My Aurora - Not a Fairytail | J.JK {Bulgarian Translation}

°34°

Г.Т.Сохрин

В момента бях щастлива от живота си. Въпреки че Марк вече не беше до мен, бях благословена с друг ангел, под формата на човек. Джънкук.

Единствено исках да си спомня и миналите ни моменти заедно. Да знам как съм го обичала, как съм се чувствала с него. Предполагам, че всичко това се е затворило заедно с миналото ми аз. Нито едно нещичко свързано с него можех да си спомня. Дори лицето му беше размазано в спомените ми.

Обаче съм му благодарна за всичко, с което ми помогна, как ме държи близо да себе си, докато спим, как започва да ме гушка, когато му залипсва Марк. Нищо друго не ми трябваше.

Понякога беше ядосан от споменаването на Марк, ала след време просто започва да се гушка в мен и ми казва, че един ден ще забравя за него. Сякаш това някога ще се случи, той просто го казваше, за да ме успокои.

Погледнах малкия албум пред мен. На корицата пишеше с брукат "Марк и Сохрин". В него имаше снимки на мен и Марк от времето ни като деца, тинейджъри и възрастни.

Смеех се на всички снимки, в които Марк правеше странни физиономии. Едното от нещата, които ние с Марк споделяхме, той имаше една за себе си, а аз имах тази. Винаги залепяхме снимки, които искаме завинаги да останат в умовете ни. Това беше най-специалната. Затворих албума и го оставих на рафта.

Малката книга значеше много за мен, още от както бях малко дете.

Погледнах го и се усмихнах. Това нещо винаги ще държа с мен.

Но за сега, имам Джънкук. Голямата къща за само двама ни. Джънкук каза да напусна сегашната ми работа. Била прекалено скучна и изморяваща.

От начало бях тъжна, но все пак се съгласих. Скоро ще вляза в университет, където ще уча журналистика.

От сега съм развълнувана.

°°°

Г.Т.Джънкук

Паднах след всички изпитания. Бхя изморен да се боря, беше прекалено за мен.

Човекът, който стоеше пред мен винаги носеше тази зла усмивка.

"Да не би Куки да се измори?" Опитах се да го ударя, но ръцете ми дори не потрепнаха. Ето толкова бях разбит отвътре. Защо се влюбих в теб, Нуна? Нямаше ли да е по-добре изобщо да не ме пуска отвън?

Щеше да е по-добре да ме остави да гния тук, от колкото да знам как бавно се мъчиш, заради него.

Усещах, че се предавам, но не можех. Това означава, че и той ще трябва да се предаде, което означава, че няма да ме остави да си почина.

За първи път обичах някого и за жалост, не можех нищо да направя да се боря за нея.

Реших да се опитам да стана по-силен, някак. Трябваше за един последен път да изляза. Не можех да живея така. Исках да бъда с нея, да усещам допира и да виждам усмивката и всеки ден. Трябваха ми тези неща, за да живея в мир.

Имах нуждата да изляза. По някакъв начин трябваше да имам отново контрол над тялото си, дори и да означава да го убия.

°°°

Г.Т.Сохрин

Все по-силно усещах, че Джънкук все повече се ядосва. Щом се споменаваше нещо свързано с Марк, той много се натъжаваше, а когато отивах да се реванширам, като го гушна, тялото му беше ледено студено.

Бях по-скоро уплашена, от колкото притеснена. Не разбирах рязката промяна в езика на тялото му.

Погледна ме студено. Толкова студено, че да ме накара да съжалявам какво съм казала.

"Виж Сохрин, казах ти, че ще ти помогна да забравиш за Марк, но ако продължаваш така как да ии помогна?"

Каза, а аз погледнах надолу. Усетих, че идва към мен, след което ми повдигна брадичката. Накара ме да го погледна в очите, забелязвайки колко са потъмнели. Светло-кафеви те му очи сега бяха почти черни.

Преглътнах тежко. Изведнъж ме придърпа в прегръдка. Веднага щом телата ни направиха контакт, усетих ужасна болка в главата. Всичко около мен потъмня, не можех да се балансирам.

°°°

Събудих се и се огледах наоколо, бях си в леглото. Пред мен беше Джънкук. Усмихна ми се и аз отвърнах със същия жест. Приближи се и се зарови във врата ми. Леко се засмях, усещайки горещия му дъх срещу кожата ми. Гъделичкаше ме.

След време се отдръпна и ме сложи да си легна, като се настани до мен, увивайки ръцете си около кръста ми. Отвърнах на прегръдката, като поставих челото си върху гърдите му. Вдишах мириса му.

"Предполагам, че ти помогнах да забравиш за Марк."

Каза, а аз се намръщих. Почудих се защо би задал такъв въпрос. А и освен това...

"Кой е Марк?"

°°°

Ааа вече ми става жал за вас, колко ли ви е объркано.

Credits: igot7_ara