I'm his sex toy |J.G

1.26- Обичам я!

Гледна точка на Джак

Мина цял месец от както не съм виждал Бела. Цял месец без да я видя! Ужасно много ми липсва. Отначалото не си го признавах, но сега едвам стоя без да я видя. Без да съм до нея.Без да докосна. Анабел отначалото ме задоволяваше, но тя не е Изабела. Анабел е курва, която спи с почти всички мои приятели. Дори вече не я викам не ми трябва. Искам си Бела! Моята Бела. Яд ме е на себе си на това което и направих. През тоя мъчителен месец много мислех. Исках да я видя, но не знаех как да отида, как да и се извиня за всичко. Едва ли ще ми прости. Аз и причиних толкова много болка, че едва ли иска да ме види пък камоли да ми прости. Дори в колежа не ходя. Страх ме е да я видя щастлива с друг. А не с мен. Да, за първи път ме е страх от нещо и то е да видя Бела щастлива без мен. Не че някога е била щастлива с мен. Сигурно дори не се сеща за мен. Искам си Бела! Обичам я! Да, обичам я много. И трябваше да го разбера много по рано. Преди да я загубя. Трябваше! Идиот съм! Голям идиот! Загубих човека който обичам истински. Човека който единсвено обичам. Човека който причиних най-голямата болка. Но ще си я върна! Ще си я върна! Трябва, иначе не знам какво ще правя без нея.

Надигнах се от леглото, облякох боксерките си. И бутнах спящото момиче на леглото.

-Мм, какво?- каза сънено брюнетката и се загъна през глава.

-Махай се!- казах злобно- като се върна да си се махнала.

- Ъгхх- изръмжа а аз тряснах вратата излизайки от стаята. Запътих се към банята. Хвърлих боксерките си в коша за мръсно пране. И пуснах водата да се спуска по тялото ми.

Това беше последната нощ в която викам някоя за да приспя с нея. Повече няма! Трябва да си върна Бела!

Гледна точка на Изабела

Майка ми спря пред голяма сграда. Слезе от колата и тръгна към входа на огромната сграда. А аз все още стоях в колата преосмисляйки какво правя. Не мисля, че е редно да се развеждаме. Не знам защо не искам.

-Хайде излизай!- почука на малкото прозорче. Подскочих, бях се замислила а тя ме разсея от мислите ми. Кимнах и слязох от колата, тръгвайки към хвода. Насочихме се към рецепцията
.
-Търсим адвокат Паркър. Тук ли е?- каза майка ми толкова безчувсвено и плътно. Прилягаше й това държание.

-Да, тук е!- усмихна се жената зад бюрото.- Ще му предам, че го търсите госпожо Джеймисън.- майка ми кимна и зачака жената да звънне по телефона да извести адвоката, че сме тук.