I'm his sex toy |J.G

1.17- Джак, моля те!

-К-къде о-отиваме?- попитах треперейки какво може да е намислил. Той се подсмихна и спряхме пред колата му.

-Ще разбереш много скоро - долепи ме на колата целувайки врата ми. Тава негово настроеное ми дразни. Какво ли е намислил?Дано да не направи нещо на бебето ни. Няма да му позволя да му направи нещо. То ще е нашетето хубаво нещо. И няма да му позволя той да го отнеме от мен!

Отдели се от врата ми и ме задърпа към колата. Не исках да се качвам колата му затова той рязко ме набута. След това зае шофьорското си място.

-Д-джак, к-къде о-отиваме? - обърна се за секунди към мен и ми се усмихна мазно а след това върна погледа си на пътя.- М-моля те кажи ми- хванах едната му ръка а той я махна бързо.

-Спри да питаш ще разбереш!- каза злобно. Отказах се да го питам и се загледах в прозореца. Не спирах да мисля какво е намислил. Все още ме болеше между краката. Доктора каза да си почивам и ме е страх за бебето.

-Слизай- Джак спря колата пред някаква болница. Погледнах го уплашено а той се подсмихна и излезе от колата. Идвайки да отвори мойта врата. Хвана грубо ръката ми и ме извади от колата. Опитах се да се освободя, но не усмях. Тръгнахме към болницата.

Отидохмена регистратурата.

-Доктор Мартин тук ли е- попита Джак а жената отсреща се усмихна и кимна

-Ти трябва да си Изабела- каза жената а аз потръпнах от къде ми знае името, какво става тук? Какво е намислил Джак? Дано не стори нещо на бебето ни .

-Да- каза грубо Джак

-Изчакайте го в момента е операция!- каза жената и ни посочи столовете. Джак хвана ръката ми и тръгнахме.

-Д-джак, какво равим тук кажи ми!- прошепнах и сълза се спусна от очите. Страхът ме бе завладял. Какво правим тук в болницата? Дали се е замислил за детето и иска да ни заведе на преглет или нещо друго. Това ще ме побърква. Той дори не отговаря на въпросите ми.
Джак ходеше като полудял напред назад. Ту гледаше кък ме ту към жената.

-Колко още се бавите?- развика се, но се опитваше да е по спокойно. Жената се напрегна от тона му.

-Ще видя какво става!- жената стана и влезе в някаква стая. Джак започна да тропа с крак усещах, че се ядосва и то много. А аз стоях и се чудех какво става. Защо сме тук?

Някаква друга жена излезе от същата стая дето влезе тая от регистратурата. Погледна към мен.

-Ви трябва да сте госпожа Гилински- кимнах плахо.

-Готови сме да абортираме бебето- думите й се забиха право ума ми. Той сериозно ли искаше да убие нашето дето? Толкова ли го мрази? Мен? Какво му направих толкова, че иска да убие нещото, което ме направи поне малко щастлива. Което ще е моето единствено щастие? Той иска да го убие. Не подозирах, че е чак толкова зъл!Що за човек е?

-Н-не- започнах да ходя назад. Нямаше да му позволя. Обърнах се и се затичах към изхода. Тичах колкото мога по-бързо. Бяхме на третия етаж. Стигнах стълбите и бързо почнах да тичам надолу. Усещах Джак да тича след мен. Краката ми се подкосиха, вече не ги усещах, но продължавах да бягам. Нямаше да му позволя да убие бебето ни.
Усетих силните му ръце около китната. Издърпа ме към него.

-Няма да ми избягаш- дишах тежко и заради това не отговорих нищо а просто се опитвах да се освободя от силтата му хватка и отново да избягам.преметна ме на рамото си и тръгнахме на горе.

-Д-джак моля те не ми го причинявай- помолих го. Сълзите излизаха една след друга и покреха тениската му. не мога да повярвам, че ще ми го причини.

Съпротивлявах се колкото мога, но той не ме пусна.- Джак - извиках а той ме удари по дупето

-После ще те накажа!- заяви злобно

-Джак, моля те- продължавах да се моля. Ритах колкото мога по-силно, но не ме пускаше. Без да осъзная вече бяхме в стаята където се абортира.

-Джак умолявам те не го прави- казах през сълзи. Опитах поредния си опит да се изъкна, но хватката му не ми позволяваше.

-Докторе както се разбрахме, колкото и да ви се моля няма да я слушате! А ще махнете бебето й! Не се тревожете за парите!- доктора кимна и хвана ръката ми. Бързо се опитах да се отскубна, но той отново хвана ръката ми. Заби някаква спринцовка с някаква течност. Усетих течноста, която се разнесе из вените ми, как започна да ми действа. Джак ме сложи на стола.

-Джак, моля те!- казах тихо. И мрака обхвана тялото ми. Оставяйки се на приспивателното да ме завладее.