I'm his sex toy |J.G

2.2 - Не искам да умира!

-Бела хайде. Видя го, вече можем да си вървим.- погледнах Кам и се изправих.

-Никъде няма да ходя!- викнах и се отдалечих от него, отивайки към Джонсън.

-Така ли ще стоиш? С тази рокля? Така ли искаш да те види Джак?- Кам размахваше ръце из въздуга, докато говореше.

-Не.- казах и се огледах. Цялата рокля беше нацапана от припадането ми.

-Добре, нека да се приберам и после ще дойдем. Нали, Кам?- попитах

-Да, хайде- протегна се за да хване ръката ми, но аз бързо тръгнах напред. Усетих как му стана неудобно, но сега не ми е до тава. Джак е важен.

-Бела ще ти се обадя ако има нещо.- обърнах се и кимнах, преди да сляза по стъпалата надолу.

Качих се бързо в колата и зачаках Кам да дойде. Аз съм виновна Джак да е в това състояние. Аз съм виновна сега той да се бори за живота си. Ами ако умре? Какво ще правя? До сега не съм се замисляла. Тръгнах си, но никога не съм спирала да мисля за него. Няма значение дали от болки от миналото или заради новите чувства които се зараждат в мен. Просто не искам да умира и то поради моя вина. Поради никаква вина! Не искам да умира! Просто не искам. Знам, че вече няма бъдеще за нас, но поне да не умира! Не искам да умира! Ако бях заминала сега всичко щеше да е различно. Аз нямаше да съм омъжена за Кам. Нямаше Джак да е в това състояние. Отново направих грешка по дяволите! Кой прави толкова много грешки като мен? Може би нищо нямаше да е като сега ако не се бях омъжила за Джак. Той щеше да е щастлив с някоя , а аз... Аз щях да уча и .. Какво щях да правя? Не знам, но всичко щеше да е по-добре от сега.

-Пристигнах ме!- разклатих главата си, премахвайки мислите си. Кимнах и излязох от колата му.

-Аз ще се преоблека.- казах му.

Влязох бързо в къщата и тръгнах към банята. Съблякох роклята си и я хвърлих на пода. Не ми пукаше за роклята. Трябваше да я махна от себе си. Махнах бельото си, хвърляйки го в коша за мръсно пране. Застанах под душа и нагласих хладката вода.

Джак има нужда от мен знам го. Трябва да се изкъпя и да бъда постоянно до него. Обещавам си, че докато не разбера дали ще се оправи няма да се отделя от него. Няма дори да си помисля да си тръгна. Той е най-важния! Той и неговото здраве..

Спрях водата и протегнах ръката си, взимайки мека хавлиена кърпа. Обвих я около тялото си и излязох от бянята, отивайки към стаята си. огледах се преди да изкача стълбите, но не се виждаше никой.

Дали нараних Кам? Все пак това беше сватбата ни. Ако мога да я нарека така. Просто някакъв подпис без любов от моя страна. Но от негова... Дано да ми прости, че развалих останалото от вечерта. Предполагам, че не е очаквал така да прекара сватбата си в болницата. Но това е живота. Не мога да оставя Джак сам. Трябвам му!

Отворих гардероба пред мен и извадих черен клин, черен потник и вишнево горнице. И някакво бельо. Облякох ги набързо и излязох от стаята си, тръгвайки към изхода. Отново нямаше никой, изтичах до вратата, но щом хванах дръжката на вратата чух гласа на Кам зад мен.

-Къде отиваш?

-При Джак.- казах, обръщайки се. Веднага лицето му се изписа злоба и гняв. Бързо дойде до мен и хвана китката ми.

-Никъде няма да ходиш!- каза през зъби. Потрепнах от тона му и веднага се опитах да се освободя от хватката му.

-Кам какво ти става? Хайде моля те да побързаме той не е добре!- помолих го, но на външен вид той се ядоса повече.

-А АЗ ДОБРЕ ЛИ СЪМ? ЖЕНА МИ ДА ХОДИ ПРИ БИВШИЯ СИ! СПОРЕД ТЕБ ДОБРЕ ЛИ СЪМ, А? НА ТЕБ ИЗОБЩО ПУКА ЛИ ТИ КАК СЪМ?- отворих уста от изненада. Не съм очаквала това. Той да ми крещи. Вярно и до сега ми е крещял, но не толкова.

-Ти нормален ли си? Той може да умре! А ти ревнуваш.- отново се опитах да се измъкна от хватката му, но тя се затегна и вече нямах шанс. Той ме извъртя и аз бях с гръб към него, а ръцето му бяха около стомаха ми. Извиках от болка а той затегна хватката си.

-Съжалявам, Бела!- изправих погледа си напред и видях Наш да седи пред мен. Хвана едната ми ръка и нави ръкава ми нагоре до лакета ми. С една си ръка държеше моята ръка а с другата някаква спринцовка. Веднага започнах да се съпротивлявам още повече, но силната хватна на Кам не ми позволяваше да мръдна. Наш ме погледна и след това заби иглата във вената ми. Усетих как веществото започна да се разпространява в тялото ми. Размърдах главата си, защото всичко започна да ми се премрежва. Тялото ми започна да се отпуска в ръцете на Кам.

-Благодаря ти, Наш! – това беше последното което чух преди тъмнината да ме поеме.