I'm his sex toy |J.G

1.10- Ще си закриеш ли очите?

Минах покрай хола. Джак седеше на дивана гледайки злобно стената. Но щом ме видя веднага се усмихна. Странно, аз продължих към стаята ни. Отворих гардероба и извадих черно бельо, светло сини дънки, раздърпан сив пуловер. И сиви кубинки. Исках да изглеждам обикновено. Затова сресах косата си и я оставих свободно да се спуска по раменете ми. Сложих малко спирала за да подчертая очите си. Слязох по стълбине, а Джак все още гледаше стената. Какво му става?

-Стана ли време оня да идва- стана и дойде до мен. Сля устните в едно. Полека стигнахме стената. Опря ме на нея и ръцете му шареха по тялото ми, като не се отдели от целувката. Захапа долната ми устна и продължи надолу към врата ми. Оставяйки влажни сиви дири след себе си.

-Бела, иска те! - каза захапвайки кожата ми по врата ми. Изтръпнах от думите му и от горещия му дъх. Той явно усети,че се напрегнах и се отдели от мен. Усмихна ми се и седна на дивана. Това негово поведение ме плаши. Знам,че се извини за държанието си, но това да се държи така. Е много странно. Кой знае какво ще стане сега като Камерън дойде. Не искам да знам.Джак прие много добре. Може наистина да съжалява. Но той никога не съжалява. Познавам го! Дано всичко мине добре. Не искам той да го набие. Не искам! Опитвам се да повярвам, че ще се промени. Но не го вярвам, това е Джак. Той никога не съжалява за дейстията си.

Стоях опряна на стената докато телефона на Джак не ме разсея от мислите ми.

-Да- каза отекчено, изведнъж лицето му стана сериозно. Какво ли става?- чакай какво?- извика а след това стана от мястото си- Анабел! Идвам веднага! Не прави нищо! Ясно?- уха, това не го очаквах . Знаех ,че не се променил. Джак дойде до мен и нежно сля устните в едно. И след това хвана ръката ми.

-Бела, ти върви аз ще ти се обадя и ще ви намеря!- усмихна се и взе якето си от дивана. Преди да затвори вратата се провикнах

-Джак, какво е станало?- той също се провикна

-После ще ти кажа, бейб!- затвори врата а малко след това се чу запалването на кола. Седнах на дивана и извадих телефона от джоба си. Заиграх се в някаква игра.
Какво ли е станало с Анабел? Че Джак изхвърча като торнадо. Познават се от един ден и тя вече го е примамила в гнусните си фалшиви игри. Не мога да проумея какво става. Джак да не би да ме пусна сама с Камерън? Е да каза,че ще дойде ама.. Все пак ме пусна сама! Боже все още ме е страх. Като казах Камерън, той къде е ? Трябваше вече да е тук. А още го няма. Нямам му и номера. Дали нещо е станало? Ако Джак всъщност е отишъл при него и го е пребил? Боже дано не е това! Ох, Изабела винаги мислиш най-лошото! Просто има задръстване и затова закъснява. Ето чу се звънеца.

Станах и отворих вратата. Пред мен седеше умихнати я Камерън. Гледайки право в сините ми очи.

-Хей- каза просто а аз се усмихнах като идиот сигурно

-Хей - тръгнах ме към колата му. Отвори вратата ми и размаха ръка правейки ми знак да седна. След това зае своето място. Тая кола беше модерна. Защо той преди една седмица караше такси. Странно!

-Кам, къде ще ходим?

-Ще видиш! Нали сме само приятели?- усмихна се като не отдели поглед от пътя

-Да! Само приятели!- казах уверено и се загледах към пътя. Излизах ме от града. Какво ли е намислил? Джак ще ме убие! Къде отиваме , господи. Той спря колата пред някаква гора. Излезе от колата и след това отвори моята врата за да изляза. Усмихнах му се а той хвана ръката ми повеждайки ме към гората.

-Кам, къде отиваме?- погледах го уплашено а той ме придърпа към себе си гушкайки ме. А след това целуна челото ми.

-Не се бой ! Имам изненада за теб!- усмихна ми а аз някак си повярвах на думите му. Позволявайки да ме отведе на мястото където ме водеше. Нямах търпение. На два пъти щях да падна, но той държеше здраво тялото ми към неговото.

-Спри- каза а след това ме обърна към себе си. Двете си ръце сложи на раменете ми и след това продължи- Моля те затвори си очите

-Не, Кам няма- казах и задърпах ръката му напред а той ме спря. А аз така се завъртях,че паднах върху прегръдките му а той заби погледа си в мен. Докато се усмихваше. Загледах се в лицето му. Беше идеално. Красиви шоколадови очи, перфектна усмивка и сладки трапчинки. До сега не бях се заглеждала в лицето му.

-Извинявай- отделих се а той кимна

-Таа... ще си закриеш ли очите с ръка- кимнах и загрих очите си оставяйки на Кам да ме води към мястото. Не знаех защо,но му вярвах. И просто се оставих на него.