I'm his sex toy |J.G

1.18- Обичам те, мамо!

Отворих бавно очи, бях легнала на някаква поляна. Изправих се в седнало положение. Огледах се около мен, нямаше никой. Само трева и дървета. Какво правя тук? Нали бяхме с Джак в болницата. А той къде е? Изправих се и започнах да ходя безцелно. Търсейки изход от тази гора. Сърцето ми биеше като лудо. Това място ме плаши до болка. Хванах се за едно дърво. Почивайки си. Затворих очите си в опит да се успокоя. Страха ме бе обзел къде се намирам.

-Мамо - чу се детски глас пред мен. Отворих очи. Пред мен стоеше малко момиченце около 5-6 годишно. Много приличаше на Джак. Същите очи, лице, коса.

-Мамо защо тати ме убива?- свъсих вежди от въпроса. Той не би убил детето си. Все пак му е дете. Не би го направил!

-Не говори така, мила. Той не би го направил- усмихнах се топло в опит да я успокоя.

Момиченцето дойде до мен и обхвана с малките си ръчички краката ми.

-Обитам те, мамо!- възкликна и ме погледна. Усмихнах й се и я погалих по копринената й коса.

-И аз те обичам, миличка!- вдихнах я, и я прегърнах. Отпусна се в прегръдката ми.

-Но тати не ме обича!- каза тъжно момиченцето.

-Не говори така- усмихнах й се, но тя все още гледаше тъжно. Малко капчици потекоха от очичките й.

-Не плачи, миличка той те обича!- избърсах сълзите й, но на тяхно място се появиха нови.

-Тогава защо кървиш?- попита докато подсмърча. Погледнах малкото момиченце объркано. А то ми показа краката ми. Веднага я оставих на земята.

-Това не може да е истина. - от очите ми започнаха да текът сълзи. Погледнах момиченцето а то също плачеше. Не знаех какво да правя.

-Мамо, сбогом- каза и побегна на някъде.

-Стой не си тръгвай - извиках и тръгнах след нея. Но нямаше и следа от нея.

Гледна точка на Джак

-Докторе ще остана с вас!- той кимна. Седнах до спящата Бела. И държах ръката й. Дали ще го приеме добре? Дали ще ме прости? Но то е пречка между нас. Не можех да го оставя. Сега не ни трябват деца! То беше грешка, която не трябва да се ражда! Съжалявам, Бела! Но така трябваше. Погалих ръката й. Какво ли сънува? Дали изобщо сънува?

-Готово!- каза доктора и махна ръкавиците си.- ще я сложим в някоя стая докато се събуди!- кимнах и той излезе. Прехвърлиха тялото й на носилка и излязохме от стаята тръгвайки към друга.
Бебето вече го няма. Все едно камък ми падна от плещите . Сега Бела трябвада го приеми добре и всичко ще е супер между нас!

-Сега трябва да си почива без стрес!- каза строго доктора а аз кимнах.

Издърпах един стол до леглото на бела и седнах. Хванах ръката чакайки да се събуди.

Гледна точка на Изабела
Отворих очи. Веднага се изправих в седнало положение. Джак държеше ръката ми. Грубо махнах ръката му. И зашарих нервно с очи из болничната стая.

-Къде е дъщеря ни?- казах притеснено а той ме погледна объркано

-Какво ме гледаш така, Джак?

-Къде е?- почти извиках а той продължаваше да ме гледа така.

-Д-дъщеря?- заекна и стана от стола.
-Да, Джак тъп ли си? Къде е?

-Бела, добре ли си? - въздиша- бебето вече го няма- каза съвсем спокойно.

-К-какво- нещо заседна в гърлото ми. Очите ми целите се напълниха със сълзи. Не може да е истина! Не може! Той не би ми го причинил! Не той не е способен! Господи не!

-Съжалявам, Бела- каза гледайки на страни.

- ЗАЩО ГО НАПРАВИ ДЖАК? ЗАЩО? ЗАЩО ЗА ЧОВЕК СИ? ТИ УБИ ДЕТЕТО СИ ! СОБСТВЕО ТО СИ ДЕТЕ! ЩО ЗА ЧОВЕК БИ УБИЛ ДЕТЕТО СИ? ТИ СИ ГОЛЯМ КРЕТЕН, ИДИОТ! ТИ ИМАШ ЛИ АКЪЛ ИЗОБЩО? НЕНАВИЖДАМ ТЕ! НЕ ИСКАМ ДА ТЕ ВИЖДАМ ПОВЕЧЕ! НИКОГА! РАЗКАРАЙ СЕ! ОТ ТУК И ЖИВОТА МИ! УБИ ДЕТЕТО СИ! СОБСТВЕНОТО СИ ДЕТЕ! Детето ни...- развиках се а той стоеше като попарен. Това му е малко, много малко! Той уби детето ми. Нашето щастие. По дяволите не искам да го виждам. Няма да се отърве ето така! До сега нищо не казвах, но сега ще види той!

Влязоха някакви доктори и се опитваха да ме успокоят
-Б-бела, аз...

-ТИ КАКВО, ДЖАК?-извиках а доктора заби някаква спринцовка във вената ми. Усетих как започна да ми действа. Тялото ми се отпусна на чаршафите.

-Джак, мразя те!- това беше последното нещо, което казах преди да заспя. И мрака да ме завладее

Гледна точка на Джак

Думите на Бела се удариха в главата ми. Повтаряха се и повтаряха „мразя те!" дали наистина ме мрази? Ще ми прости ли? Не съм направил нищо лошо. Просто махнах пречката ни. Но как да си я върна? Как да я направя отново моя? Не искам да ме мразя!