I'm his sex toy |J.G

2.18 - Дълга история..

Слязох от автобуса. Бях ужасно уморена не можах да спя нито на автогарата нито в автобуса. Пътя беше ужасен и постоянно автобуса се тресеше. Времето е студено и съм замръзнала. Вятъра духаше убийствено и сковаваше тялото ми. А снега усложняваше нещата. Нямах и дрехи. Нямам нищо. Всичо ми остана в Уест Пойнт. Имах малко пари.

Обмислям варианта да звънна на майка ми. Но как да и взънна? Четири месеца не съм и се обаждала. Сигурно е обидена. Едва ли си е помислила, че нещо е станало с мен. Какво да правя? На улицата съм. Най- много да имам пари за една нощувка в някой мотел и за такси до там.

Въздишах и се огледах за такси. Както си и мислех. Кога съм имала късмет? Започнах да вървя по тротоара, молейки се някое такси да мине.

Минаваше десет вечерта и вече еднам държах очите си. Вървя вече почти час и нито едно такси не мина. Къде отидоха всички таксита?

-Бела?- някой извика зад мен.

-Едуард?- облекчение ме заля щом видях, че излиза от колата си.

-Какво правиш тук?- пита и ме прегръща. – Ледената си!- съблече якето си и ми го наметна.- ела в колата ще те закарам.- въздишах и се благодарих на Господ.

Качих се в колата му, той зае неговото място и бавно потегли.

-Скоро ще се стоплиш.- каза, неотделяйки очи от пътя.

-Да..- загледах се през прозореца. Града изобще не се бе променил. Вечер все още си беше доста красив. Въпреки лошото време, и късния час. Навсякъде имаше хора. Някой от километри си личеше, че са прекалили с чашката. Други се разхождаха с половинката си. Имаше някои двоики, който се натискаха други се разхождаха само, някои хора бързаха.

-Къде да те закарам?- обърнах се рязко към него.

-Не знам.- сведох поглед.- към някой мотел.

-Къде е Камерън?- гадно чувство мина покрай тялото ми, спомняйки си всичко, което се случи през последните четири месеца.

-Дълга история..- казах тихо, надявайки се, че ще разбере, че не ми се говори за това.

-Ще останеш в нас!

-Не..- казах категорично . – не ми е удобно.

-Защо? Живея сам.

-Аз..- продумах – без това няма къде да отида тая нощ.

През останалия път никой нищо не каза. Утре сутринта трябва да се свържа с майка ми. Ще я помоля да ми прати пари. Също трябва да си намеря квартира, докато си намеря къде да живея. Боже до къде го докарах? А, можеше всичко да е толкова лесно. Да си тръгна когато имах възможност и да започна нов живот. Без това което ми се случи. Без Камерън. Без дрогата. Без болката. Без всичко, което се случи. Но аз сама се съгласих. Сама вземах решението да се омъжа за него. И съжалявам. Ако можех да върна времето назад щях да го направя и да избягам, когато имах голяма нужда от това. Но не мога. Това не е възможно. И сега ще си плащам за всичките ми грешки. Но няма да позволя на бебето ми да страда. То ще бъде с баща си. Няма да бъде без баща. Или да не го познава. Ще бъде щастливо. Няма да позволя и то да страда. Няма! Няма да бъде от децата без баща. А аз.. аз ще бъда добра майка. Ще му осигуря добър живот. Ще замина за няколко дни при нашите за да говоря с тях. Ще започна работа в бизнеса на баща ми. За който все още си патя. Ако не беше бизнеса им аз щях да съм добре. Даже много добре. Щях да уча с така желания от мен университет. Щях да уча и нямаше да се разсейвам. Щях да сбъдна мечтите си. Но свичко е „щях". Вече няма как. Късно е. За всичко е прекалено късно. Единственото важно в момента е нероденото ми дете, което след 4 месеца ще се роди.

-Пристигнахме!- стреснах се, понеже се бях замислила. Излязох и се обърнах към големия блок.

-Знам, че не е къща. Но апартамента е луксозен и няма да се чувстваш неудобно.- погледнах го невярващо. Той наистина ли ме имаше за такава.

-Ти за разглезена ли ме имаш? Това, че родителите ми са богати не значи, че мисля само за пари,дрехи, гримове, коли и къщи, мамка му!- той сведе глава. Разбрал, че ме е обидил.

-Съжалявам, Бела!- кимнах.

-Е, хайде да влизаме. – тръгнах след него. Наистина ме обиди не съм разглезена кучка, която иска само скъпи дрехи. Мамка му, не!

-Заповядай!- дори не бях разбрала, кога стигнахме апартамента му. Ахнах при вида на стаята пред мен. Всичко беше изпипано до най-малкия детайл. Стените бяха боядисани в бяло а мебелите в сиво или черно. Всичко наистина беше луксозно.

-Харесва ли ти?- кимнах. – Яла ли си?

-Не..- той кимна и ми направи знак да седна на черния диван. След минути се върна с поднос в ръка.

-Само това имам. Не очаквах някой да ми дойде на гости. – каза засрамено.

-Няма проблем, благодаря !- усмихнах се мило и взех подноса. Отхапах от сандвича. Бях наистина много гладна. Днес нищо не бях яла. Всъщност последно ядох на вечерята с Кам, която беше вчера. Горкото ми бебче.

-Ще се задавиш!- засмя се. Последвах смеха му и му посочих коремчето си.

-Ядем все пак двама.- той се изненада.

-Честито..- несигурността в гласа му си личеше.

-Благодаря.- продължих да се храня. Той беше изненадан. Преди четири месеца се омъжих а сега ме вижда бременна. Това не е нормално.

-В кой месец си?

-Петия..

-Как..- не му позволих да се изкаже.

-Бебето е от Джак.

-Оо..- този разговор ме измори още повече.

-Казаха, че си изчезнала.

-Кои?- попитах.

- Както и да е. Утре ще говорим. Уморена си.

Кимнах, защото наистина беше така.

-Това ще е твоята стая.

-Лека нощ!- прозях се и влязох.

-Лека и на теб.- усмихнах му се. Стаята беше в същите цветове като в хола. Хвърлих се на голямото легло, което заемаше почти цялата стая. Деня беше дълъг и заспах за секунди.