I'm his sex toy |J.G

1.30- Днес е деня!

Гледна точка на Джак

Паркирах колата пред къщата. Бързо излязох от колата, заключвайки я. Бръкнах в джоба си извадих ключа. Бавно отключих, спомена от преди малко нахлу в главата ми. Беше ясно, че от едно извинение няма да ми прости, а и тоя Камерън. Той е голяма пречка до момента.

Затворих вратата, влизайки в къщата. Мигновено бях залепен на земята. Усещах силни удари върху тялото си. Виждах двама мъже пред мен да ме налаган и двамата бяха в черно и имаха маски на лицата. Горе долу бяха грамадни. Нямах сили да стана и да им се нахвърля, оставих им се да ме пребият. Сигурно искаха да ограбят къщата и аз им провалих плановете с влизането си. Един послед ритник върху стомаха, което ме накара да излезе кръв от устата ми.

-Следващия път когато доближиш Изабела, ще те убием!- непознатия мъж, който до преди секунди ме налагаше изсъска срещу лицето ми. Хвана ме за яката на тениската ми. И ме повдигна малко. Удряйки ми силен юмрук, което накара да изплюя още кръв.

-Дано да съм бил ясен!- хвърли ме на земята, и двамата бързо излязоха от къщата. Нямах силите да стана, стоях неподвижен на земята, оставяйки се на болката допълнително да ме завладее.

ЕДНА СЕДМИЦА ПО-КЪСНО

Гледна точка на Бела

Отворих рязко очи, заради алармата, която оглушаваше цялата стая. Изправих се в седнало положение и протегнах ръката си, взимайки телефона си. Изключих алармата си. Гадно чувство премина покрай тялото ми, напрежението обзе тялото ми. Днес е деня в който всичко свършва.

Телефона започна да вибрира и насочих погледа си върху екрана. Въздишах тежко и плъзнах пръста си по зелена слушалка. Приближих телефона до ухото си.

- Да, господин Паркър

-Бела, казах ти да ме наричаш Едуард!- каза строго, стреснах се от тона му.

-Д-да, и-извинете!- потреперих при изказването на думите си.

-Боже, Бела. Не се панирай толкова, не съм искал да те уплаша.

- Не се притеснявайте, господин Едуард

-Бела, без господин аз съм само на 27 чувствам се стар- двамата избухнахме в смях

-Та.. за какво се обаждате?

-Готова ли си за днес?- онова чувство от преди той да се обади се върна. Стомаха ми се сви на топка и се чувствах ужасно зле.