I'm his sex toy |J.G

1.13- Какво направих по дяволите

Гледна точка на Изабела

Стоях седнала на земята, бях се сгънала, забила главата  си в краката ми. Цялото ми тяло беше в синини. Болеше  хем тялото, хем душа ми. Трябваше да изляза от стаята, но той ме заключи. Добре, че Камерън не остана както искаше, а го убедих да си тръгне. Иначе щеше да стане много зле. Както Джак е ядосан може да го убие. Не можех да спра сълзите си. Исках да ги спра, но те излизаха. Чувствах се ужасно. Аз съм виновна трябваше да му вдигна , но за бога аз не чух телефона. А това за колежа дали наистина ще стане. Наистина ли ще ме държи тук затворена? Той не е нормален! Изобщо! Нямам сили за нищо. Но трябваше да изляза от тая стая. Изправих се бавно, но при ставането ми главата ми се замая. Всичко ми се въртеше. Хванах се за близкото шкафче за да запазя равновесие.  Усещах, че краката ми се подкосиха. Вече всичко ми беше замазано и бавно се свлякох на земята. Изведнъж всичко стана черно. Не виждах нищо пред мен. Усещах още болката която Джак ми беше причинил, но по-малко.

Гледна точка на Джак

Отпивах големи глътки от бутилката. Вече усещах алкохола,че почва да ми действа. Затова я хвърлих по стената а тя се разпръсна, останалия алкохол се разля по стената. Запътих се към кухнята и взех нова бутилка. Отоворих я седнах на дивана.
Дали наистина ми казва истината, че нищо не е станало. Само са гледали звездите. Мамка му! Да й вярвам ли? Но как? Та тя си изключи звука за да не ги намеря. Все още искам да убия онова копеле. Алкохола който в момента бе смесен с кръвта ми бушуваше да го намери и да го убие! Той сигурно дори за секунда я е докоснал. Не, ТОЙ НЯМА ДА ПИТА МОЯТА БЕЛА! НЯМА! НИКОГА! Вече няма да излезе от тук. Ще стой тук при мен, близо до мен. И тая кучка Анабел точно тогава трябваше да ме извика

Ретроспрекция

-Да- казах отекчено,а от другата страха се чу селен плач

-Джак, не мога да живея без теб! Обичам те! По добре да умра ако теб те няма! Заряза ме още на първия ден.аз имам чувства към теб, Джак

-Чакай какво?- извиках а след това станах от мястото си

-Да, Джак. Имам чувства към теб! това е последния ни разговор..

- Анабел! Идвам веднага! Не прави нищо! Ясно?

-Побързай, Джак!- Каза хлипайки, а аз затворих

Край на ретроспекцията

Хвърлих отново шишето по стената. В главата ми изплува мисълта, че Бела е сама горе в стаята и е по сутиен.Перверзна усмивка се появи на лицето ми. Прехапах устни. И тръгнах към стаята ни . По стълбите на няколко пъти се препънах от алкохола. Но все още не бях пиян. Застанах пред вратата. Но не се чуваше нищо нито викове ,нито хлопане, нито плачене. Бръкнах в джоба на дънките си и извадих ключа и бавно отворих вратата. Пред беше тялото на Бела, което беше на земята. Бързо отидох до нея. Цялата беше побеляла а лицето й беше подбухнало от сълзите й. Хванах китката й пулса и беше слаб. Какво направих по дяволите. Какво да правя сега? Ще я заведа в болницата, точна така. Дигнах тялото й бавно за да не паднем . Слязох по стълбите. Отворих входната вратата . И бързо прекрачих за да стигна колата. Отворих задната врата и я оставих за задните седелки. Заех шофьорското място и бързо потеглих към най-близката болница. Пътя ми се виждаше вечен. Паркирах пред болницата и бързо излязох от колата вземайки Бела. Тръгнах към входа а там бързо докторите взеха тялото й.

-Какво е станало- каза бързо доктора докато отвеждаше тялото и в носилка.

-Не знам, така я намерих- казах притеснено. Той кимна и я отведе. Седнах на столовете и зачаках доктора.
През тези мъчителни часове. Не спирах да мисля какво и е. Аз съм виновен! Държах се така ужасно с нея. Нараних я психически и физически и то прекалено много! Обещах й,че повече няма да се държа така с нея. Обещах й! Но аз какво направих? Не си спазих обещанието към нея нараних я отново. И сега заради мен тя е тук. Дано е добре. Но тя беше толкова бледа. Какво ще правя без нея, по дяволте? Не искам да я загубя. Не й сега. Не искам! Господи не ми я отнемай! Съжалявам за това което направих. Бях побеснял, че тя е била с него. Но те са приятели. Нищо не е станала а аз? Аз направо си го изкарах на нея. Не ми пукаше, че я боли. Какъв съм идиот! Тя не го заслужава. Не заслужава такъв идиот като мен. Трябва да бъде с Камерън. Но никога няма да позваля да е нея. Ето пак почнах. Тя в момента се бори сигурно с живота си а аз? Аз отново мисля за ревноста си. Ще откача защо се бавят толкова?

Станах от стоя и отидох до вратата на която пише с големи червени букви „операционна" защо е там? Въртях се в кръг чакайки доктора да излезе. А в мислите не спирах да се обвинявам. Но то е така аз съм виновен!

Доктора излезе от стаята. И дойде до мен

-Ви какъв сте й?- попита сериозно

-Съпруг! А тя как е? Какво й е?- казах бързо. Притеснявах се за нея много. Нямаше да мога да живея без нея.

-Успокойте се! Тя вече е добре..