1.2-Госпожице, добре ли сте?

5.6K 266 12
                                    

Не знаех на къде да ходя. Лутах се, просто исках да се махна от тая къща поне за малко. Джонсън е приятен,но не искам Джак да ме гледа на кръв и после да ми го връща по най-гадния начин. Вървях по някаква малка уличка по която играеха деца. Седнах на една пейка и се загледах в тях. Толкава са невинни и малки, не са готови за ужасния живот, които ги чака. Сега за тях живота е толкова прекрасен. По цял ден игри и забавление. Но след години ще се изтъпят пред най-ужасното нещо- жовот. Никой не може да избяга от него. Моя живот е съсипан но тяхния още не е. Тия момче и момиче може да имат страхот живот. Искаше ми се да върна времето назад когато с Джак бяхме на шест сладки годинки и той беше мил и по цял ден си играхме докато не станахме пети клас тогава той започна да се държи ужасно и до днес. Изведнъж топката, която си играеха децата литна към мен. Бързо реагирах и я хванах. Тръгнах към тях за да им я дам.

-Внимавай те деца, може да ударите някой възрастен човек- усмихнах им се и им подадох топката. Реших да се разходя малко и тръгнах. Мисля да накупя някои неща. Затова тръгнах към супермаркета. Поздравих пазача и взех количка. Толкова много храна какво да взема. След 1 час обикаляне, вече бях готова. Тръгнах към касите за да платя.

-67 долара , госпожице- извадих портмонето си и платих, взех чантите и излязох  от магазина. Хванах такси. Телефона звънна, Джак е. Превъртях очи и вдигнах.

-К-кажи- при заичането ми шофьора ме изгледа през огледалото си.

-Прибирай се! Виж колко е часа, искам те в леглото до 10 минути, ЯСНО?- накрая се разкрещя, явно е ядосан. Очите ми се насълзиха, примигнах няколко пъти за да спра сълзите си.

-Д-да- промълвих а той затвори. Не можех да спра сълзите си, направо ги оставих да се стичат по лицето ми. Вече едвам издържах на това всеки ден. Всеки измилнал ден се чувствах все повече като парцал.

-Госпожице, добре ли сте?- шофьора на таксито спря и излезе, отвори задната врата и дойде до мен .

-Не знам - не знам какво ми стана и го прегърнах, той също. За първи път се хвърлям един вид на непознат. Той прехвърли косата ми на другата страна. Бързо се осъзнах и се отдалечих.

-Извинавай, имах нужда от това- избърсах сълзите си, излязох от таксито. Момчето също излезе.

-Няма проблем, не ме познавате и няма да ми кажете какво ви е- доближи си се до мен и ме прегърна, не знам защо, но се чувствах много добре в прегръдката му. Отпуснах се на рамото му а той целуна челото ми.

-Всичко ще е наред- думите му ме накаха да го погледна. Той ми се усмихна и ме стиска още по-силно. Усетих телефона, който вибрираше от чантичката ми, отдръпнах се и извадих телефона. Отнова Джак. Преди да кажа нещо той започна да крещи.

-Мамка му Изабела, КЪДЕ СИ? НЯМА ТЕ ТУК, ДОВЛЕЧИ СЕ ПО НАЙ-БЪРЗИЯ НАЧИН! ЧУ ЛИ, КУЧКО!? - Очите ми отново се напълниха със сълзи, спуснах се на земята и тоя път дори не се опитах да  спра сълзите си. Шофьора клекна до мен и ме прегърна.

-Моля те заведи ме на адреса- станах и влязох в колата, той направи същото. През целия път никой не каза нищо. Аз тихо си хлипах.

-Пристигнах ме- когато чух това сърцето полудя, цялото ми тяло започна да трепери. Избърсах сълзите си. Излязох от таксито. Отидох до шофьора и отворих вратата му.

-Колко ти Дължа?

-Нищо, достатъчно ми беше прегръдката ти- усмихна се и ми подаде лисче- ако някой ден имаш нужда от мен ми се обади. Ще чакам. - взех лисчето, и той тръгна. Мушнах лисчето в чантата си и тръгнах към входната врата. Докато отивах имах чувството,че сърцето ми ще изкочи. Гледах бравата и след дълги колебания я отворих. Пред мен стоеше Джак. Видях ядосания му поглед и веднага се усетих как цялата изтръпнах. Той тръгна към мен, когато стигна затвори вратата. И с един замах бях прилепена за стената. Дъха му докосваше врата ми. Мълчах а той ме стискаше на стената забил глава във врата ми.

-Защо ми го причиняваш?- погледна ме а след това целуна врата ми

-К-кое?- не получих отговор, просто сля устните ми в дълга целувка. Дигна ме като булка и тругнах ме към стаята ни. Постави ме на леглото полека и седна до мен.

-Заспивай,после ще довършим от днеска- целуна ме и излезе от стаята. Това е странно, беше мил. Но това е просто маска после ще бъде груб. Станах и облякох шорти и широка тениска. Седнах на леглото, загледах се в пръстена си. Нежен е, има малко камъче на него. Де да беше и брака ми така нежен като самия пръстен.

I'm his sex toy |J.GWhere stories live. Discover now