I'm his sex toy |J.G

1.34- Отново ли?

Набрах номера на Кам, чакайки да ми вдигне. Не мина много и вдигна.

-Бела, къде си?- каза притеснено, въздишах и няколко сълзи се спуснаха от очите ми.

-Кам, ела моля те- помолих го, опитвайки се да скрия, че в момента плача.

-Какво е станало?- вече притеснението и тревогавата се личаха доста в гласа му.

-Просто моля те, ела- отново го помолих. Въздишка се чу от устата му.

-Добре, къде си?

-В къщата на Джак.

-Идвам!- каза несигурно и затвори.

Бавно се изправих от леглото, търсейки дрехите ми. Които в момента лежаха на земята, разпръснати из цялата стая. С бавни и болезнени стъпки се наведох събирайки ги от земята. Бързо облякох бельото си а след това дрехите си. Погледнах се в огледалото. Цялото ми лице бе подбухнало от сълзите ми. Особено очите ми целите бяха подбухнала, също имаха торбички.

Въздишах тежко и се насочих към хола. Имах силна болка между краката, която ми пречеше а ходя. Спрях се посредата на стълбите, свличайки се бавно на едното стъпало.

Повярвах му, и какво стана нарани ме. Исках да знам дали е добре и за това получих отново изнасилване. И защо трябваше да го правя. А да сетих се, защото се чувасвах адски зле заради него. Беше ми трудно, мислех, че го нараних. А след това баща ми го е пребил. Но аз съм глупачка. Правилно е направил. Явно дори му е било малко. Той си е все същия няма как да се промени. Това не способно за него. Мислех, че наистинаме обича, че е се е променил. Но не! Не се е.

-Б-бела, с-съжалявам!- гласа на Джак ме разсея от мислите ми. Погледнах го и бавно се изправих.

-Отново ли? Отново ли се извиняваш? Отново ли ще кажеш, че ме обичаш? Отнвово ли ще ме изнасилиш щом ти повярвам? Кажи ми? Отново ли? Писна ми да ти вярвам! Писна ми да ми се извиняваш! Писна ми да ме боли заради теб! Писна ми! Ти си човека който ми е причинил най-много болка през годините. Ти си човека който и до днес само ме наранява! Ти си човека който и до днес се възползва от тялото ми! Ти си човека който МРАЗЯ повече от всичко! Мразя те! Не искам повече никога да те виждам, Джак! Не искам повече да страдам заради теб! не искам, чу ли? Не искам повече да страдам! Не искам! Моля те повече не се появявай в живота ми! - отново след думите ми се свлякох на стъпалото, сядайки. Той ме гледаше невярващо и клатеше главата си.

-Бела, съжалявам! Бях пиян. Не съм искал да го направя! Повярвай ми запоследно!- започна да се моли пред очите ми. Рязко затворих очите си, поемайки си дълбоко дъх. Срещу временно, спирайки сълзите който искаха да излязат.

-Не си искал да го направиш. Джак за тъпа ли ме имаш? Да ти повярвам за последно, а? Не това няма как да стане отново! Няма как отново да ти повярвам! Няма как отново да ти се доверя! Няма как просто!- казах, все още със затворени очи.

-Но, Бела...- не можа да довърши понеже бе прекъснат от груб глас.

-Ти долно копеле такова! Какво си направил отново!- след думите си, Кам с бързи крачки стигна до Джак, удряйки го. Джак залитна от удара и бързо падна на земята.

-КАМ, НЕ!- извиках и тръгнах към него. Кам бе готов да нанесе още един удар върху Джак, но аз хванах ръката му.

-Защо,Бела?- видях потъмнелите му очи. В които в момента излъчваха гняв и ярост.

-Хайде, Кам не си заслужава.- Погледнах злобно към Джак, и задърпах Кам към изхода. Той ме послуша и не се съпротивляваше.

-Един път ме остави да го пребия като хората поне!- опитваше се да успокой гнева който го беше обзел. Хванах ръката му за по-голямо успокоение.

-Не си заслужава!- усмихнах му се, прекривайки, че всеки момент ще се спуснат нови сълзи.

-Хей, недей да плачеш!- придърпа ме към себе си, прегръщайки ме.- Всичко мина! Повече няма да те нарани! Няма да му позволя!- стиснах го още повече, усещайки го. Усещайки защититата му. Усещайки спокойствието му. Усещайки, че съм обичана. Усещайки, че има някой до мен.

-Хайде да тръгваме- подканих го а той се отдръпна от мен, отваряйки вратата на колата си. Влязох бавно в нея, той забеляза бавното ми ходене и бързо лицето му се намръщи. Той бързо зае мястото си и потегли колата.

-Изнасили те нали?- каза злобно. Потръпнах от думите му, няколко сълзи се спуснаха по лицето ми, но той бързо ги изтри.

-Не ми отговори!- напомни ми а аз кимнах. Нямах сили да кажа нещо.

-Искам да го убия!- почти извика. Хванах колебливо ръкато му,която беше на кормилото.

-Казах ти, не си заслужава! Не искам да те загубя заради него!- той се усмихна на думите ми, но нищо не каза.

За втори път си тръгвам от къщата му. За втори път Кам го бие, но този път беше само един удар. За пореден път страдах. За пореден път тялото ми бе използвано. Но знам едно! Кам никога няма да позволи да страдам! Той ме обича! Знам го!