I'm his sex toy |J.G

2.1- Аз съм виновна..

Гледна точка на Изабела

Отворих очи и видях замъглена тълпа събрана около мен. Изправих се рязко и се огледах около мен.

-Къде е телефона ми?- извиках а всички се спогледаха.

-За какво ти е?- попита Кам, оглеждайки ме.

-Трябва ми! Къде е ? - продължих да викам

-Бела цялата си изцапана. До преди няколко минути беше на земята а сега питаш за телефона си. Как си? - каза Кам разтревожено.

-Вижте! Немерете ми телефона!- казах ядосано, молейки се някой да ме е разбрал, че си искам шибания телефон.

-Ей сега ще го намеря. - каза Наш и се отдалечи. Кам се доближи до мен, но аз пребързах и се отдръпнах.

-Ето ти го!- Наш ми подаде телефона ми. Бързо го грабнах и отключих телефона си. Имах две пропуснати от Джонсън. Набрах номера му и нервно изчаках да вдигне, но никой не двигна.

-Мамка му!- изругах, а всички ме гледаха объркано. Не им обърнах внимание и отново набрах номера му. Този път на второто позвъняване вдигна.

-Бела..- каза треперейки.

-Какво е станало?- попитах бързо. Усетих как стомаха ми се сви. Чувството от преди се върна.

-Той е катострофирал..- замълча. - Има опасност за живота му, дори не се знае дали ще уживее. Много е тежка катострофата. - щом чух това краката ми не издържаха и паднах на колете. Сълзите бързо започнаха да се спускат по лицето ми. Затворих очите си, поемайки си дъх.

-Къде сте? - попитах, подсмърчайки.

-Ще ти пратя адреса на болницата. Побързай! - затворих телефона и бързо се изправих. Побегнах към изхода на заведението и се спрях пред колата на Камерън. По дяволите дори не мога да карам. Огледах се, търсейки такси на близо.

-Къде отиваш? - чу се зад мен гласа на Кам.

-В болницата. - казах бързо.

-Защо? - попита, повдигайки едната си вежда.

-Джак е катострофирал! - потръпнах при изказването на думите си.

-Аз ще те закарам. - каза Кам.

-Наистина ли?

-Да..- отключи колата си и бързо заехме местата си. - Роклята ти е доста изцапана- каза не отделяйки погледа си от пътя.

-Не ми пука за роклята! Джак е важен в момента!- казах злобно, избърсвайки сълзите си.

Знам, че аз съм виновна. За всичко аз съм виновна. Правя грешки след грешки и всички около мен страдат. А сега Джак е с опасност за жовота си за бога!

Бързо излязох от калата, тръгвайки към входа на болницата. Огледах се и видях рецепцията. Изтичах до там.

-Къде е Джак Гилински?- попитах а жената зад рецепцията ме огледа.

-Оперират го. - каза спокойно.

-Къде е това?- почти извиках заради спокойния й глас.

-Бела невикай! - каза Кам зад мен. Обърнах се и го изгледах злобно а след това върнах погледа си върху жената.

-На втория етаж в ляво.

Бързо изтичах по стълбите и видях Джонсън да обикаля в кръг.

-Къде е той?- попитах задъхано а той посочи с поглед стъкления прозорец. Изтичах до прозореца и видях Джак да лежи на операционното легло. Цялото му лице беше в синини и рани от който течеше кръв. От двете му страни имаше мъже и жени в престилки, който в този момент промихава раните му.

-ДЖАК...- извиках, плачейки. Спуснах се по стената исвих краката си към гърдите си , оставяйки се на сълзите да залеят свободнолицето ми..