2.12- Лъжеш се, Камерън!

1.6K 201 16
                                    


Избърсах сълзите си и въздишах тихо. Слязох от колата и бавно тръгнах към къщата на „ужасите". Обърнах се към колата, и видях Наш да слиза от нея. Изчаках го и той сложи ръката си на рамото ми, придърпвайки ме към него по близо.

-Спокойно, няма да стане нищо лошо.- усмихна ми се окуражително. Кимнах и продължихме напред. Той извади ключовете си и отключи проклетата врата.

Прекрачихме бавно прага на къщата и погледа ми се заби на стълбите, които Кам слизаше ядосано надолу. Двамата дирекно спряхме и сцепенено гледахме как той идва към нас. Това не е добре. Изобщо не е добре нищо хубаво няма да стане. Сега той е бесен и ще си го изкара на Наш. Мамка му! Сърцето ми биеше ускорено, чувах го как бие. Имах чувството, че ще изкочи от страх.

Той спря пред нас. Изгледа ми злобно и двамата, като ни оглеждаше внимателно. Погледа му се спря на раното ми, по точно на ръката на Наш, която спокойно лежеше на рамото ми.

Грубо премахна ръката на Наш. Грабна ръката ми и ме завлачи по стълбите нагоре.

-Кам пусни ме, моля те!- проплаках а той отвори стаята в която стоя и ме захвърли на пода. Влезе и заключи. Дойде до мен и ме изправи бързо.

-Къде бяхте?- попита гневно и ме блъсна на леглото. Мамка му не! Бебето ми трябва да го пазя. Няма да позволя и на това дете нещо да се случи. Дали ще го приеме или ще направи същото като Джак? Особено като разбере, че детето не е негово. Мамка му какво ще правя!

-Кам не и прави нищо!- чу се глас зад вратата. Кам се обърна и бързо отключи вратата, пускайки Наш вътре.

-Само да си посмялл...- каза ядосано Наш. Кам изпадна в ироничен смях и след това заби юмрука си в Наш. Бързо станах и отидох до Камерън.

-Наш добре ли си!- извиках и изблъскам тъпака настрани. Пипнах бузата на Наш, където Кам беше ударил преди секунди. Той извика при допира ми.

-Моля те излез аз ще се оправя!- помолих го. Не исках да го нарани повече. Направи доста за мен. Не искам той да го отнесе заради мен.

-Не, Бела!- каза и отиде при Кам.- Какво си мислиш, Кам? Че вечно ще я нараняваш? Лъжеш се!- извика и излезе гневно от стаята, тръшвайки вратата.

-После ще се разправям с теб, братко!- каза злобно и се обърна към мен. Потръпнах от злия му поглед. Виждах в очите му само гняв и омраза. Не мога да си предствя какво му е било изражението като се е прибрал и е видял, че ни няма. Кога ли се е прибрал, нас ни нямаше осем часа. Мамка му! Бебето ми! Той ще го нарани. Не! Няма да позволя това. Не и отново. Един път позволих, но не и отново. Няма да загубя още едно дете, заради идиот. Вече загубих едно за което още ме боли. Исках онова дето искам и това. За това ще се боря! Ще се боря колкото е нужно. Ще избягам от тук. Ще намеря оня скапан идиот и ще го накрам да си плати за това, че ме омъжи за Камерън. Той е виновен за всичко! Мразя го!

Усетих как той отново ме блъсна на леглото. Седна върху мен, като се разкрачи отдвете ми стани на кръста.

-Сега ще си платиш за където излизаш!- каза тихо и бръкна в джоба си. Не! Само не и това!

-Кам недей!- помолих го и започнах да се опитвам да го изблъскам, но без успех. Мамка му! Не!

Той хвана двете ми ръце и ги постави, държейки над главата ми. Постави устните си на врата ми и засмука, кожата на врата ми. Няколко сълзи се спуснаха по лицето ми, но той ги изтри. Не можех да мръдна исках да се съпротивлявам, но той здраво ме държеше.

-Моля те, Кам не го прави!- проплаках, и сълзите отново се плъзнаха по лицето ми, правейки дири след себе си.

-Ох, Бела! Липсваше ми и няма да се разминеш! Не и сега, когато ми идва да те убия.

Той отново бръкна в джоба си извади шибана спринцовка, която до болка мразя.

-Не!- извиках с цяло гърло, когато тя вече беше забита във вените ми.

-Кам...- не можех да спра сълзите си той, хвърли спринцовката някъде из стаята и ме погледна с ехидна усмивка.

- Кам...- опитвах се да кажа нещо, но вече едвам усещах тялото си. Тялото ми изтръпваше и очите ми се затваряха. Съзнанието ми се губеше с всяка секунда. Стваше всичко замъглено и всичко беше фигури пред мен.

-Бременна съм..- успях да кажа, преди да затворя очите си и да потъна в съня..



***



Болка. Усещах болка по цялото тяло. Навсякъде. Нямаше част от тялото която да не ме боли. Отвори рязко очи. Изправих се рязко в седнало положение, което замая главата ми допълнително. И болката в главата се усили.

-Значи си бременна?- чух злобен глас. Обърнах се към идващия глас и видях ядосания поглед на Камерън. Мамка му...


I'm his sex toy |J.GWhere stories live. Discover now