I'm his sex toy |J.G

1.24- Кам, спри! Моля те!

-Кам, спри! Моля те! - извиках, хващайки ръката му.

-Защо, Бела?- изсъска на среща ми.

-Защото не си заслужава!- той се засмя и се отскубна от хватката ми.

-Заслужава си, Бела! Много си заслужава и не мисли да ме спираш!- извика на среща ми.

-Поне може ли да дойда- той кимна. Отвори вратата за да вляза, след това зае мястото си.
Сърцето ми биеше като лудо, какво ли ще стане? Дали той наистина ще го набие. Не мисля, че е способен. Погледнах го, той гледаше безчувствено пътя, и караше с всичка сила. Виждах, че е ядосан. До сега не съм го виждала такъв. Страха обзе цялото ми тяло. Краката ми трепераха от това, което ще се случи.

-Сега ще види!- спря пред колата. И излезе бързо. Последнах движенията му. Отидох до него.

-Кам, моля те!- усетих как гласа ми трепери от страх. Той ме придърпа към себе си, прегръщайки ме.

-Не ме моли!- след това ме пусна и започна със сила да лопа по вратата. Не след дълго отвори Анабел. Значи дори не му пука, че ме няма. Явно изобщо не я е срам да се показва по бельо.

-Кого търсиш, сладурче?- заигра се с косата си. Тя сериозно ли сваля Камерън. След това видя мен и се начумери.- Ти какво правиш тук?- каза злобно. Таман щях да кажа нещо и Джак дойде.

-Кой е, скъпа- обхвана ръцете си около ханша й. Целувайки крата й.

-Аз!- извика Камерън.

-Охо, Бела знаех си, че ще се върнеш!- засмя се подигравателно, като игнориваше Камерън. Пусна курвата му и се приближи малко напред.

-Никога няма да се върне при теб!- каза грубо Кам. Джак се приближи до него и започна да го нагала с груби юмруци. Но Кам бързо се съвзе и се
нахвърли на Джак, събаряйки го.

-Ах, ти копеле!- извика Джак

-Какво, Джак? Боли ли?- каза забивайки поредния си удар върху лицето му. - Сега аз ще те пребия! Още помня как ти мен преби за това, че изнасили Бела!- изтичах до тях и хванах ръката на Кам спирайки го. Скоро щеше да го убие.

-Спри, Кам! Моля те!- проплаках а той викна на среща ми.

-КАКВО, БЕЛА? КАКВО? ОСТАВИ МЕ ДА ГО УБИЯ ЗАСЛУЖАВА ГО!- отскубна се от хватката ми, и продължи да налага Джак. Като причиняваше нови и нови рани върху лицето му.

-Камерън ще го убиеш!- казах през сълзи и се свлякох на земята. Не исках да го убие. Въпреки всичко не исках. Страха рязко и събрах сила и отскубнах Камерън от Джак. Джак нямаше сила да стане и остана на земята.

- ИЗАБЕЛА, ТОЛКОВА БЪРЗО ЛИ МУ ПРОСТИ? КАКВО ТИ СТАВА? ТОЛКОВА БОЛКА ТИ Е ПРИЧИНИЛ! А ТИ ? ТИ МУ ПРОЩАВАШ.- извика срещу лицето ми доста ядосан.

-Просто не искам да го убиеш- казах тихо

-Каква гледка само- засмя се Джак ставайки. Камерън бързо се доближи до него удряйки го. Джак падна, но тоя път загуби съзнание.

-Камерън!- извиках и отидох до Джак. Хванах ръката му проверявайки го за пулс. Беше слаб.

-Пулса му е слаб, Кам- от очите ми се спуснаха бърси сълзи.

-Заслужава го!- хвана ръката ми и ме завлече към колата му.

-Камерън пусни ме! Може да умре!- казах опитвайки се да се отскубна от хватката му. но не можах.

-Какво ти става, Бела? Той те е наранил а ти? - отвори врата и ме напъха вътре и тръшна вратата. Зае мястото си и запали колата тръгвайки .

-Моля те да се върнем!- помолих го а той за секунди ме погледна и се върна погледа си на пътя.

-Ти нормалана ли си? Нищо му няма!- преглътнах и се загледнах през прозореца. Кога стана такъв? Мислех го за по-добър, мил, но и той е гръб. Поне да не се приструва пред мен. Гадно е. Как ли е Джак? Дано да се оправи. Дано оная да се сети да го заведе в болницата. Дано боже. При писълта, че може да не го видя отново. Ме прободе в душата. Лицето ми отново бе мокро от сълзите които излиза отново и отново. Дори не си правех труда да ги изтривам. Знам, че няма да ги спра. Защо толкова ме е грижа дали е добре? Камерън е прав той ми причини много болка. Но все пак не трябваше да става така.

-Хей, стига плака!- дори не забелязах, че е спрял колата. Погали лицето ми, и избъра спускащите се сълзи. Придърпа ме, прегръщайки. Отпуснах се и отново се чувствах защитена, забравяйки за всичко.

-Ще се оправи, спокойно.- целуна челото ми.

-Дано!- вгуших се в него по-силно.

-Къде ще останеш да живееш? При мен?- попита

-Не, не и при теб!- отделих се от него, поглеждайки го.

-Решено е при мен си!- почти извика

-Не, няма!- изсъсках

-КАЗАХ, ЧЕ ПРИ МЕН ЩЕ ОСТАНЕШ!- извика а аз само кимнах. Стреснах се от викането му. Той се усмихна и целуна челото ми, и ме придърпа. Отпуснах се и се опитах да забравя за викането му преди малко.

-Съжалявам, Бела няма да ти викам повече.- каза тъжно

-Няма проблем, Кам!- погледнах го в очите, усмихвайки му се. Отдели се от прегръдката и запали колата тръгвайки към къщата му.