I'm his sex toy |J.G

1.41- Мамка му, Бела!

-Ще замина далеч от тук! Сама!- Казах и затворих очите си, изтривайки сълзите си.

-Не! Няма да заминеш!- чух Кам да казва, но гласа му беше някак толкова далечен. Опитах да отворя очите си, но не можах и се усетих как се свлякох на земята.

Гледна точка на Камерън .

Бързо взех Бела и тръгнахме към докторката в колежа. Надявам се да е тук. Какво и стана сега? Първо каза, че ще замине. За което аз няма да й позволя. И второ припадна. Изобщо не се грижи за себе си. Да се каже аз дори не съм я виждал да се храни. Чакай тя храни ли се? От както живее при мен съм я виждал няколко пъти. Мамка му, Бела! Защо не се храниш! Само да се събудиш ще ти се скарам.

-Какво е станало?- чух някой да вика зад мен. Обърнах се и видях Джак.

-Припадна!- казах и бързо тръгнах към докторката.

-Виждам това, тъпак! Защо е припаднала? Аз на теб казах ли ти да я пазиш?- яроста в гласа му си личеше, но това не ми пукаше. Единствената важна е тя в момента. А не някакъв си задник да ми държи сметка.

Почуках на вратата, от вътре се чу „влез". С лакет бутнах дръжката на вратата, внимавайки Бела да не падне. Преди да навляза в стаята се обърнах към Джак, който ме беше последвал до кабинета на на докторката.

-Ти стой тук!- продължих напред, оставяйки Бела на болничното легло вътре. След това се обърнах и тръгнах към вратата, затваряйки я. Джак ме гледаше ядосано докато затварях вратата.

-Какво е станало?- попита възрасната жена, заставайки до тялото на Бела.

-Припадна както говорихме- казах а тя сложи двата си пръсна на китката на Бела.

-Пулса и е слаб.- въздиша- Излез да я прегледам!- мислех да протестирам, но се отказах. Кимнах и излязох от стаята.

-Сега ще ми кажеш ли какво стана?- каза Джак, ставайки от дивана на който седеше.

-Припадна.- превъртях очи и се облегнах на стената, чакайки докторката да каже какво й е.

-Защо?

- И аз не знам. Но преди това каза, че ще замине от тук.- той ококори очи и бързо дойде до мен.

-Ти няма да го позволиш!- заповяда ми.

-И как мислиш да я спра?- попитах, а той видимо се ядоса.

-Вчера какво ти казах? Давай! Сега е момента! Убеди я, че е твоя.- думите му бяха ясни, но се виждаше колко му е трудно да ги каже.