I'm his sex toy |J.G

1.28- Не мога, просто не мога!

Гледна точка на Изабела

Чу се силно лопане на врататa, което ме накара да отворя рязко очите си. Надигнах се и изтичах до вратата. Бавно отворих вратата. Пред мен стоеше той. Не изглеждаше никак добре. Торбички под очите, лицето му бе предбледняло, беше отслабнал, кокалчетата на ръцете му бяха целите в рани и засъхнала кръв.

-Бела- едвам продума с дрезгавия си глас, приближи се до мен, но аз бързо пристъпих назад.

-Какво искаш, Джак?- опитах се да съм студена с него, но нещо в мен не ми даваше. По дяволите защо?

-Прости ми моля те! Липсваш ми ужасно много! Знам нараних те, като най-големия идиот. Убих бебето ни. Но не издържам нито секунда без теб. Без теб съм идиот без любимата си. Едвам живея без теб. Искам теб, никоя друга. Само се върни и ти обещавам, че никога повече няма да те нараня.Повярвай ми! Никога няма да правя нещо, което не искаш. Но разбери без теб не мога. Само като чуя името ти нещо в мен умира, защото знам, че не съм с теб. Изабела не мога без, прости ми.- Джак стоеше ред мен, молейки ми се. А всяка негова дума се бе запаметила в ума ми, повтаряйки се. Не знаех какво да кажа или да направя. А просто гледах Джак безмълно. Забелязах нещо необичайко в него.

-Д-джак, недей моля те!- отидох бързо до него и избърсах стеклите се сълзи. Преглътнах звучко, опитвайки се да погълна буцата заседнала в гърлото ми.
Хвана двете ми ръце и продължи.

-Бела, прости ми за всичко, което ти направих. За това, че те изнасилвах всеки ден. Без да ми пука от твоето желание. От това че използвах тялото ти. Съжалявам, че те биех, и ти причинявах психическа и физическа болка. И най-вече съжалявам, че убих бебето ни. Да, то щеше да е нашето дете. Обичам те, Изабела. Ужасно много те обичам всяка секунда без теб е болезнена. Повече от физическа болка, предпочитам да ме наръгат с ножове. От колкото да съм без теб. Като не си до мен, въздуха не е същия. Сериозно, различен е, и ми пречи да дишам. Или просто не мога без теб. От както замина започнах да размишлявам. За един месец аз разбрах едно. Лудо влюбен съм в теб! Върни се при мен, умолявам те!- Джак застана на колене пред мен молейки ми се. Хванах брадичката му за да ме погледне, видях отново сълзи по лицето му. Това ме разкъсваше от вътре да гледам как Джак плаче. Разкъсваше и болеше. Въпреки всичко не искам да плаче, но не мога да му простя. Просто не мога.