I'm his sex toy |J.G

2.16- Обещавам!

Въздишах. Не знаех как да почукам. Нещо ми пречеше от вътре.

Протегнах ръката си и позвънях на звънеца. Дано да е тук.

Мамка му не съм виждала къщата от цели пет месеца. Толкова много време. Не мислех, че отново ще се върна тук, но ето, че отново съм тук.

Отварянето на вратата разсея мислите ми за секунди.

-Изабела?- проговори несигурно. Личеше си, че до сега е спал. Усмихнах се леко.

-Хей..- не знаех какво да кажа. Дори не знаех защо съм тук.- това е и моя дом доколкото помня..- проговорих и се усмихнах самодоволно. -

-Ам, да.. - каза тихо и несигурно, но направи път да мина.

48 часа по-рано

-Готова ли си?

-Да- погледнах се за последно в огледалото преди да изляза от стаята. Той хвана ръката ми и тръгнахме към входната врата. Пъхна ключа в ключалката и отключи. Направи ми път да мина и минах покрай него.

Погледа ми се спря на колата пред къщата. Помня последния път като излязох от къщата, бях припаднала с опастност да не загубя бебето. Преди цели два месеца. Но ако не беше станало това сега нямаше да знам за теб. И все още щях да позволявам на Камерън да ме дрогирва.

-Трябва да ти сложа това.- погледнах го объркано. В ръцете си държеше кърпа.

-Защо?

-Не искам да ми избягаш, любов!- усмихна се весело и завърза кърпата върху очите ми. Въздишах тежко и се оставих да ме води по пътя до колата.

-Това не е нужно. Няма да избягам..- казах тихо докато се качвах в колата. Той не каза нищо, затвори вратата и зае своето място.

Усещах, че вече пътуваме. Искаше ми се да виждам пътя. Да видя най-сетне града в който сме. Но не.

-Правя го за да не запомниш пътя и да избягаш..- каза тихо.

-Няма да избягам.

-Би направила всичко за да избягаш.- така е. Напълно бе прав. Бих направила всичко за избягам и се моля плана ми да не се обърка.

-Пристигнахме.- каза, спирайки колата. Поех си дълбоко въздух. Това щеше да е дълга нощ. Мнго дълга нощ.

Кам махна кърпата от очите ми. Подаде ми ръка, помагайки ми да изляза от колата. Огледах се на какво място се намираме. И установих, че сме пред голям ресторант. Погледнах го объркано, а той се усмихна. Бях забравила какъв беше преди да се омъжим.

-Защо сме тук?- попитах.

-Исках да те изведа на вечеря. Скоро ще имаме дете и трябва да оправим връзката си. Не искам да ме мразиш. Просто като разбрах, че имаш чувства към Джак нещо в мен полудя. Ще се опитам да се променя. Обещавам!- не знаех какво да мисля. Ако мисля и за това главата ми ще се гръмне затова просто кимнах. Тръгнах към входа на ресторанта.

-Чакай!- обърнах се към него а той се усмихна самодоволно. Това не е на добре.

Извади едната си ръка, която дори не разбрах, че крие зад гърба си. държеше белезници. Чакай какво!? За какво са му?

-Това за какво ти?- попитах шокирано. Той издиша тежко.

-За всеки случай, че решиш да избягаш.

Докато се усетя той вече беше закопчал ръцете ни.

-Ако ми се доходи до тоалетна?- паниката вече беше почнала да ме обзема.

-Ще дойда с теб..- самодоволната му усмивка се появи. Мамка му!- виждал съм те гола, любов.- затворих, очите си в опит да се успокоя. Игнорирах го и го задърпах към входа.

-Имам резервация на името на Камерън Далас.- мъжът кимна и ни поведе към масата която е резервирана за нас.

След секунди се върна и ни даде менютата.

-Избери каквото искаш, любов.- не ми се говори затова просто кимнах.

Вечерята не мина толкова зле колкото си мислех. Дори мина доста забавно. Въпреки , че бях един вид вързана за него ми беше забавно. Отново си спомних какъв беше преди и какъв става на моменти. Ако можех щях да му дам още един последен шанс. Но не мога след 4 месеца ще родя детето на друг. Искам детето ми да знае кой е истинския му баща.

-Ще тръгваме ли?- попита, усмихвайки се. Кимнах и двамата се изправихме.

Трябва да разкарам тия шибани белезници от мен.

-Как ще караш с тия белезници?- попитах а той извади ключа и ги махна.

-Добре , че се сети, любов.- усмихнах се а той ми отвори вратата за да седна.

-Не!- извиках. Спомних си думите на Наш. Той искаше да седна отзад за мое добро и на детето ми.- искам да седна отзад.

-Не, няма ще седнеш до мен.- каза тихо и бавно, че да го разбера.

-Не, не искам, искам отзад!- повиших леко тон.

-Искам те до мен!- повиши и той тон.

-Няма, искам отзад!- кръстосах ръцете си пред гърдите ми и зачаках.

-Няма, Бела ще седнеш до мен. - извика. Нямаше да се предам!

-Ако не седна отзад няма да тръгна.- той извика и кимна. В тоя момент телефона му звънна. Той вдигна и започна да вика.

След като затвори заби погледа си на мен. Какво му казаха по телефона по дяволите, че гледа така?

-Мамка му, мамка му, Бела!