I'm his sex toy |J.G

1.38- Въпреки всичко

ГЛАВА СЛЕД 85 ВОТА!

След няколко секунди вратата се отвори. Пред мен стоеше Джак. Гледащме невярващо, че седя пред него. Не знам, от къде идва това чувство, но отвътре ми идваше да му се нахвърля. Сигурна съм, че е заради алкохола.

-Хей..- каза нервно, усмихнах се като пълна идиотка. Как да махна тази усмивка по дяволите?

-Хей- той се почеса нервно зад врата.

-Какво има?- виждах притеснението в очите му. Не ме ли иска? Боже Бела какво ти става? Защо стоиш тук? Трябва си при Камерън.

-Трябва да говоря с теб- той ме погледна объркано и ме придърпа към себе си така, че да съм плътно до него.

-Защо си пила?

-Това няма значение сега- казах злобно а той отстъпи една крачна на зад. Това негово действие ме изненада.

-Има! Кой идиот ти позволи да пиеш?- или ми се чу или той наистина се развика?

-Джак не мога да повярвам! Държиш сметка кой ме е напил. А аз идвам тук да ти кажа, че ти прощавам за всичко.- не очаквах като му го казвам да викам.

-Изабела не се чуваш какво говориш- каза тихо, едвам успях да го чуя.

-Джак, прощавам ти. Вчера си бил пиян....- той не ме остави да довърша.

-Да, сега ти си пияна. Утре няма да мислиш нищо от това, което казваш.

-Не е така! Не съм пияна. Знам какво правя. И в момента ти прощавам!- развиках се. Какво ми става защо му викам?

-Изабела, не

-Какво не?- попитах объркано.

-Виж Бела, до преди няколко часа щях да се радвам, че ми прощаваш, но не и сега.- въздиша и заби погледа си надолу.

-З-защо? К-какво се случи? - заеквах на всяка дума.

-Това, че аз не съм за теб. Аз ти причинявах болка всеки ден. Всеки ден те карах да се свиваш от болка и плачеш. Накарахте да се омъжиш за мен, а не трябваше. Провалих бъдещето ти. Провалих те. Но сега имаш шанса да бъдеш щастлива. Но не с мен.- пое си въздух и пак продължи- Ще бъдеш щастлива с Камерън. Той е идиален за теб. Той ще те прави щастлива. Ще бъде до теб и няма да те наранява. Няма да те кара да плачеш. Няма да те кара да искаш да умреш, както искаше докато беше с мен. Да, знам искаше го. Искаше го винаги когато бях до теб. И не мога да ти позволя да ми простиш. Просто не мога. Както ти каза тази сутрин, че не можеш да ми простиш, аз те моля да не ми прощаваш никога. А да продължиш напред и да бъдеш щастлива с Камерън. Той е за теб, не аз. Аз никога няма да мога да те направя щастлива. Ще те оставя...- цялото ми лице бе обляно от сълзи, не мога да повярвам какво стана. Толкова съм глупава да дойда тук и да му простя. Всъщност вече не знам какво искам.

-Но..- започнах, но не можех да продължа изричението си. Думите ми все едно изчезнаха. Нямаше следа от тях. Той е толкова прав, колкото не е . За едно е прав, че ми е причинявал болка всеки ден. Дори вчера, но аз му прощавам въпреки всичко.

-Съжалявам, но съм прав- изправих погледа си и го погледнах. Очите му бяха насълзени, но не се спускаха сълзи от тях. Лицето му беше тъжно и безпомощно. Виждах, че не смее да ме погледно. Но защо?

-Не си прав. Знаеш ли колко ми беше трудно да разбера, че въпреки всичко те обичам.- няколко сълзи се спуснаха по лицето ми, но не ги спрях. Той ме погледна рязко.

-Не! Ти не ме обичам, в момента си пияна. Той говори вместо теб. Ако в момента беше трезвена нямаше да го направиш. - опитваше се да говори спокойно, но накрая гласа му се прочупи.

-Бела не!- дори не усетих кога бях го придърпала към себе си, прегръщайки го. Той не опита да ме избута, а само говореше.

-Бела спри- накрая нежно ме отблъсна.

-Вече не ме искаш- казах тихо, но той мисля, че ме чу.

-Искам те! Повече от всичко. Не знам как ще живея без теб. Този месец и половина еднвам издържам без теб. С всеки изминал ден чувствам как се чувствам по самотен и по самотен. Как умирам вътрешно. Направих голяма грешка и сега плащам за нея докато я поправям. Надямам се това дето направих да те направи щаслива. Защото знай, че го направих за теб. И да не мислиш за мен. Искам да продължиш напред. Обичам те, но трябва да продължиш без мен- вече виждах стичащите се сълзи по лицето му. Не разбирах за какво говори. Но усещах, че е прав. И трябва да спра. Отдръпнах се бързо от него и тръгнах към дългата и тъмна улица.

-Бела спри!- чух Джак да вика след мен. Обърнах се към него, молейки се да е променил решението си.

-Няма да си тръгнеш сама! Аз ли да те закарам или да ти викна такси?- попита. Усетих как желанието му да простя умря за секунди и се замести с гняв.

-Не искам нито да ме караш, нито да ми викаш такси!- извиках с всичка сила. Не ми пукаше, че има съседи. Бях наранена за пореден път. Този път беше само психически. Той ме отхвърли, нищо че беше напълно прав.

-Казах нещо!- извика и бързо дойде до мен.

-Извикай ми такси- въздишах а той се обади по телефона, викайки ми такси.

-Ще е тук всеки момент- въздиша.

-Добре- той хвана ръками. Веднаха отскубнах ръката си то ръцете му.

-Не ме пипай- изръмжах а той отстъпи назад. Видях идващото такси което караше към нас.

-Ви ли ме повикахте?- попита а аз кимнах, влизайки вътре.

-Бела, съжалявам..- чух го да вика преди да затворя вратата. Казах адреса на Камерън на шофьора и той потегли колата.

ПОСВЕЩАВАМ ТАЗИ ГЛАВА НА AnyyDallas ❤