I'm his sex toy |J.G

1.27- Тя е моя, ще бъде моя!

Усещах как скоро ще заспя в прегръдката на Кам, затова бързо го избутах и тръгнах към стълбите.

-Ей, къде отиваш?- провикна се Кам, замях се и се обърнах към него спирайки се.

-Спи ми се.- умихнах му се

-Не!- извика и дойде до мен, грабвайки ръката ми.

-Къде тръгнахме?- попитах докато ме влачеше на някъде. Но като видях, че вече сме в кухнята го погледнах объркано

-Кам, това е кухнята а не спалнята, където искам да спя.- казах съркастично

-Знам. - каза просто и извади продукти от хладилника- днес не си яла, ще се разболееш!

-Ох, Кам остави ме да спя!- помолих го, а той ме изгеда злобно

-КАЗАХ НЕЩО!- извика, потрепнах от вика му и само кимнах, сядайки на стола. Мразех когато ставаше такъв. Рядко са случаите, но е ужасно когато ми викне.

-Хей, Бела. Извинявай, че ти викнах- гледаше ме тъжно.

-Няма проблем- усмихнах се насила за да не разбере, че ме плаши това негово държание.

-Хайде яж!- подаде ми чиния със сандвичи, нацупих се и грабнах единия, отхапвайки от него.

-Не се цупи- изсъска и излезе от кухнята. Понякога какво му става, изобщо не го разбирам. Нито Джак разбирам, нито Кам. Всички са странни. Плашещо странни. След като изядох сандвича тръгнах към стаята си. Минавайки през хола, но Кам го нямаше. Отдъхнах си и тръгнах по стълбите нагоре. Отворих безшумно вратата и влязох вътре, тръгвайки към леглото. Хвърлих се на леглото затваряйки очи. Толкова съм уморена от днес, че моментално заспах. Унасяйки се дълбок сън.

Гледна точка на Джак

Стоях на леглото, не можех да помръдна от това, което се случваше. Изабела ми липсваше повече и повече с всяка изминала секунда. Все още не мога да повярвам, че я загубих. Дори не знам как да си я върна. По какъв начин да и се извиня. И да и се извиня тя няма да ми прости. Готов съм на всичко да си я върна. Обещавам си повече няма да я нараня само да се върне при мен. Тя ще бъде моята кралица, а аз ще изпълнявам заповедите й. Само да се върне.

Стиснах юмрук и станах забивайки удар в стената, след това още един и още един. На края се свлякох на земята. Искам си я, искам! Трябваше да разбера чувствата си много по-рано към нея, все още като тя беше моя. А не сега, когато тя си тръгна от мен, и то завинаги.
Телефона ми започна да вибрира в джоба ми. Извадих го и плъзнах зелената слушалка, приближавайки телефона към ухото ми.

-Намерили къде живее?- попитах направо

-Да, ще ти пратя съобщение с адреса- каза спокойно момчето

-Благодаря ти много, Джак!- щастието в гласа ми се личеше. Щах да я видя и да се извиня за всичко. И най-важното щахда си я върна! Трябваше да си я върна.
Затворих телефона оставяйки го на леглото. Взех кърпата си и тръгнах към банята. Хвърлих дрехите си в коша за мръсно пране. Застанах под душа, нагласайки кранчетата на водата. Оставих водата свободно да измие всяка част на тялото ми.

Сигурно Бела спи. Изобщо няма да очаква, че ще отида при нея. Решен съм трябва да си я върна, докато още оня Камерън не ми я взел. Надявам се да не е късно. Дано още не е негова. Тя е моя, ще бъде моя!

Протегнах се за хавлиената кърпа, и я увих около таза си. Излязох от банята, тръгвайки към стаята ни с Бела. Подсуших тялото си и облякох някакви дрехи. Погледнах телефона си и видях, че имам съобщение от Джак с адреса на Камерън. Широка усмивка се появи на лицето ми. Но бързо усмивката ми се изпари. Страх ме е, ако Камерън вече са заедно повече от приятели. Виждаше се, че той е влюбен в нея. Лесно може да я подвел в капана си. Тръгнах с бързи стъпки към изхода на къщата. През това време се чу звънеца.

-Кой ще е- казах на глас и отворих вратата. Пред мен стоеше момче с писно в едната ръка а в другата списък.

-Кого търсите- попитах, момчето погледна списъка си

-Джак Гилински

-Аз съм- казах като повдигнах едната си вежда

-Явно жена ви е подала молба за развод, трябва да подпишете-стоях като втрещен тя слага край, не ме иска изобщо. Загубвам я. Не, не, не го искам. Няма да я загубя! Няма. Загубих ума и дума

-Господне добре ли сте?- попита момечето докато ми подаваше докомента заедно с една хилимика.

-Станало е грешка- усмихнах се фалшиво и тряснах вратата. Взех първото нещо което видях, а то беше ваза. И го забих в стената, разпръсквайки се на хиляди пърчета по земята.

-НЯМА ДА ПОЗВОЛЯ ДА СИ ТРЪГНЕШ ОТ МЕН!- извиках, ударих мнократко стената. От кокълчетата на ръката ми се появи видимо големи рани от които в момента течете струя кръв. Но в момента това не ме интересуваше. Губех я с всяка секунда а аз се влюбвам повече с всяка секунда. Губя я, защото я нараних толкова много. Кой нормален човек убива нероденото си дете? Трябваше да й повярвам, но аз не го направих и го убих въпреки това, че тя не искаше. Тя искаше нашето дете. Искаше го. А аз като най-големия идиот го убих.

Погледнах ръката си и изтичах до банята измивайки ръката си. Тръгнах към изхода. Трябва да си върна Бела. Ще си я върна. Заех мястото си колата, потегляйки към къщата на Камерън.