I'm his sex toy |J.G

1.40- Какво искаш да кажеш?

Гледна точка на Изабела

Опитах да отворя очите си, но силната болка в главата ми ме караше да изкрещя. Стиснах завивката ми, опитвайки се да се успокоя. Отворих бавно очи си, оглеждайки цялата ми стая. Установих, че съм спала с дрехите, които вчера излязох.
Спомените от вчера ми се губеха. Спомнях си как седнахме на някаква маса в противния клуб с Наш. Но след това всичко ми се губи.

Изправих се, тръгвайки към банята. Взех кърпата си, и излязох от стаята.

Огледах цялата къща, опитвайки да си спомня дали нещо е станало. Например караници? Но не! Нямаше й следа от спомените ми.

Отворих вратата на банята, влизайки вътре. Съблякох дрехите от вчера, хвърляйки ги в коша за мръсно пране. Което ми напомня, че когато се прибера от колежа трябва да пусна пране.

Застанах под душа, нагласяйки хладката вода. След като я нагласих, усетих как се стича по тялото ми, успокоявайки ме. Усетих как цялото ми тяло се отпусна под хладката вода.
Нещо имаше, нещо се беше случило вчера. Знам го.

Чувствам се някак наранена. Но от какво? Наш! Наш трябва да знае. Но разбира се той беше с мен.

Спрях водата и бързо протегнах ръката си, взимайки хавлиена си кърпа, обвивайки я около тялото ми. Излязох от бяната а пред мен беше Кам. Изглеждаше ядосан, но като ме видя се усмихна, прекривайки, че е ядосан.

-Как си?- попита ме.

-Боли ме главата- сложих ръката си на главата. Кам дойде до мен и ме прегърна.

-Кам не! Кажи ми какво е станало вчера? Нищо не си спомням- той се отдръпна от мен, хващайки двете ми ръце.

- Нищо не е станало. Спокойно! Наш те довете пияна, а аз те сложих да спиш, това е!- усмихна ми се и отново ме придърпа към него, прегръщайки ме.

-Но Кам, имам чувството, че е станало нещо. Чувствам се ужасно, все едно са ме разбили на хиляди пърчета.

-Хей, заради алкохола е. Пий хапче и ще ти мине. Хайде ела с мен- кимнах, въпреки, че нещо ме караше да не му вярвам.

-Ето!- подаде ми хапче и чаша вода. Протегнах се и взех хапчето, слагайки го в устата си. Отпих от водата, преглъщайки хапчето.

-Благодаря!- усмихнах му се, а той се бе загледал в мен.- Какво?- попитах го, той се стресна и се усмихна засрамено.