I'm his sex toy |J.G

2.4- Ти беше до тук!

Станах бързо и притичах до вратата. Няма да стоя тук! Няма да се откажа толкова лесно! Не и този път.

Започнах да удрям вратата, викайки.

-Камерън, отвори шибаната врата! Нямаш право да ме държиш тук! Върни ме при Джак! Не бъди егоист!- извиках все още удряйки. Ръцете ми започнаха да ми парят от болка, но не спирах. Молех се да отвори и да ме пусни от тук. Но никой не дойде. Мамка му!

-Отвори по дяволите!- опитах се да извикам, но силата ми си бе отишла. Усетих силна болка в тялото си. Плъзнах тялото си по вратата към земята. Отпуснах тялото си и усетих как очите ми се затварят...

                          ~ЕДНА СЕДМИЦА ПО-КЪСНО~

Цяла седмица не съм излизала от шибаната стая. Единствено което правех е да стоя и да се моля на Кам да ме пусне, но той дори не стои при мен. Идва оставя ми храна и излиза. Вече се чувствам като затворник, че и по-зле.

През тази седмица имах чувството, че ще умра. Онази болка в стомаха ми не изчезва. Вече почнах да си мисля, че не е никакво чувство. Нещо става с мен а си нямам никаква идея какво.

През тази една седмица умирах вътрешно. Нямах никаква идея какво става с Джак. Нямах никаква идея добре ли е. Дори не знаех дали е жив! Умирам да разбера как е. Какво му е. Умирам да разбера, мамка му! На Кам не му пука изобщо. Моля го да разпита някого. Все някой ще знае как е. Но той... той отказва.

Станах от леглото и за пореден път застанах пред вратата, удряйки по нея. Все някога трябва да ме пусне. Не вярвам, че ще ме държи тук вечно. Това не е възможно. Нали? Няма как да ме остави тук! Мамка му дори не знам къде сме. До колкото видях през прозореца се виждаха къщи около тази в която сме. Но колкото пъти да погледнех не се виждаха хора. В къщите нямаше никаква светлина. Не се виждаше някой да живее в тях. Все едно ни бяхме единствените тук. Това възможно ли е?

-Махни се от вратата, влизам!- чу гласа на Кам и се отдръпнах от вратата. Той ядосано влезе и заби погледа си в мен. Обърна се и заключи вратата.

-Какво отново искаш, Изабела?- попита ме.

-Как така какво искам ,Камерън? От една седмица ти повтарям да ме пуснеш! Искам при Джак!- той дойде до мен и ме хвана грубо за лакътя.

-А аз от една седмица повтарям НИКЪДЕ НЯМА ДА ХОДИШ! На тъпа ли се правиш? Не го ли запомни!- извика.

-Не, не го запомних и няма да го запомня! Пусни ме! Нямаш право да ме държиш тук! Или където и да е! Нямаш правото!- извиках. Той сви челюста си . Следващи миг усетих силна болка върху бузата ми.

-Нямам право, а?- отново заби ръката си върху бузата, причинявайки нова болка на това място. Какво по дяволите става?

-Да, нямаш!- отскубнах се от хватката му и пристъпих няколко крачки назад.

-Ах ти..- придърпа ме грубо и за трети път ръката му се намираше върху лицето ми. – Нямам така ли?- попита и направи същото действие. Имах чувството, че лицето ми изгаря от болка. Но нямаше да се придам. Не и отново. Това мое придаване ми създане достатъчно проблеми.

-Да! – изплюх и се отскубнах от него, тръгвайки към вратата. За мой късмет ключа беше на ключалката. Отключих бързо и тръгнах да бягам по дългия коридор пред мен. Усещах как Камерън бяга след мен, което ме накара да засиля бягането си. В края на коридора пред мен се появиха стълби. Обърнах се и видях, че почти е до мен. Тръгнах бързо по-стълбите надолу. Огледах се на къде да продължа, но пред мен имаше само една огромна врата и в ляво по-малка врата. Тръгнах към по-голямата, която приличаше на изход.

-Мамка му!-изругах, когато натиснах бравата и разбрах, че е заключена. Тръгнах към другата по-малка врата. Отворих я и пред мен стоеше кухнята. Мамка му! Огледах се за прозорец, но не виждаше. Затворих вратата и се обърнах. Пред стоеше той. Мамка му! Не можах да избягам!

-Къде мислиш, че отиваш?- попита гневно. Хвана ме и ме задърпа нагоре по стъпалата. Стъпах се при бързото му темпо. Но той не спря и започна да ме дърпа докато все още бях в легнало състояние.

Болеше ме цялото тяло. Имах чувството, че ще умра. Болката беше ужасна. Всичко ми се въртеше.

Хвана ме за лактите и ме изправи. Вдигна ме и ме хвърли върху леглото.

-Ти беше до тук!- изкрещя и заключи вратата след себе си.