1.22- Тръгнеш ли си..

3K 226 48
                                    

-Бела спри!- извика Джак. Обърнах се и видях как ме гледа ядосано.

-Какво?- казах отекчено

-Тръгнеш ли си не мисли, че после ще се върнеш!- каза напълно убеден от думите си. Аз се засмях, а той ме погледна объркано.

-Виж Джак, ако съм искала да се върна няма сега да тръгвам. Нали го осъзнаваш?

-Тогава се махай! Не ми трябваш!- каза злобно и се насочи към стълбите. Не след дълго чух тръшване на вратата.
Въздишах и взех куфара си, излизайки от къщата. Насочих е по дългата улица. Нямах си и на представа къде да отида. Но трябваше да се махна от там. Вече си беше време. Дори не знам защо се съгласих да се омъжа за него. Нашите ме бяха питали за това а аз след дълго мислене се съгласих. Направих грешка и трябваше да изтърпя всичко това. А най-болезнената грешка е, че той уби нероденото си дете. Затова не мога да му простя. Нямах и много пари, трябваше да си намеря работа. Нямаше как да кажа на нашите, че съм си тръгнала едва ли ще ме разберат.

Прях пред близкия парк и се насочих към една от пейките. Гледайки как хората минават. Повече бързаха за някъде, други минаваха с приятелите си и се смееха. Аз нямам приятели, имах, но заради Джак трябваше да си тръгнат от живота ми. Но за какво са ми всичките бяха спали с Джак след сватбата.
Искаше ми се Камерън да е тук сега, но го няма. И не мога да го намеря. Джак ще го убие. Боже какви ги говоря, вече няма Джак. Стекоха се няколко сълзи, но бързо ги изтрих. Край няма повече сълзи. Стига съм плакала!

Минаваше десет вечерта и трябваше вече да намеря къде да отседна. Но в тоя късет час къде ли. Тръгнах по дългата улица, която сега беше доста тъмна. Доста плашеща, вървях доста бързо. Усетих някой зад себе си. Рязко се обърнах и видях непозната фигура да върви след мен. Забързах темпото си, но човека зад мен ме настигна и ме зелепи на стената. Потръпнах цялата, не виждах кой е срещу мен.

-К-кой с-си т-ти?- изтреперих и силно се раплаках щом получих смях отсреща за отговор.

-Кукло, айде да се позабавляваме.- миризмата на алкохол обзе обонянието ми. Отблъснах го а той падна на земята. Грабнах куфара ми и се затичах, сълзите ми се спускаха бързо. Защо всичко на мен се случва. Не ми стигаше Джак а сега и някакъв непознат щеше да ме изнасили на улицата. Усетих бързи стъпки след себе си, обърнах се докато все още тичах. Видях същата фигура от преди малко, но сега той се виждаше по добре от уличното осветление. Момчето беше високо тъмна коса и сините му очи искряха от желание .

I'm his sex toy |J.GWhere stories live. Discover now