2.6- Извинявай, ще ми кажеш ли как се казваш?

1.8K 202 45
                                    


Минаха спомени преди Кам да ме преспи и отворих очи, ставайки рязко в седнало положение. Очите ми зашариха из стаята, търсейки някого. Бях сама. Въздишах тежко и се опитах да стана. Изправих се и се затичах към вратата. Но за май късмет отново тя бе заключена.

-МАМКА МУ! НЯМА ЛИ ДА МЕ ПУСНЕШ НАЙ-СЕТНЕ?- извиках и ударих със всичката сила и гняв вратата. Няколко последователни удара последваха и се отказах.

Писна ми! Писна ми да стоя тук. Имам чувството, че главата ми ще се пръсне. Болише ме ужасно много. Самото ми тяло ме болеше. Чувствах се толкова отпаднало. Усетих как очите ми се затварят и се строполих на земята.

***

Усетих нещо мокро на челото ми и рязко отворих очи. Кам стоеше до мен и слагаше нещо мокро на челото ми.

-Какво правиш?- повиших тон и се изправих в седнало положение, махайки мокрото нещо. Кърпа.

-Лягай долу! – насила ме върна в легнало положение и грабра кърпата от ръцете ми. И я постави отново на челото ми.

-Какво правиш?- отново попитах, но този път не се опитах да се съпротивлявам.

-Имаш температура!- каза бързо.

-Ако не знаеш има лекарства! Какви са тия кърпи?- попитах, махайки кърпата.

-За лекарства трябва първо доктор.- каза и отново върна кърпата на челото ми.

-Заведи ме.- казах. Ако ме заведе ще имам по-голям шанс да избягам. Тук никога нямаше да мога да избягам.

-Това няма да стане!- каза грубо .

-Но така никога няма свалиш температурата ми.

-Ще я сваля!- продължаваше да се държи грубо.

-Не, няма.- усмихнах му се, а той стана и ме гледаше с оня поглед който казваше „ще те убия" .

-КАЗАХ, ЧЕ ЩЕ Я СВАЛЯ!- извика срещу мен. Изтръпнах веднага от вика му и млъкнах. Оставих се той да се опитва да свали температурата ми.

***

-Гладна съм!- казах, посочвайки стомаха ми. Той се засмя и махна студената кърпа от челото ми, потапяйки я за пореден път в купата със студена вода.

-Мисля, че болните трябва да ядат пилешка супа. Ще ти направя, изчакай. – намръщих се и го спрях.

-Мразя пилешка супа! Донеси ми нормална храна! Нестига че ме мъчиш като ме държиш тук, а и с храната ще ме мъчиш!- той започна да се смее срещу мен а аз го гледах сериозно. На какво се смее? Казвам си истината!

I'm his sex toy |J.GWhere stories live. Discover now