I'm his sex toy |J.G

2.13- Трябва да ти кажа нещо..

ГЛАВАТА НЕ Е РЕДАКТИРАНА

-Да...- сведох погледа си към ръцете си за да не гледам към него. Беше ме страх. Много.

-В кой месец?-не можех да определя тона с който говореше, но съм сигурна, че беше ядосан.

-Втория..- излъгах, мамка му излъгах. Той дойде до мен и хвана ръката ми.

-Значи е от мен?- изправих погледа си и погледнах в очите му. Беше учуден, но не беше ядосан. Гнева в очите му която беше преди малко я нямаше. Това е добре. Предполагам..

Кимнах.

На лицето му се появи лека усмивка, която едва се забелязваше. Върви на добре. Странно. Мислех, че ще стане много зле.

-Радвам се!- възкликна и ме прегърна. Идеше ми да го убия. Мразя го, а той ме прегръща. Отдръпна се и ме погледна тъжно.

-Значи 7 месеца без забавление?- гледаше тъжно. Изгледах го гневно и станах. Бавно стигнах прозореца и се загледах през него, опитвайки се да се успокоя. В този момент ми идеше да му се нахвърля и да го убия. Що за идиот? Бременна съм а той пак мисли за шибаните си нужди. Да, бебето не е негово, но той това не го знае. Мамка му, ами ако разбере? Ще стане страшно... Не ми се мисли.

Усетих лека болка по рамото ми.

-Спокойно.- обърнах се към Кам,който току-що беше направил голямо петно на рамото ми.

-Толкова съм възбуден..- придърпа ме към себе си колкото може по-близо и постови устните си отново върху врата ми, засмуквайки. Опитах се веднага да го отблъсна, но той беше обгърнал тялото ми в ръцете му.

-Штт..- каза и продължи да засмуква и да оставя гнусни лиги. Ох, мамка му!

-Камм..- казах тихо а той монотонно се отдръпна от мен.

-Съжалявам!- бързо излезе от стаята. Това ме изненада. Какво му стана? Понякога се държи като Джак. Но много по-лоша версия.

Ах, Джак ще ставаш баща. Искаше ми се да бъде по-различно. Да не беше такъв. Да не ме беше карал да се омъжвам за Камерън. Да не се беше държал толкова ужасно с мен. Да ме използваш и да ме нараняваш. Иска ми се да бъдеш по-различен. Но не. Сега трябва да се измъкна сама от тук. Не точно сама. С Наш. Той ще ме измъкне знам. След това което ще направя ще ме измъкне. Знам го!

***

Отворих бързо очи след вика на Кам.

-Не се плаши.. - успокои ме той, връщайки ме отново в легнало положение.

-Какво искаш?- попитах и затворих очите си.

-Аз излизам.. няма да ме има няколко дни. Наш ще е тук и ще те наблюдава да не избягаш.- усмихна се и излезе от стаята. Това е добре, плана ще се задейства по-бързо като го няма.

Изправих се и отидох до прозореца. Кам влезе в колата си и потегли по пътя. Скоро се загуби в далечената. Въздишах и легнах отново, заспивайки.

***

Изправих се в седнало положение и разтърках очите си. имах чувството, че бях спала с дни. И още съм уморена. Всичко ми се насъбра. Сега и тая бременност. Искам бебето, но ако не действам по-бързо то ще е нещастно тук. И то много.

Обходих с поглед стаята и погледа ми спря на вратата. Отворена е. Скочих веднага и тръгнах развеселено към нея. Наш вече е тук. Радвам се, че поне държи вратата отворена. А не ме заключва като Камерън.

Взех кърпата си и тръгнах към банята, като преди това минах през тоалетната.

Нагласих хладката вода и застанах под течащата вода. Това ми идваше толкова отпускащо. Хубав душ след всичко това, което едва ли скоро ще преключи. Изгоних лошите мисли и се отпуснах под водата, измивайки тялото и косата си.

Протегнах се и взех хавлиената кърпа. Увих я около тялото си и излязох от банята. Бързо стигнах стаята и извадих свободна тениска и клин. Някакво бельо и ги облякох. Погледах се в огледало и изглеждах добре. Леко подути очи, напукани очи и подпухнало лице. Но изглеждах добре. Надигнах леко тениската ми и погалих коремчето ми, което още не си личеше. Но скоро щеше да почне да си личи. Лека усмивка се появи на лицето ми, това беше новата причина за да живея. Бях изгубила смисъла да съм живея, но ето че се появи.

Въздишах и бавно започнах да обикалявам стаите, търсейки Наш. Усмихнах се когато го намерих в хола. Беше се загледал през прозореца и наблюдаваше нещо.

-Трябва да ти кажа нещо- започна, неотделяйки погледа си от прозореца. - Преди време много те исках. Исках да спя с теб. Многократно. Но заради Кам не можех. И се радвам, че не го направих. Ти стана много близка за мен. Нещо в мен иска да те пазя. Да не давам на никой отново да те нарани. Нещо от мен иска да си щастлива. Да не плачеш повече за никакви идиоти. И ако има сълзи то да са от щастие. Не мога да си простя, че заради мен сега си тук затворена. И то бременна. Трябва да търпиш ужасния ми братовчед заради мен, защото му помогнах да те доведе тук. Мразя се заради това. Но ще ти помогна да се махнеш от тук, кактото и да ми коства. Едва ли ще ми простиш, но те моля за прошка. - обърна се към мен и насълзените му очи се забиха в мойте. Беше плакал личи си. наистина съжалява. Това ме разкъса. Няколко сълзи започнаха да излизат от очите ми.

Трябва да дейсвам сега. Сега е момента. Приближих се до него. Погледнах го в очите и въздишах това щеше да го боли после. Затворих очи и бавно приближих устните си към него, сливайки ги.