I'm his sex toy |J.G

1.31- Просто знаехме, че всичко свърши.

Бях пред огромната сграда. Пред вратите й имаше няколко полицая. Минах плахо покрай тях и навлязох в огромната сграда. Огледах се за Едуар или Джак. Погледа ми се спря на Едуард идващ към мен.

-Хей, Бела- усмихна ми се и погали бузата ми.

-Готова ли си?- повдигна едната си вежда.Кимнах тъжно, очите ми отново се насълзиха, но бързо разтърках очите ми за преотвратя сълзите.

-Бела не плачи.- кимнах и седнах на близка пейка. Едуар дойде до мен. Обхванах лицето си в шепите си.

Не разбирах какво ми стваше. Цялото ми тяло трепереше, стомаха ми бе на топка. Чувствах се толкоа ужасно. Усещах, че скоро цялото ми лице ще бъде облято в студените ми сълзи. Как всеки момент съм напът да пра това, което правя. Но едно ме крепеше да не го направя. И то е болката, която той ми причени толкова много години. Как той ме съсипваше от много години до сега, как той ме имаше за неговата играчка, която може да я използва за всичко. Единствения, който ми е причинил болка и нищо друго е Джак никой друг не ме е карал толкова сълзи да излея от страх и болка. Никой друг! Боли ме вътрешно като си спомня какво ми причинявал, как не му пукаше за мен, как ми причиняваше всякаква болка. Психическа и най-вече физическа болка. Той никога не ме е правел щастлива, никога не е бил мил с мен. Никога е нямало в него и капка съчувствие към другите. Той мисли само за него. И едвали за един месец се е осъзнал, това е много малко време. Няма как да се промени за толкова кратко време, колкото и да искам да повярвам това е невъзможно. Да, затова негово държание е виновен единсвено баща му никой друг! Но това не му дава право да ми го причинява. Не му даваше право!

-Хайде Бела!- Едуард сложи ръката си на рамото ми за подкрепа. Погледнах го а той с глава ми посочи идващия към нас Джак.

Той идваше към нас доста колебливо. Оглеждаше се на всякъде, забелязах,че целия беше в почти минали ранички.

-Б-бела?- усетих болката в гласа му, чувствово за вина, че аз съм виновна да е в това състояние ме убива вътрешно.

-Какво е станало? Бил ли си се?- той ме погледна с зачервените си очи, сега забелязах колко са червени.

-Няма значение.- преглътна тежко- н-нека д-да в-влизаме- едвам изрече думите си, усещах, как скоро ще рухне пред мен. Нима това не е театър?

Не можех да го гледам повече така, затова с бързи крачки влязох в стаята дето щяхме да сложим край на свичко.