I'm his sex toy |J.G

1.35- Желая да забравя.

Слязох бързо от колата, тръгвайки към вратата. Сложих ръката си на дръжката и рязко влязох вътре. Тръгвайки към стаята си, хварлих се на леглото.

Имах нужда да съм сама. Да преосмисля всичко. Джак отново ме нарани, и сега ме боли почеве от друг път. Аз му повярвах а той ме излъга. Наистина мислех, че се е променил. Че не би ме наранил отново. Мислех го. Но сега знам, че той никога не би се променил. Как може човек да се промени за толкова кратко време. Е да, човек може да се промени и за един ден, след тежък случай. Но в момента няма такъв. Нищо не е станало, че да се промени толкова бързо. Тръгнах си, но на него не му пука за мен. Мисли само за себе си и нуждите си. Мисли как да не бъде сам. Това, че ме обича е лъжа. Лъжа, която може би ми се иска да е истина. Истина която искам да стане, но за жалост никога няма да стане. Никога няма да ме обича и да не ме наранява. Винаги съм била нещастна какво си мислех вчера? Защо като чух, че баща ми го е пребил веднага се затичах за да разбера как е? Може би ако не беше пият щах да му простя. Сигурна съм в това. Но той провали всичко. Единствено което искам сега е да ме остави. Да излезе от живота ми завинаги. Да забравя, че той съществува. Желая да забравя, че не съществува. Желая да забравя, че ме е наранявал, че е използвал тялото ми. Искам да забравя. Много искам, но едва ли ще забравя. 3-те години от които той се възползва от тялото ми. А последните пет месеца през които бяхме женени бяха кошмарни. Радвам се, че се разделихме. Това е най-хубавото нещо, което ми се е случвало от доста време.

В главата ми нахлу спомена , когато нашите ми казаха, че ще женя за Джак. Веднага лицето ми бе обляно в сълзи.
Преглътнах тежко при спомена.

~Спомен~

Преди няколко минути майка ми ми се обади веднага да се прибера. С бързи стъпки тръгнах към къщата ми. За мое щастие бях наблизо.

Сърцето ми биеше уплашено, от това какво се е случило. По телефона звучеше сериозна. Отворих рязко вратата на къщата, сканирайки всички вътре. Погледа ми се спря на майка ми, баща ми и Джак. Който ме гледаше с все същата мазна усмивка. Бе седнал на един от столовете в трапезарията. Преглътнах звучно и пристъпих уплашено напред. Не бях виждала Джак от няколко месеца. Може би от завършването. Но той какво ще търси тук?

-Здравей, мила!- каза топло майка ми, ставайки от стола си. Дойде към мен и ме хвана за рамото. Погледнах я объркано а тя се усмихна.