I'm his sex toy |J.G

1.20- Сега вече си моя!

-Бела, чакай! - извика Джак след мен, но не си направих труда да го изчакам а си продължих да вървя. Усетих силна болка в китката ми. Обърнах се и видях Джак държейки ръката ми.

-Ще ме пуснеш ли?- казах злобно а той започна да се смее

-Не! Тръгвай!- задърпа ме към изхода. През целия път се опитвах да се освободя от хватката му. И накрая успях.

-КАЗАХ ДА НЕ МЕ ДОКОСВАШ!- развиках се щом стигнах ме пред колата му.

-Мила моя, ти си моя. Да, моя си! И аз ще правя какво си искам с теб!- усмихна се подмолно и ме хвана грубо за ръката опирайки ме на вратата на колата.

-Махай се от мен!- избухах го, но той отнвово ме затисна. Допря максимално тялото си до моето. И доближи устните си до ухото ми.

-Никога няма да се махна, бейб!- прошепна и цялото ми тяло потръпна от шепота му. Отвори вратата и ме напъха вътре. Тръшкайки вратата след това. Зае мястото си и запали колата потегляйки.

-Дай ми рецептата с лекарствата. Трябва да ги купя.-направих се, че не го чувам и продължих да си гледам през прозореца. Той спря рязко колата и се обърна към мен.

-Вече ме дразниш. Дай ми я!- грабна я от ръцете ми и запали на ново колата.

Спря пред някаква аптека и излезе от колата. Тръгвайки към хвода на аптеката. Сега сетил за мен. Сега когато вече не ми пука за живота ми. Той ме уби цялата. Той уби щастието ми. Най-сетне щях да съм щастлива. Но не той реши, че трябва да го махне. Той реши, че ще го убие. Защото му пречи. Щеше да му пречи малкото му бебче. По дяволите не мога да му простя. Не мога да седя при него боли ме. Само като го гледам си спомням какво загубих заради него. Загубих нещо много важно за мен. Няма да си позволя да му простя. НИКОГА!

-Взех ги - гласа му ме разсея от мислите ми, кимнах отекчено и погледнах през прозореца.
Спря пред къщата, излязох бързо и изтичах към хвода.

-Отключи!- заповядах му а той се засмя. Вкара ключа в ключалката и бавно отключи.

-Не ми нареждай, скъпа!- избута ме вътре и ме прилепи на стената.

-Джак, махни се!- почнах да се опитвах да се измъкна, но той здраво държете тялото ми.

-Няма, бейб. Помниш, че ти казах, че ще те накажа.- усмихна се перверзно и прехапа долната си устна. Можех да предположа какво си мисли. Но нямаше да му позволя да ме нарани отново. Само трябва да се отскубна.

-Джак пусни ме!- отблъснах го удряйки го в гърдите. Той се изненада от реакцията ми. Гледах когато е в шок да изтичам в стаята ни. Нямах време да заключа понеже го усещах как бяха след мен.

-Хах, бягаш, а?- засмя но задъхано от тичането. Преглътнах и се опитах да се успокоя.

С бързи крачки дойде до мен и ме бутна на леглото. Настани се върху мен и зарови главата си в рамото ми. Дишайки тежко. Залепи устните си за врата ми и започна да смучи на едно място. Уставяйки непоносима болка. Извиках а той се подсмихна, отдели се и се вгледа в произведението си усмихвайки се. бързо реагирах на това, че се разсея и го избутах от мен. Бързо станах и се затичах към вратата, но той бе заключил.

-Какво очакваше да е отключено ли?- избухна в голям смях. А аз потръпнах усетих страха как завладява на ново тялото ми, не трябше да позволя да се върне. Той е нещото което ще ме погуби заедно с Джак. Въздишах тежно в опит да го премахна. Но вместо това се стекоха сълзи от очите ми.

Той бавно се приближи до мен и ми прошепна

-Сега вечи си моя!- аз кимнах отрицателно а той бързо премахна тениската ми. А след това и сутиена ми. Отново бях слаба. Отново по дяволите! Съблече негововите дрехи оставяйки гол пред мен. Отнвово кимнах отрицателно и сълзите се спуснаха бурзо по лицето ми. Захапа грубо врата ми. Засмуквайки. Извиках от болка, той сложи ръката си на устата ми и ме вдигна. Слагайки ме внимателно на леглото. Внимателно премахна клина ми и бикините ми. Отново бях гола по дяволите. Сраха ме завладя на ново. Това е послдения път в който му се давам!

Рязко прониква в мен, оставяйки силни болезнени крясъщи. Погледнах го а той се усмихваше на това което прави. Погледна ме и видя сълзите в очите ми как се спускат. И видимо се ядоса, забърза тласъците си, с което леглото също правеше същите джижения с него.

-Джак спри моля те!- помолих го и той рязко спря оставяйки в мен. Погледна ме и се наведе сливайки устните ни. Не му отвърнах, той нахално продължи да задълбочава целувката. Започвайки също бавно да се движи в мен. Бавно се изправи и забърза движенията си. Изиках а той започна да се усмихва, продължавайки с тласъците си. Усетих как свърши в мен. Той какво направи току-що?Излезе и се тръшна до мен задъхано.

-Аз излизам- каза и стана обличайки се. Излезе от стаята, а не след дълго чух колата да тръгва.

Въпреки всичко той отново ме нарани. Отново! Не му пука за мен. Почеве не мога да живея така! Просто не мога. Той уби нероденото си дете. Той винаги ще ме наранява. Никога няма съм щастлива след случилото се. Момичето, което щях да имам винаги ще е в главата ми. То умря с мисълта, че баща му го убива. И то беше право. Той го уби без да му пука за мен или за него. Милото ми дете по дяволите . Не мога да го преживея, не мога. Аз бях до тук,Джак ! Съжалявам!