I'm his sex toy |J.G

1.46- Вече всичко свърши..

Гледна точка на Изабела

-Не мога повече, имам чувството, че нещо ще се случи с Джак. Отивам да го видя- казах на момчето срещу мен.

-Ти стой тук. Аз ще отида да го видя.- сложи ръката си на рамото ми.- не се притеснявай всичко ще бъде наред.- успокой ме. Леко се усмихнах и погледнах към тълпата с хора, който ме чакаха.

-Изабела, хайде- извика Кам. Погледнах към русото момче пред мен.

-Хайде върви. Аз ще отида да го видя и ще ти се обадя. А ти бъди спокойна. Днес е твоя ден.- след думите си той бързо излезе от заведението.

Обърнах се към тълпата и с бавни стъпки се насочих към масата където беше Камерън...

20 часа по-рано.

Хей, Бела.- усетих как някой ме вика и разклаща тялото ми в опит да се събудя. Отворих очите си и видях Наш да седи пред мен.

-Какво искаш? - попитах сънено.

-Роклята.- той посочи роклята в ръцето му с поглед.

-Остави я някъде- казах и отново затворих очите си.

-Сериозно ли ще спиш? Знаеш ли колко време ми отне да намеря шибаната рокля?- каза той злобно.

-Колко?- казах отегчено и седнах в седнало положение, гледайки как Наш се чуди къде да остави роклята.

-Остави я в гардероба.- казах му, а той закачи роклята в гардероба и дойде до мен.

-Готова ли си за утре?- попита ме.

-Не..- погледнах настрани, защото изобщо не съм готова за нищо. Всичко се случи толкова бързо, че ме обърка до основи.

-Казах ти,че обичаш друг.- погледнах го.

-Не е така.. просто в момента съм объркана..- легнах отново на леглото и забих очите си в тавана.

-Ако мислиш, че правиш грешка, се откажи.- чух как затвори вратата, излизайки. Изправих се и отидох до гардероба, изваждайки роклята. Извадих я от плика и я поставих на леглото. Съблякох дрехите си и внимателно облякох роклята. Погледнах се в огледало. Роклята ми стоеше добре, идеално очертаваше тялото ми. Дали Джак ще я хареса? Тоест Кам. Дали той ще я хареса? Тази сватба става толкова бързо.
Съблякох роклята и облякох дрехите си отново. Усетих как стомаха ми се сви. Цял ден не бях яла нищо. Отворих вратата на стаята ми и се огледах дали ще видя някого, но нямаше никого. На всякъде беше тихо и не се виждаше никой. Слязох тихо по стълбите и бавно прокрачих до кухнята. Там също нямаше никой. Въздишах и отворих хладилника. Нямах настроение да готвя. Затова извадих продукти за сандвич. Направих го набързо и отидох в хола. Пуснах телевизора, гледайки какво дават. Не помня от кога не съм гледала нещо по телевизията. Живота ми е толкова объркващ и труден. А можех да го олесня. Но аз отново избрах да остана. Преди исках да замина, сватбата с Джак ме спря и останах, а сега пак същото. Всичко в живота ми се повтаря. Но поне Камерън е по-добър от Джак. Той не ме насилства като него. Не ме кара да плача с дни. Той ме кара да съм щастлива. Той мисли за мен, а не като Джак.