I'm his sex toy |J.G

2.17- Кам или Джак?

-Какво?- попитах.

-Той идва- извика и удари колата.

-Кой идва? - Кам отново ме погледна. Изглеждаше бесен. Много бесен. Имах чувството, че всеки момент ще ми се нахвърли. Какво е станало, мамка му?

-Копелето идва,Бела! Идва! За теб, идва да те спаси. Но няма да му позволя. Никога! Ти си само моя!- викаше и удраше колата си като обезумял. Ръцете му бяха в кръв. Очите му бяха по-черни от всякога.

Само не ми е ясно кой идва. Джак? Не, това не е възможно. Той ме е забравил. Не може... просто не може.

-Джак? – попитах тихо. Той спря и ме погледна. Не каза нищо. Извади телефона си и набра някого.

-Кажи нещо!- извиках.

-Какво да кажа, Изабела? Да, Джак идва! Наел е хора да ме следят. Но той ме подценява. – засмя се злобно.- аз също имам хора. И ще го смачкат!- сви юмруци.- само да дойде, по дяволите ще го убия. Със собствените си ръце ще го убия! Ще го смачкам!- викаше и викаше. Сърцето ми се сви, точно сега ли трябваше да дойде? Когато щях да избягам. Точно сега ли, мамка му! Камерън изглежда наистина обезумял. И изобщо не се шегувам. Ще го убие. Без да му мигне окото. По дяволите!

-Кам..- отидох до него и хванах кървясалите му ръце- какво ще правим?- той изпуфтя.

-Чакаме Наш- каза много по тихо от виковете му преди малко.

-Успокой се!- трябваше да го успокоя, иначе Джак щеше наистина да пострада. За четири месеца опознах Кам много добре. И знам, че не се шегува и друг път го е пребивал.

-Не мога, Бела. Просто не мога!- отново започна да вика. Приближих се още по-близо и слях устните ни. Мразя се за това. Но трябваше да се опитам.

Камерън отвърна на целувката, задълбочавайки я. Но звук от кола ни спря. Погледнах към колата и разбрах, че това всъщност е Наш.

-Здрасти.- каза ми, усмихвайки се. Усмихнах му се насила.

-Вземи я и откарай далеч от тук!- извика Кам. А Наш му кимна. Хвана ме за ръката и ме вкара в колата си.

-Наш!- Кам извика преди той да влезе в колата. –Пази я!- Наш кимна и зае мястото си.

-Къде отиваме?- казах като вече се бяхме отдалечили.

-Въпреки всичко ти трябва тази вечер да избягаш!- каза като не отдели погледа си от пътя.

-Джак наистина ли ще дойде?

-Да.

-Защо?

-Иска да те спаси, но твърде късно.

-А, Кам къде отива?- вече ще се побъркам.

-В къщата. Ще каже, че сте се разделили и той живее сам.- погледнах го шокирано а той се засмя.

-Обича те.- каза тихо.

-Кам или Джак?- какъв глупав въпрос.

-Кам, но и Джак.

-Надявам се..- преглътнах звучно .- къде отиваме сега.

-Пътя където щеше да е катастрофата ти с Кам. Нали помниш пътя, който ти написах.

-Да.- през останалото време никой нищо не каза. Аз гледах пътя а той караше възможна най-бързо.

-Слизай..- каза, слизайки от колата. Последвах го. Той ме придърпа към себе си, прегръщайки ме. Отпуснах се на гърдите му, вдишвайки аромата му. Ще ми липсва.

-Въпреки, че всичко се обърка, ти пак ще избягаш и съм щастлив. – въздишах и се отдалечих от него, слях устните ни и тръгнах по пътя.

Вървях известно време в тъмнината и пред мен се появи моста за, който говореше. Поех си голяма доза въздух и продължих трябваше да се махна колкото мога по-бързо. Бях сама, до сега не видях тито един човек. Какъв пуст град.

-Мамка му!- прошепнах на себе си. Времето беше ужасно студено. Не мога да повярвам, че вече е края на зимата. Толкова много пропуснах, четири месеца бях затворена.

Замръзвах. За мой голям късмет започна да вали сняг. Просто идеално. Кой знае как изглеждам с тази рокля по това време. Якето ми бепе супер тънко и ако не побързам утре ще съм болна а това не е добре за детето.

Усмихнах се широко щом видях училището. Това значи, че скоро ще стигна автогарата.

Погледа ми се спря пред средно голяма сграда с огромен надпис „Автогара Уест Пойнт". Мамка му, значи съм в Уест Пойнт трябва бързо да се върна в Ню Йорк. Влязох в сградата и се оправих към касата за да си взема билет.

-Здравейте!- жената ме погледна и кимна.

-Искам билет за Ню Йорк.- казах бързо а тя започна да въвежна нещо на компютъра пред нея.

-Има автобус до там утре в 12:00.

-Няма ли по-ранен?

-Съжалявам, заради лошото време автобусите са спряни. –каза мило жената. Мамка му до утре какво ще правя?