I'm his sex toy |J.G

1.32- Няма да му позволя!

Едуард паркира пред къщата. Въздишах преди да отворя вратата, и да изляза от колата. Все още не можех да повярвам, че всичко свъши. При самата мисъл нещо бодеше тялото, стомаха ми се свиваше, че повече няма да го видя. Но така трябваше той ме нарани прекалено много. Просто ме боли като си спомня какво ми e причинил, боли ме.

-Сбогом Едуар!- затворих рязко вратата на колата. И бавно закрачих към входната врата. За щастие тя бе отворена. Бавно навлязох в къщата оглеждайки се за Кам. Затворих полека вратата, за да не ме чуе никой. тръгнах бавно към стаята си, продължайки да се оглеждам. Не исках никой да ме види точно сега. Точно сега имам чувството, че ще рухна, че рухна от всякъде.
-Бела?- чух плътния глас на Кам зад мен. Обърнах се рязко и видях Кам да ме гледа сериозно.

-Какво стана? Разведох те ли?- започна да задава нервно въпросте си, поческайки зад врата.

-Д-да!- едва продумах от насъбралите се сълзи в очите ми. Разклатих бързо главата си, премахвайки ги.

-Радвам се!- широка усмивка се появи на лицето му. Но усмивка му коренно се промени виждайки вида ми. Бърво премина разстоянитето между нас. Хвана двате ми ръце, галейки с палеца си.

-Няма да плачеш за него! Едвам се отърва а ти плачеш? Радвам се, че вече нищо не ти пречи да си щастлива! Бъди щастлива и само щастлива. Повече няма да позвлоля да се доближи до живота ти! Никога повече няма да те нарани! Няма да му позволя!- преглътнах шумно, избързах стичащите се сълзи. И обвих ръцете си около талията му, облягайки главата си на гърдите му.

-Благодаря ти, Камерън! Благодаря ти всичко! За това, че си до мен. За това, че не си тръгна още в началото. За това, че ме правиш щастлива. За това, че ме защитаваш и не искаш да страдам. Благодаря ти ужасно много за всичко! Също благодаря ти, че изчака до днес за да мога да отвърна на чувствата ти. Просто исках всичко да свърши между мен и Джак.- отлепих главата си от гърдите му, поглеждайки го в очите, той се усмихна.

-Не искам да ми благодариш, Бела. Не го правя за да ми благодариш а, защото те обичам!- затегна хватката си, карайки ме да подскоча. Погледа ми се закова в него, той бавно се наведе и полека сля устните ни в едно. Без да мисля започнах да отвръщам на целувката, усещайки как цялото ми тяло потръпнава повече и повече. Несъзнаетелно започнах да захапвам долната му устана, разранявайки я. Той е отдръмна от мен, облиза кръвта и се подсмихна мазно. Хванаме за ръката и ме вдигна вниматено, тръгвайки на накъде.

Отвори полека вратата на стаята ми и полека ме остави на леголото ми. Легна до мен, придърпвайки ме, положих глвата си на гърдите му. Ръката му започна леко да милва косата ми, карайки ме да изтръпна. Погледнах Кам и слях усните ни в едно, той се изненада от това мое действие, но бързо се осъзна и започна нежно да отвръща на целувката ми. Неотдляйки се от уснините ми той се настани върху мен. Влезе надолу захапвайки леко врата ми. Цялото ми тяло изтръпна от домира му, карайки ме да се скова цялата.

-Кам, не- той веднага се отдръпна от мен, гледайки ме виновно.

-Извинявай! - понечи да стане, но аз хванах ръката му, спирайки го.

-Не си тръгвай!- помолих го а той кимна. Легна до мен, затваряйки очите си. Засмях се на това негово действие. Надвесих се над него и слях отново усните ни, той рязко отвори очите си, бързо ни преобърна и започна грубо да отвръща на целувката ми.

-Ще ме будиш така ли?- каза ядосано, и отново сля усните ни.

-Ти не спеше- казах просто. Приближих го до мен, събличайки тениската му. Той ме погледна объркано, но не каза нищо. Явно разбра намека ми и постави нежно усните си върху врата ми, захачвайки полека. Странна тръпка мина покрай тялото ми, карайки го да замръзне и да не мога да помръдна.

-Сигурна ли си?- отдели от мен и ме поглена право в очите, кимнах не сигурно, а той постави отново усните си на врата ми, правейки нова смучка. Като внимаше да не ми причини никаква болка.

-Кам, не съм сигуна, съжалявам!- бързо станах от леглото. Той бавно се доближи до мен, хващайки двете ми ръце.

-Спокойно, Бела. Не се притеснявай!- придърпа ме към себе си, прегръщайки ме. Притиснах тялото му по-близо до моято, усещайки го.

Не знам какво ми ставаше днес. Това с Джак а сега същото се случва и с Кам. Отново съм объркана и не знам какво искам. До преди един ден знаех, че искам Кам и само него. Но сега при всяко негово докосване ми напомня на Джак. Не когато ме изнасилваше, а на моментите когато беше малко мил.

Разтърсих глава премахвайки мислите си за Джак. Погледнах към Кам, който вече спеше. Целунах бузата му и станах от леглото. Тръгнах към кухнята, за да си налея чаша вода. Докато слизах по-стълбите се чу звънеца. Подскочих при звъненето. Кой ще е по това време. Джак? Едва ли.

Но при мисълта, че е Джак през цялото ми тяло мина странна тръпка, карайки ме да се усмихна. Прекрачих тихо разтоянието до входната врата и отворих бавно вратата.

Усмивката ми се испари за секунди, виждайки човека пред мен, гледайки ме разтревожено. Погледа му заби във врата ми. Веднага лицето му стана сериозно, но бързо се появи топла усмивка. Накрая събрах смелост и развалих тишината.

-Татко?