9months/boyxboy, mpreg/

Part 3

Апартамента на пръв поглед беше обикновен, но просторен и първото, което успя да грабне Темин беше миризмата. Беше толкова странна. Той прилично събу обувките си до входната врата и със студените си стъпала, усети малко по-топлия под, покрит от мек мокет. Темин издърпа куфара си, стараейки се да не изпуска Джонгхюн от поглед.
- Какво се бавиш? Нямам цял ден да се занимавам с теб./Джoнгхюн се показа през едната от вратите и сви вежди строго. Изражението му говореше много за това колко му е неприятна компанията на русокосия./
Темин стисна устните си, опитвайки се да запази самообладание. След което просто последва Джонгхюн. Момчето пред него отвори една от вратите в тънкия коридор и влезе, светвайки лампата. Темин подаде главата си, погледа му попадайки на малка стая с единично легло, малко шкафче до него и малко по-голям шкаф в левия ъгъл. Имаше тесен прозорец...единственото, за което си мечтаеше в момента Темин беше да може да проветрява това пространство. Миришеше на застояло и Темин заложи на довода си, че тук не бе ступвало човешки крак.
- Това ще бъде стаята ти за следващите...
- 9 месеца/допълни Темин и Джонгхюн извъртя очи/
- Както и да е. Ето и правилата/Темин остави куфара си до леглото и се заслуша примирено в чернокосия/ - Няма да влизаш в отсрещната стая, няма да докосваш нещата ми, няма да вдигаш шум, няма да изхабяваш топлата вода, дори няма да се къпеш преди мен. Освен това няма да мързелуваш. Както виждаш тук трябва да се почисти.
- Взе ме за чистачка?
- Да не би да искаш да спиш навън?/Джонгхюн изсъска със снежен глас ...защо кожата на Темин се подаваше толкова лесно на този тембър?/
- Добре... ясно, нещо друго?
- Да. Не ми се пречкай/След това чернокосия затръшна вратата, оставяйки Темин сам. Русокоското седна примирено на ъгъла на леглото, което изскърца заплашително и го принуди да стане припряно. Можеше да остане да спи на земята...нямаше да е нещо, което не е правил до сега/
Темин направи малка обиколка предвид тясното място и дръпна прашясалите вътрешни щори, нагоре. Навън се откри гледката на планина и няколко вили, а по-близо той можеше да види супермаркет и съседния блок. Не беше гледката, която искаше, но едва ли Джонг би предоставил своята стая..русокосия можеше да се обзаложи, че от другата страна изгледа щеше да е много по-добър...и стаята щеше да е много по-голяма. Темин се върна до куфара си, отваряйки го и вадейки малкото неща, след което отвори гардероба, голяма и дебела паяжина смеейки му се насреща. Той не можеше да повярва...сякаш беше в изоставена къща, пълна с духове. Прекалено много филми гледаше нощем. Темин върна дрехите си обратно и се огледа, за нещо което можеше да свърши работа, за да махне паяжината. Не можеше да живее тук без да почисти. След като не откри, той си пое дъх и излезе навън, срещайки Джонгхюн, който явно излизаше. Чернокосия го погледна за кратко, след което до завърза обувката си.
- Излизаш ли?
- А...първа черна точка, Темин. Правилата/натърти момчето и обу другата си обувка/
- Ясно...къде са парцалите, трябва да почистя тук.
Джонгхюн изсумтя, без да му отговори и затръшна вратата след себе си, най-нагло. Темин остана вгледан в нея, сякаш надявайки се, че момчето ще се върне, засегнат от вътрешното си угризение и ще му покаже стайчката с домашни принадлежности. Но това така и не стана. Темин бе принуден да я отрие сам..ако изобщо съществуваше такава. Той открехна всяка една стая, минавайки през малката кухня, в която бе пълен безпорядък, през холът където явно Джонг беше разпръснал брашно...защо по дяволите му трябваше да сипе с брашно тук..или пудра захар...може би е ял нещо сладко-Темин кимна сам на себе си и тръгна обратно към стаята си, очите му спирайки се на малко шкафче в края на стената, точно до входната врата. Той открехна вратичката леко и видя четки, метла, парцали и разни препарати, почти недокоснати. Или бяха нови или Джонгхюн не чистеше често. Темин грабна няколко парцала и малката метличка, с която щеше да обере паяжините. Той се върна в стаята си, посрещайки го светкавица..както и очакваше дъжда не закъсня. Темин примирено съблече якето си и го остави върху куфара си, след това издърпвайки стол и качвайки се предпазливо на него. Столът изскърца издавайки същия звук като леглото и Темин се помоли да не се свлече на земята. Точно в този момент не можеше да си позволи да пострада някак. Той обра всички паяжини, няколко „тона" прах, посипвайки кожата и косата му, която изчисти над гардеробчето. Слезе от столът и се зае с мръсотията във вътрешността на шкафа. Скоро всичко беше изчистено и Темин съвсем спокойно подреди малкото дрехи, които носеше. Той въздъхна и отвори вътрешнен джоб на куфара вадейки съвсем малка сума пари, която бе успял да скатае. Щеше да я използва за преглед след няколко седмици и консултация с лекар, но точно в момента имаше нужда от шампоан, сапун, четка за зъби, хавлия и още много други лични предмети. Не бе обеден, че парите ще му стигнат, но тези неща му бяха нужни.
Когато се примири с решението си, той напусна апартамента, не заключвайки след себе си. Той нямаше ключ.
Темин напусна блока, оглеждайки се в двете посоки. За да стигне до супермаркета, който видя през прозореца си, той трябваше да заобиколи дългата постройка. Бавно тръгна към едната посока, водеща към края на блока и сведе поглед, тялото му потръпвайки след всяка светкавица. Просто се надяваше да не гърми. Той мразеше да гърми...мразеше бе меко казано. Темин засили крачките си, когато руменето се превърна в по-бурно падане на капките дъжд. Двете стъклени врати се дръпнаха и той влезе в топлото помещение. Остана му само да се снабди с нужните неща.