I'm his sex toy |J.G

1.21- Да върви по дяволите шибания им бизнес!

След дълги обмисляния станах полека от леглото и тръгнах към банята. Пуснах студена и топлата вода нагласяйки я. Застанах под душа оставяйки водата да се стича по тялото ми.
В главата ми нахлуха отнвово мислите за детето ни. Не знаех как ще живея вече с тая мисъл. Просто не можех. Тея мисля са постоянно в главата ми. Следват ме денонощно искам да забравя по дяволите. Да продължа живота си, но как? Като убиеца му е постоянно до мен.

Без да усетя вече бях готова. Обгърнах мека хавлиена кърпа около тялото ми и тръгнах към стаята. Извадих един куфар и го оставих на легото. Отидох до гардероба и извадих дрехите си и ги сложих в куфара. Отнворих чекмеджето с бельо и ги оставих оставяйки си едно за сега да облека и другите ги сложих в куфара. Бях готова с него и го закопчах. Облякох бельото си, черни впити дънки и черен потник. Не можех да стоя повече тук! Трябваше да се махна иначе ще откача. Той ще ми напомня винаги за случилото се. Ако остана ще трябва да търпя изнасилванията му. А за това вече нямам сили. Той изпили всичките ми сили. Не ми пука за бизнеса на родителите ми. Заради тях аз страдам. Те са си добре, а аз? Аз страдам всеки ден. Всеки!

Изсуших косата си, сресах я и вързах на висока опашка. Погледнах се в огледалото. Очите ми бяха подути лицето ми беше подбухнало и бледо. Изглеждах ужасно. Протегнах се и взех спиралата си. Слагайки малко на очите ми. За да си придам малко вид за пред хората. Обух обувките си и взех чантичката си. Пъхнах документите си вътре и телефона. Обякох черното си сако и го закопчах, погледнах се за последо. Грабнах куфара за дръжката му и тръгнах към вратата.

-Къде отиваш?- гласа на Джак ме стресна и подскочих. Обърнах се и го видах как ме гледа объркано.

-Махам се от тук!- казах направо а той бързо се доближи до мен хващайки грубо лакътя ми. Усетих миризмата на аккохол, явно до сега е пил.

-НИКЪДЕ НЯМА ДА ГОДИШ!- извика а аз се засмях.

-Тук грешиш много, Джак! Махам се!- казах и се отскубнах от хватката му тръгвайки към стълбите.

-НЕ! НЯМА СА СИ ТРЪГВАШ!- хвана ме и ме задърпа към стаята ни.

-Джак, остави ме да си тръгна!- казах спокойно и тръгнах към вратата. Но той застана пред нея затискайки пътя ми.

-Никъде няма да ходиш!- в гласа му се четеше страх. Преглътна тежко и се доблежи до мен бавно.- Няма да си тръгнеш!

-И защо, Джак? Защо да не си тръгна? Оставиме най-сетне на мира, моля те! Не мога да остана тук. Просто не мога! Разбери ме! Ти ме нарани много. Едвам стоя в една стая с теб от болката, която ми причени. А тя е голяма. Ти уби нероденото си дете, Джак. Поне за малко не съжалили? Поне за миг? Или направо действа? - засмях се фалшиво- естествено, че си действал без да мислиш. Ти мислиш само за себе си и за никой друг! Ти си егоист! Оставиме да си тръгна! Не мога повече, Джак..- той ме гледаше объркано. Хванах ръката му и го отместих от пътя ми. Тръгвайки към изхода на къщата. Усетих хватката му около лакътя ми.

-Заради бебето ли? Ще имаме друго, само не си тръгвай!- усетих страха му

-Джак, ти сериозно ли? Това не е играчка! Така ли ще си играеш с мен? Ти вече уби бъдещето си дете! И никога няма да имаш от мен друго! Ти не заслужаваш да си баща! Не заслужаваш! Не заслужаш и мен! Толкова много търпях. Пърпях с години. Когато най-сетне се отървах от теб, ме накараха да се омъжа за теб. Заради някакъв бизнес. Но знаеш ли? Да върви по дяволите шибания им бизнес! И аз имам чувства! Заради тях аз страдам! АЗ! Не ТЕ а АЗ! Аз търпях изнасилванията ти, аз търпях като ме пребиваше аз търпях всичко! Но сега прекрачи границата! НЕ МОГА ДА ТИ ПРОСТЯ, ДЖАК! ТИ УБИ НЕЩО МНОГО ВАЖНО ОТ МЕН!- усещах, че вече треперя. Трябваше да си тръгна или ще полудея. Джак ме гледаше все още уплашено. Отскубнах се от хватката му и продължих напред. Усетих, че той тръгна след мен.

-Бела, съжалявам! Не си тръгвай!- каза леко треперейки. На вид целия трепереше. Колко странно сега той трепери. А до преди аз.

-И да съжаляваш, няма да остана. Казах ти никога няма да ти простя. Твърде много ме боли до теб. Спомените ми с теб са толкова болезнени а това, че уби нероденото си дете ме убива. Искам да забравя! За това моля те оставиме да си тръгна!- хванах дръжката на вратата отваряйки я. Но в тоя момент Джак ме хвана и ме задършпа към стаята ни. Блъсна ме набързо вътре и заключи. Оставяйки ме сама вътре.

-ДЖАК ПУСНИ МЕ!- извиках тропайки силно по вратата.

-Не мога! Ти ще си тръгнеш!- гласа му много трепереше. Ако не го познавах щях да си помисля, че ще се разплаче.

-Няма! Само ме пусни!- не исках да го лъжа, но в момента трябваше. Не можех да стоя в тая стая. Нещо в мен ме подлудяваше. Тук имам толкова ужасни спомени. Спуснах се по стената докато не стигнах студената земя. Всички спомени ме атакуваха. Не можех да стоя. Станах бързо отидох до вратат лопайки силно.

-Джак моля те, пусни ме!- той отключи вратата и ми се нахвърли залепяйки ме на стената. Сля жадно устните ни. Бързо реагирах и го избутах от мен, падайки на земята. Използвах момента. И изхвърчах от стаята бързо. Стигнах хола и грабнах куфара ми. Отивайки до вратата.Стиснах дръжката. Спуснаха се горещи сълзи по лицето ми. Избърсах ги и отворих вратата излизайки от нея.