I'm his sex toy |J.G

2.11- Нас?

След 20 минути вратата на операционната се отвори и от там излязоха спящата Бела, която в момента беше в безсъзнание. Доктора тикаше носилката на която се намираше тя. Спря се при момчето, което все още беше в голям шок.

-Младежо добре ли сте? – попита доктора момчето, а Наш несигурно кимна и погледна Бела,хващайки ръката й. Той беше виновен за това. Обвиняваше се. В това състояние е заради него. Защото не можеше да спре шибания си братовчед. Но той нямаше как да го спре. Само той му беше останал. Родителите му бяха умрели, когато беше едва на 4 години. Като по чудо той беше останал жив след такъв голям пожар. Да, семейството му беше изгорено, заедно с къщата и всичко останало. Но за щастие него го бяха извадили преди да се задуши напълно. Той не се интересуваше какво е станало преди. Не искаше да знае как е станал пожара. Не искаше да си спомня и да го боли. Едва беше преживял това. Тогава чичо му го взе и го отгледа като свой собствен син. Смяташе Камерън като за свой брат. Приемаше го с многото му недостатъци. Но това нямаше да го приеме. Нямаше да приеме това момиече повече да страда заради него. Тя заслужаваше да бъде щастлива. Щеше да я измъкне от там на всяка цена!

Наш тръгна след доктора. Той отвори празна болнична стая и настани Бела вътре.

-Може ли да вляза при нея?- попита момчето.

-Да, разбира се! Всеки момент ще се събуди. – доктора се усмихна и тръгна по коридора.

-Чакай те!- извика момчето и дотича до доктора.

-Кажете?

-Кога най-рано можете да я изпишите? – попита момчето, сещайки се, че досадния му братовчед утре ще се е прибрал.

-Бих искал тази нощ да остане под наблюдение!- щом чу това Наш зениците му се разшериха. Не искаше да знае какво ще стане с Бела и него, когато се приберат преди него.

-Може ли някак още сега като се събуди?- пипита бързо а доктора направи учудена гримаса и кимна.

Наш тръгна бързо към стаята на момичето.

Гледна точка на Изабела.

Отворих бавно очи и станах бързо в седнало положение. Главата ми беше замаяна. Ужасно много ме болеше. А стомаха ми? Все едно някой ме ръгаше с нож. Мамка му! Защо? Каква е тая шибана болка? Огледах се. Чак сега забелязах, че се намирам в болнична стая. И бях сама. Сама? Да не би вече няма Кам? Боже радвам се за нищо. Сигурно е някъде навън в болницата.

Но аз бях последно с Наш.

Вратата се отвори и от там влезе Наш. Усмихна ми се, но си личеше, че е фалшива. Нещо беше станало. Защо съм в болницата? Защо припаднах? Трябвше да разбера веднага!

-Наш, какво стана? Какво казаха докторите?- попитах бързо а той пристъпи няколко крачки на пред. Преглътна звучно и изражението му беше доста сериозно. Нещо беше станало. Нещо лошо. Сигурна съм!

-Отговори ми! Защо мълчиш?- изписках силно а той отвори уста понечи да каже нещо, но се спря. Почвах да се нервя. Защо мълчи дявол да го вземе?

-Наш!- извиках а той се спресна.

-Не се ядосвай! Не е добре за вас!- извика.

-Нас?

-Да.- каза просто и издърпа стола от ъгала на стаята. Седна до мен и погледа му се заби в земята. Как така нас? Мамка му ще го пребия ако продължава да мълчи.

-Как така нас?- опитах се да звуча спокойно, но прозвуча през зъби, то така и беше. Изнервяше ме ужасно много като мълчи така.

-Ами вас. Ти и бебето ти..

-Бебето ми?- почти извиках, махайки всичко игли и кабели от мен. А той кимна.

-Как така бебето ми? – хванах го за тениската и започнах да го лашкам за да ми отговори, но той мълчеше. Просто мълчеше и ме гледаше. Мамицата му защо мълчи? Какво толкова е станало?

-Наш, мамка му говори сериозно ме нервиш!- извиках а той преглътна и стана , притискайки ме между стената и него. Абе тия хора само тва ли знаят?

-Да, Бела! Бременна си! Бременна! Друго да искаш да знаеш? И спри да се ядосваш, че бързо ще го загубиш от глупостите които свърши през последните два месеца! Ясен ли съм?- извика срещу мен, потръпнах от вика му.

-Не – започнах за клатя глава отрицателно – не може да съм бременна!- проплаках и горещи сълзи потекоха по лицето ми.

-Но си..- Наш ме прегърна, успокоявайки ме. Облегнах глава на гърдите му и продължих да плача.

-То ще страда с такъв баща...- сълзите ми започнаха да се стичат по-бързо и по-бързо. Не можех да повярвам какво ми се случва отново.

-В третия месец си!- веднага се отдръпнах от него щом чух това. Лека усмивка се появи на лицето ми, но секунди след това изчезна и нови сълзи се появиха.