2.15- Трябва да я намеря!

1.2K 140 33
                                    

-Къде ще ходим?- попитах, гледайки към изисканата дълга черна рокля.

-Ще видиш!- усмихна се.- Приготви се, след един час ще дойда.- въздишах. Кам се обърна към мен преди да отвори вратата.- имам изненада за теб!- намигнами и излезе, заключвайки.

-Писна ми!- казах тихо на себе си легнах на леглото.

През последните два месеца всичко се промени. Кам реши да се прави на добрия татко и загрижен съпруг. Наш не можеше да се отдели от мен като Кам го няма. Държеше с мен толкова мило, което ме убиваше от вътре. Чувствам се ужасно. Имам чувството, че той наистина има чувства. Надявам се да не е така. Моля се. Защото ще го боли. Той все казва, че наближа да ме измъкне само трябва да търпя още малко. Обеща ми, че няма да родя тук. Надявам се да е така. Защото по-добре да умра, но детето ми няма да живее тук. С Камерън. Никога няма да го позволя!

-Бела готова ли си?- чух викане от другата страна на вратата.

-Не- провикнах се също. Не чух нищо друго да казва. Станах и съблякох дрехите с които бях облечена.

Погледнах към огледалото, коремчето ми вече много си личеше. Усмихнах се и погалих корема си. Погледнах отново към огледалото. Погледа ми се спря на малка част от лист. Протегнах се и извадих листа, който си беше доста голям.

Хей, Бела. Ето че обещанието ми към теб ще го извърша. Дано да го намериш. Защото не го ли намериш не знам по-хубав момент от този ден. Камерън ще те води на вечеря. Отиди с него. След вечерята ще избягаш. Знам, сега ще кажеш, че те следи изкъсо. Спокойно. Навръщане седни на задната седалка, умолявам те. Сложи колана си. Задължително! Ще има лека катастрофа. На пътя където ще стане това ще продължиш напред. По пътя ще видиш мост ще се отклониш и ще минеш по него, малко по нататък ще видиш изоставено училище. Видиш ли го значи вече си спасена. Ще продължиш още малко и ще видиш автогара ще хванеш първия автобус. Под леглото има пари. Ще ти стигнат. Пази се! Моля те.

Обичам те! Наш.

Въздишах тежко. Щях да се махна от тук. Цели пет месеца мъчение и най-накрая свобода нямам търпение! Дано нещо не се обърка.  Ще въде тежка вечер.

Гледна точка на Джак

-Защо трябва да го правим- за пореден път се оплака момичето срещу мен.

-Защото ми е приятел..- погледнах я криво и затворих вратата на колата си. погледнах огромния блок пред мен и въздишах.

-Хайде- подканих я.

Тя преплете ръцете ни и сля усните ни в едно. Отвърнах й и след това се отдръпнах. Продължихме напред, влизайки в блока. Натисках копчето на асансьора, викайки го. Погледнах я за бързо. Гледаше ядосано. Знам, е шибано от моя стана да отивам при най-добрия си приятел за да търсим бившата ми. Но нея я няма от пет месеца и никой нито я е виждал или чувал. Нито Камерън.

Почуках на вратата и Джонсън бързо я отвори. Погледна мен и Анабел. Задържа гневния си поглед към нея.

-Какво?- изпуфтя му Ан а той ни направи път да минем. Тя влезе пред мен.

Направих крачка за да вляза, но той ме спря.

-Защо тя е тук?- каза грубо, но и тихо за да не чува.

-Защото тя ми е гадже и не искам да си мисли нещо грешно като ти помагам да я търсиш!- изплюх и влязох в апартамента му. Той затръшна грубо вратата , чувайки се в целия апартамент.

-Казвай каквото ще казваш, че да си ходим! – каза гневно Ан, гледайки към Джонсъм. Той я погледна като си присви очите.

-Не си спомням да съм те викал, така че можеш да си ходиш.- каза Джонсън гневно.

Ан стана от дивана и ме погледна.

-Джак да си ходим!

Поех си дълбоко въздух и се изправих до нея.

-Трябва да я намеря. Трябва да разбера дали е добре. Разбери ме! Моля те! – помолих я. Тя въдиша шумно и тръгна към изхода.

-Не, Джак. Сега Бела е по-важна!- каза Джонсън, щом тръгнах след нея. Изпуфтях и седнах до него.

-Хората които наех са видяли Камерън.

-Къде? –ахнах.

-Колежа.

-Но как всеки ден сме там как не сме го видяли!- изправих се а той също се изправи и дойде до мен. Подаде ми телефона си. Погледнах го учудено.

Беше ми отворил снимка на някаква къща.

-Проследили са го до там. През цялото време се е оглеждал. Явно се крие там.

-Нека видим защо се крие там?- усмихнах се подло а той също отвърна на усмивкат ми.- или по-точно какво крие!

-Ще събера хората ми!

I'm his sex toy |J.GWhere stories live. Discover now