1.19- Сега ли се сети, Джак?

3.2K 219 87
                                    

Гледна точка на Джак

Думите й още бяха в главата ми. Гледах я как спи сладко. Но дали ще ми прости? Не искам да я загубя! Не съм направил нищо лошо. Просто махнах нашата грешка. Да, за нея не беше, но за мен беше.

Погалих нежната кожа на ръката й. Преплитайки пръстите ни. Наведох се и нежно целунах челото й.

-Джак, какво правиш?- тънкия й глас извуча единствено из стаята. Усмихнах се и се надигнах. Тя ме гледаше различно от сега. Никога не ме е гледата по този начин. Някак си безчуватвено. Чак плашещо. Все едно съм убил нещо от нея.

-Бела, защо гледаш така?- тя се засмя фалшиво

-Как, Джак?

-Никак- реших да не преувеличавам . Сега става, нормално е да е такава. Тя извъртя очи. И се вгледа в тавана. Реших да разруша тишината, която беше между нас.

-Искаш ли нещо? Трябва да ядеш! Много си слаба!- тя ме погледна злобно. И усетих как вътрешно, иска да ми се развика. Все още ми бе бясна, за бебето. Но ще й мине.

-Сега ли се сети, Джак? Какво искам, а? Искам си нероденото дете. Което ТИ уби! Можеш ли да ми кажеш защо? Не! Не, не можеш! Не ми повярва, че е твое, а на кого ? А? На кого да е по дяволите? Ти си идиот! Най-големия идиот на света! Уби неродено дете, защото ти пречи.- замълча и се стекоха няколко сълзи, но тя ги изтри- ТИ НОРМАЛЕН ЛИ СИ? ЗАЩО ГО НАПРАВИ? ДЖАК, БОЛИ МЕ! МНОГО МЕ БОЛИ! ТИ УБИ ЧАСТ ОТ МЕН. КОЯТО НЯМА КАК ДА СЕ ВЪРНЕ. ДЖАК, НЕ ИСКАМ ДА ТЕ ВИЖДАМ! МОЛЯ ТЕ ВЪРВИ СИ!- събра краката си към тялото си и зарови лицето си в краката. - моля те, джак!- прошепна, но успях да я чуя. Преглътнах звучно. И с бавни стъпки излязох от стаята. Доближих се до близката стена. Събрах пръстите на ръката си, правейки юмрук. Ударих с всичка сила стената. След това още един и още еден път. Докато някаква груба ръка не ме спря.

- Господине, ще си счупите ръката!- каза строго някакъв доктор

-Имали значение- изсъсках срещу доктора. А той ме погледна с отекчение.

-Елате да ви превържа раната на ръката!

-Не искам!- блъснах доктора и тръгнах по дългия коридор. Не ми пукаше че кръвта от ръцете ми стичаше по земята оставяйки след себе си червени капчици. Отворих изхода на болницата ибързо излязох. Тряскайки вратата след себе си.

Ще си я върна на всяка цена! Тя ще ми прости. Все пак е при мен. И няма как да не ми. Какво цял живот ли ще се сърди? Не, не няма да го позволя!

Гледна точка на Изабела

Сълзите се спукаха бързо по лицето ми. Той наистина го направи уби нероденото си дете. Той уби нещо от мен. Все едно уби мен като го уби! Кога стана такова безчувствено копеле. Той ми бе обещал, че ще се промени. Обеща ми! Но не го спази. Не го спази. По дяволите какво ще правя. Как ще го преживея? Как ще живея в една шибана къща с него? Как? Просто не мога. Никога няма да мога да му простя. Търпях до сега всичко, но вече не мога. Просто не мога. И да искам да му простя не мога. Много ме боли, много! Бебето можеше да оправи отношенията ни, но той какво? Той го уби без да му мигне окото. Не помисли за моето мнение. А направо действа. Но и аз съм глупава и то много. Защо дойдох? Защо му повярвах? Не трябваше, изобщо даже..

-Как сте?- доктора ме разсея от мислите ми. Погледнах го злобно.

-Как да съм докторе? Ви обихте бебето ми без дори да ме попитате?- изсъсках а той се почеса зад врата и се замисли

-Аз..- прекъснах го

-Какво вие? Вие ще съжалявате за това? Ще ви съдя! Няма да ви оставя така не наказани! Ви обихте бебето ми и ще съжалявате!

-Моля ви недейте!- помолисе и в гласа му четеше страх.

-И защо? Ви чухте ли ме като ви молех недейте?

-Моля ви, той ме накара. - измях се фалшиво

-И заради едни шибани пари убихте бебе, което не трябваше да се убива при положение, че единия родител. Демек АЗ! АЗ НЕ ИСКАХ, НО ВИЕ...- той ме прекъсна и започна да мънка

-Съжалявам. Недейте моля ви! Имам жена и малко дете. Като ме издадете в полицията ще ме арестуват- каза и очите му се насълзиха. Нещо в мен се пречупи щом чух малко дете. То какво ще прави без баща си. Може да е боклук , но не е редно да остава без баща.

-Разкарайте се от погледа ми- изгоних го , той наведе глава и излезе от стаята, но преди да излезе.

-Чакайте! Кога мога сии ходя?
-Можете й сега. Само трябва да ви изпиша лекарсвата- кимнах и той излезе.

Станах и облякох дрехите си, които седяха на един стол. Вързах косата си излязох от стаята.

-Къде отиваш?- попита ме Джак хващайки ръката ми. Погледнах и бързо се отскубнах о хватката му.

-Не ме докосвай, ясно?- изсъсках а той изненадано кимна.

-Ето ви рецептата, само трябва да ги купите! Можете да си ходите- каза доктора. Протегнах ръката си вземайки рецепнатата. И тръгнах към изхода.

-Изчакайте не съм свършил!- извика доктора и се обърнах към него. Двамата с Джак дойдоха лениво към мен.

-Тия дни трябва много си почивате! Опасно е много движение. По-добре лежете!- въздишах

-Това ли е?- казах отекчено а той кимна. - Е тогава тръгнам! - съобщих и ги оставих двамата.

I'm his sex toy |J.GWhere stories live. Discover now