I'm his sex toy |J.G

1.16- Не ме интересува!

Хванах сигурно зачервената буза. А той ме гледаше злобно. Сълзи се спусна по лицето ми.Това не го очаквах той никога не ме е удрял. Може да ми причинява болка, но не ме е удрял.

-ОТКОГО Е ШИБАНОТО ТИ ДЕТЕ?- блъснаме към стенана извиках от болката коята ми причини. Той хвана лакътя ми а с другата ме хвана за врата. Дишането ми започна да се накъсва. Вече едвам дишах.

-Д-джак, н-не м-мога д-да д-дишам.- казах едвам. А той сви челюста си и пусна врата ми.

-ЩЕ ОТГОВОРИШ ЛИ ПО ДЯВОЛИТЕ?- изсъска а аз потръпнах от вика му.

-О-от т-теб!- от това което казах видимо той се ядоса повече. Преглътнах тежко и гледах как очите му бяха придобили черен нюанс. Уплаших се при вида му. Страх ме е за детето ни. Той е полудял!

-ОЩЕ ЕДИН ШАМАР ЛИ ИСКАШ? НЕ МЕ ЛЪЖИ!- подскочих при новия му удар върху бузата ми.

-Н-не т-те л-лъжа!- След думите ми хвърли на земята. Трябваше да избягам. Той може да нарани бебето. Изправих се. Но краката ми не ме държаха и се свлякох на земята. Джак дойде бързо и ме изправи. Допирайки ме на стената. Усетих онази болка от вчера как се усилва. Почна да ми се размазна чувах, че Джак говори нещо. Но беше толкова далечно. Отпуснах се и паднах върху Джак. Всичко около мен отново стана черно. Думите на доктора изплуваха в съзнанието ми.

Гледна точка на Джак

Бела припадна в ръцете ми. Мамка му сега ли трябваше да припадне. Бързо я вдигнах и тръгнах бързо към колата ми. Поставих я на задните седалки и бързо заех мястото си. Обърнах се към нея преди да запаля колата. Видях, че между краката й е мокро сигурно е кръв. Потеглих колата и карах възможно най- бързо.

Спрях пред болницата. И бързо извадих тялото на Бела. Тръгвайки към входа на болницата. Доктора от вчера изтича с носилка и я взе от ръцете ми слагайки я на носилката.

-Какво е станало попита доктора някак злобно. Все едно знаеше, че аз съм виновен за състоянитето в което е сега.

-Н-не знам- погледнах настрани.

-Ясно - каза злобно и той отведе Бела. Не можех да стоя тук и тръгнах към изхода. Аз съм виновен за това, но тя ме предизвика и още си го заслужава само да се оправи. Ще махне това дете по нейно желание или на сила! Но тя няма да го роди! Няма да позволя да разруши отношенията ни с Бела! Няма! То няма да ми я отнеме! Тя е моя!

Гледна точка на Изабела

Отворих бавно очи. Всичко ми бе замъглено. Но след секунди зрението ми се оправи. Огледах отново бях в болницата. Спомена от преди да припадна нахлу в съзнанието. Хванах бузата ми върху която Джак ме беше ударил. Усетих пареща болка на мястото. Не след дълго цялото ми лице бе покро от сълзите ми. Не си правех труда да ги изтрия.Погалих коремчето си. Молех се бебето да е добре, да е живо. Нямаше да простя на Джак ако съм го загубила заради него нямаше! Къде е доктора по дяволите? Не смеех да стана за да не навреда бебето.

Доктора влезе и ми се усмихна, отвърнах на усмивката.

-Добре ли сте?- попита доктора а аз кимнах

-Бебето как е- казах бързо

-Добре е , но едвам го спасихме!Пазете се! Казах ви да се пазите особено тия дни. Но ви изобщо не сте се пазили. - каза ядосано доктора а аз не знаех какво да кажа от срам. Сведох поглед.

Вратата отново се отвори. Погледнах към нея и видях Джак. Сълзите веднага нахлуха в очите ми. Но ги спрях. Трябваше сега да съм силна а не да хленча. Трябваше да опазя бъдещото ни дете!

- Кога ще я изпишете?- попита Джак напълно безчувствено.

-Може би след няколко дена. Опасно е сега да се прибере.- Джак се ядоса. Очите му потъмняха. Хвана яката на доктора.

-Ще я изпишете след 10минути, ясно? - изсъска Джак а доктора уплашено кимна

-Но я пазете опасно е в момента- каза преди да излезе от стаята. Джак ме погледна злобно

-А ти се обличай бързо! Ясен ли съм?- каза ядосано и се доближи до мен. Махайки завивката ми. Кимнах а той ме изправи грубо. С един замах махна болничната нощиница. Притисна голото ми тяло в него. Потръпнах при дпира му. Сля устите ни грубо. Опитах се да отдръпна, но без успех. Той се отдели и излезе от стаята.

Не го разбирах в един момент е мил в друг готов да ме убие. Писна ми! До кога ще живея така по дяволите. Това дете ще ми доведе ли щастние? Ще бъде ли добър баща Джак, като той дори не го иска. Станах и облякох дрехите си. Джак ме хвана за ръката. Изгледах го объркано а той ми се усмихна. Почувствах някак добре от усмивката му. Без да осъзная се усмихнах. Качихме се в колата и той запали .Карайки към вкъщи.

Отвори вратата и бързо ме задърпа вътре. Блъскайки ме към дивана. Погледнах го в очите отнвов бяха потъмнели. Не отново!

-Та... до къде бяхме стигнали?- усмихна се надменно, но след това бързо изражението му стана сериозно.- ОТ КОГОТО И ДА Е БЕБЕТО ЩЕ ГО МАХНЕШ- развика се а аз подскочих. Знаех, че ще стане така. Той няма да го иска, но аз няма да го махна за нищо на света!

-Н-не- едва продумах от стичащите ми сълзи. Той дойде и грубо хвана лакътя ми.

-НЕ МЕ ИНТЕРЕСУВА! ЩЕ ГО МАХНЕШ!- развика се и ме завлече към изхода на къщата.