I'm his sex toy |J.G

1.5- Моля те, не ми отказвай!

Отворих бавно очите ми, отначало ми беше замъглено. Забелязах, че Джак още спи. Полека се изправих и тръгнах към бянята. За мое щастие Джак не ме усети. Отворих полека вратата и влязох в бянята, нагласих хладката вода и застанах под душа. Трябваше да побързам, затова побързах. Протегнах се и взех мека хавлиена кърпа, обвих я около тялото ми. Когато стигнах стаята ни, видях Джак, който седеше на леглото и си ровеше в телефона, но влизайки привлякох вниманието му. Прехапа долната си устна и се усмихна закачливо. Не му обърнах внимание и отворих гардероба. Извадих черни впити дънки с висока талия и къс сив потник с къс ръкав и черно бельо. След като ги облякох изсуших косата си и я оставих да се спуска свободно по раменете ми, подчертах миглете си със спирала.

-Ммм, бейб - изръмжа зад мен Джак а аз се обърнах към него. Бавно се приближи към мен, и за секунда бях притисната на стената

-Д-д-джакк, моля те закъсняваме- не можах да спра сълзата си и тя се спусна по лицето ми. Той се отдръпна и ме погледна злобно.

-Писна ми все да ми ревеш. Хайде махай се, но довечера няма да се спасиш, ясно?- аз само кимнах и бързо взех чантата си и излязох от стаята. Стигнах вратата и чух някой да се провиква

-Изчакай ме в колата - не ме остави да отговоря и влезе в кухнята. Притичах към колата му и влязох.

-Хайде слизай пристигнах ме- каза Джак и отвори вратата ми. Излязох всички погледи бяха в нас. Джак се подсмихна на това,че всички ни гледат и ме придърпа ме към него и сля нежно устните ни. Отдели се от целувката и сложи едната ръка на рамото му прегръщайки ме и тръгнахме към лекции.

-О, Джак, голям си идиот. Защо не ми каза,че си женен? Чакай ви кога се оженихте, по дяволите? - викаше някакво момче на Джак, явно някой от приятелите му. До сега аз не съм се запознавала с тях само с Джонсън и то когато беше в нас. Джак не искаше никой да знае, че сме женени. Не знам какво му стана вчера,че реши да каже.

-Охо, още преди 3 месеца - почеса се зад врата и ме погледна и сля устните ни
-Бейб върви в лекции - умихна ми се аз тръгнах към лекции

-Ей, чакай- догони ме момчето, което викаше на Джак преди малко

-Да- усмихнах му се

-Как се казваш, явно Джак няма да каже как се казва красивата му съпруга - намигна ми, а Джак ни изгледа злобно, дойде до мен и преплете пръстите ни.

-Изабела - каза грубо Джак и тръгнахме към стаята в която имахме лекжии. Джак е много ядосан на онова момче. Сетих се за момчето от вчера трябва да го намеря. Огледах се,но никъде не го видях

-Какво търсиш, бейб- сля устните ни, не му отговорих на въпроса и направо влязох в стаята. Той имаше в друга стая. Часа мина като по чудо бързо. Тръгнах към шкафчето си, пред него беше Джонсън

- Хей- усмихна ми се мило

- Хей - отвърнах на милата му усмивка

-Това не го очаквах да каже,че сте женени- засмях ме се

-И аз - видях Джак, който идваше към нас. Притисна ме в шкафчетата и разби грубо устните си в мойте. Ръцето му шареха по тялото ми. Едната му ръка се спусна по гърба ми докато не стигна задника ми, и го стисна. Извиках, но вика ми се пое в целувката. Отдръпна се от целувката и слезе надолу по врата ми. Оставяйки мокри следи. Звънеца би и той тръгна към лекции. На мен не ми се караха. И излязох на двора, седнах на тревата и се загледах в нея. Какво му става напоследък на Джак. Или е мил или груб. Обърква ме ужасно много. Отново е с маска иска да се възползва от мен. Но няма нужда се прави на добър, знам,че не е

-Хей - чух мъжки глас и веднага се обърнах

- Ти?- погледнах го учудено, той какво прави тук? Момчето от вчера. Седна до мен. Цялото му лице е в рани от вчера. Ох, Джак голям си идиот наистина. Горкото момче.

-Да- усмихна ми се а след това ме прегърна не знаех какво да кажа нито какво да направя, може би да отвърна на прегръдката. Аз това и направих

-Съжалява за вчера- очите ми се насълзиха на спомена от вчера а той ме издърпа още по- близо към него

-Няма проблем. На мен нищо ми няма- усмихна ми а след това сложи главата ми на краката му.

-Как се казваш. Виждаме се за трети път а дори не ти знам името- попитах а той се засмя.

-Камерън. Ам ти?

-Изабела - усмихнах се и станах от краката му. Но той ме спря

-Стой, моля те!!

-Но защо- попитах объркано

-Помниш когато ти имаше нужда нали? Е сега аз имам нужда и то от теб. просто стой, не ми отказвай- само кимнах и отново легнах. Той не спираше да гледа лицето ми все едно го изучаваше. Толкова ми е хубаво в него, какво ми става. Аз не го познавам. А ми е толкова хубаво при него, не искам да си тръгва, но звънеца ни накара да се разделим един от друг. Аз тръгнах към колежа а той тръгна в друга посока. Вече поне знам името му. но какво като знам, боже колко съм тъпа никога няма да мога да говоря с него. Аз бях играчката на Джак който той контролираше във всичко.