I'm his sex toy |J.G

1.25- Болката, която не мога да забравя.

Мина един месец от както сме разделени с Джак. До колкото разбрах е добре, бил е в болница. Но сега е добре. Не съм го виждала в колежа. Може би, защото не ходи. Някой път не знам защо, но усещам, че ми липсва. Но после се сещам какъв е и се отказвам.
През този един месец с Камерън станахме доста близки. За първи път от много години бях щастлива. Той ме прави истински щастлива. Няколко пъти видях Наш, и все беше пиян. Единия път ми се нахвърли, но Кам се намеси и ме спаси. Някой път Камерън ме плаши, понеже ства агресивен. За малко да убие Наш, едвам го спасих. След случая не съм виждала Наш. До колкото разбрах Кам го е заплашил да не ми се мярка.

-Хей, Бела- извика Кам зад мен

-Да, кажи?- погледнах го объркано, той седеше задъхан пред мен. Подаде звънящия телефон, дори не бях забеляза, че звъни. Протегнах се и взех телефона в ръцете си. На екрана пишеше „ мама". Не ме беше търсила от сватбата преди 5 месеца. Преди сватбата бяхме доста близки, но след това прекратих отношенията си с тях. Какво ли иска? С доста колебания, плъзнах зелената слушалка. И плахо доближих до ухото си.

-Мамо- продумах тихо

-Искам да те видя, не съм те виждала от много време.- каза на право. Гласа и бе студен, и сигурен в думите си. Приглътнах зчучно. Дали знае, че с Джак вече не сме заедно. Сигурно, Джак и е казал.

-Добре- казах просто

-Къде си? Във вас ли си?- зениците ми се разшириха от чутото, тя все още не знаеше. Ами сега?

-Не!- тя замълча, но скоро проговори

-Кажи ми адреса си!

-Ще ти пратя съобщение с адреса.

-Добре, мила! Ще се видим след 30 минути.- затворих телефона, хвърляйки го на дивана. Кам седна притеснен до мен.

-Какво става?- попита
придърпвайки ме в обятията си.

-Кам?- погледнах а той кимна.- Мама ще дойде. Моля те излез. Не искам да те вижда тук. Без това трябва да й кажа за Джак.

-Щом така искаш ще изляза. Обади ми се като си тръгне. - кимнах, той залепи усните си за бузата ми и стана, тръгвайки към вратата. Бързо се качих в стаята си. Съблякох дрехите, които бях облечена и облякох черни впити дънки и черен потник. Спуснах косата си, оставяйки я да се спуска свободно по раменете ми. Честно казано липсваше ми много. От много време искам да споделя проблемите си с нея, но ме е страх. Тя сигурно нямаше да ме разбере. Но сега щах да й кажа. Нямам търпения да дойде.

Чу се звънеца, бързо изтичах. Отворих плахо вратата. Пред мен стоеше майка ми както винаги добре изглеждаща.

-Здравей, мила!- прегърна ме, отвърнах на прегръдката и я поканих да влезе. Настани се на дивана.

-Къде е Джак?- огледа се из стаята а след това заби погледа си в мен.

-Ами..- заекнах и погледнах на страни.

-Бела! Къде е Джак?- каза строго и стана от дивана.

-Разделихме се!- казах бързо, очите ми бързо се насълзиха. Премигнах няколко пъти в опит да ги спра.

-Ти чуваш ли се? Как така сте се разделили?- почти се развика на среща ми.

-Не можех да стоя повече там!

- Защо не го мисли преди да се омъжиш за него! Знаеш ли колко пари ще загубим.

-СЕГА МИ КАЖИ ТИ ЧУВАШ ЛИ СЕ? ЗНАЕШ ЛИ КАКВО ТЪРПЯХ ВСЕКИ ДЕН МАЙКО? КАЖИ МИ?- гнева обзе тялото ми, тя мислеше само за шибаните си пари. А аз? За мен не й ли пука?

-Какво е станало?- гледаше ме уплашено, след виковете ми.

-ВСЕКИ ШИБАН ДЕН ТЪРПЯХ ИЗНАСИЛВАНИЯТА МУ! ПРЕБИВАШЕ МЕ ЗА НАЙ- МАЛКОТО. И НА ВСИЧКОТО ОТГОРЕ ТОЙ УБИ ДЕТЕТО СИ, БЕЗ ДА МУ ПУКА. БЕЗ ДА МЕ ПИТА!- гледаше изумена.

-Дете?

-Да, бях бременна, но скъпия ти Джак го уби! Защото му пречи. Можеш ли да повярваш малко дете му пречи. Собственото му дете щеше му пречи..

-Не може да е вярно- започна да върви назад клатейки глава отрицателно.

-Съжалявам, но е вярно!- свякох се на земята. След спомена за всичко, което ми е причинил. Сълзите от преди малко, вече бушуваха да излязат. А аз не си правех труда ги изтривам.

Придърпах краката си към тялото. Забих главата си в краката, оставяйки се отново на болката. Болката, която не мога да забравя. Болката която винаги ще ме преследва.

-Съжалявам, мила, че си изтърпяла всичко това!- майка ми клекна до мен, прегръщайки ме. Без да мисля, се нахвърлих на майка ми, прегръщайки я.

-Повече няма да му позволя да те нарани!- усетих как и тя започна да плаче. Погледнах я и изтрих сълзите и, след това мойте.

-Спокойно, всичко свърши- казах с лека усмивка а тя ме погледна объркано.

-Разведохте ли се?

-Не- дори не се бях замислала за това.

-Е хайде ставай!- стана и ми подаде ръка за да стана.

-Къде ще ходим?- попитах объркано, тя се засмя.

-При адвоката! Няма да те наранява повече.- хвана ме за ръката и ме поведе към изхода на колата.

-Мамо, но това редно ли е?

-Бела, той те е изнасилвал! Не знам как не си си тръгнала още в началото. Трябваше да ми кажеш!- зае шофьорското място, а аз мястото до нея.