но не. Имах рани по китките.

Припомняйки си лицето на мъжа от снощи, ме отвращаваше. Почти нищо не помнех. Щях да пролея няколко сълзи, но идващите стъпки ме спряха.

Дойде едно момиче от компанията ми. Тя проверяваше файловете на всички ни. Тя ме погледна и се усмихна.

"Надявам се, че си по-добре. И не се притеснявай за дрехите ти. Аз те преоблякох. И това момче, Джънкук, сигурно ти е много добър приятел. Звънна ми целия разтревожен, молейки ме за помощ, и аз като дойдох, той веднага излезе от стаята.

Той също и уважава личното ти пространство. Радвам се, че имаш приятел като него." Каза, докато оправяше чантата на рамото си.

Казахме си "чао" и веднага щом тя излезе, Джънкук влезе с притеснен поглед.

Той направо тичаше към мен и ме придърпа в  здрава прегръдка. Бях леко изненадана, но и щастлива, че го направи. И аз му отвърнах на прегръдката, обаче след няколко секунди той бавно се отмести. Бузките му имаха лек червен нюанс, което ме принуди да се усмихна още по-широко.

"Сега как си?" Попита ме, докато играеше с пръстите си.

"Добре съм. Много по-добре след всичко, което направи за мен." Отвърнах му с леко подигравателен тон, което го накара да погледне към мен с широко отворени очи.

Аз само леко се засмях.

"Благодаря ти." Казах нежно, гледайки го в очите.

Той също ме погледна с голяма усмивка.

"Няма защо!" Отговори и се приближи към мен.

Вече беше близо до лицето ми и ми даде лека целувка по бузата.

Чувствах си лицето горещо, гледайки го как се усмихва като зайче.

"Сега слез долу, за да похапнеш." Каза ми и бързо се насочи към стълбите.

Пипнах си почервенялото лице и отидох да си взема бърз душ.

°°°

Преобличах се, когато телефонът ми звънна. Погледнах кой звъни и беше Марк. Толкова се зарадвах, че най-после е отделил време и за мен, за това веднага вдигнах.