9months/boyxboy, mpreg/

Part 9

  Седмица след случилото се, седмица след като влезе в третия месец на бременността си, Темин сметна за подходящо да отиде за месечния си преглед при гинеколога. Д-р Ву беше добър лекар, реши Темин след изминалия преглед, което го успокояваше до някъде. От седмица се опитваше отново да избягва Джонг, защото винаги когато го виждаше се сещаше за усещането, което изпита там. На пода в стаята му, където стоеше клекнал със свито сърце и болка в гърдите. Не искаше да преживява това отново. Чувстваше се отпаднал, а сутринта както през изминалите месеци, отново повърна. Стоя около тридесет минути над тоалетната чиния, изморен, тих и мислещ. Мислещ за живота си, за дупката, в която бе попаднал и за Кий. Чернокосото момче все още не му говореше. Темин вече бе почти убеден, че той бе сбъркал когато онзи ден просто си тръгна. От няколко дни отново бе на работа, но това не му носеше нужното и естествено удовлетворяване. Беше си пак мъчение. Да гледа как шефът му, човека който му подаде ръка в нужда, момчето което всеки ден се усмихваше и го разсмиваше, как не смее сега да го погледне. От това болеше. И Темин не го криеше.
Няколко пъти се опита да заговори Кибум, но той директно сменяше темата и се обръщаше чисто професионално към Темин.
Темин бе объркан относно това.
Искаше да му каже толкова много неща, да му разясни толкова много недовършени случки. Беше толкова тежко да се чувства така виновен, а всъщност да не е.
Когато Темин почука на вратата на д-р Ву, усети пак онази болка, сякаш някой стягаше корема му. Той изстена и го потърка за малко, преди да получи позволение да влезе. Пое си дъх и натисна бравата, открехвайки идеално боядисаната в бяло врата.
- А, добър ден, г-н И./Темин се поклони ниско/
- Добър ден. Тук съм за прегледа. Говорихме по телефона.
- Разбира се, че си спомням. Седнете тук.
Д-р Ву посочи единия от столовете пред бюрото си и Темин нямаше как да не забележи другия, на който стоеше последния път Джонг..и който сега щеше да остане празен.
- Къде е придружителя ви?
- Ами..той..на работа е/усмихна се леко Темин, свеждайки поглед сякаш д-ра щеше да разчете лъжата в очите му/
Темин си нямаше на идея къде е Джонг. Какво прави. С кого го прави. Нито кога ще се прибере. Като се замислеше,...той никога не бе наясно за тези неща.
Джонг бе наистина доста скрита личност.
- Жалко, за предпочитане е тези консултации и прегледи да се извършват пред двете половинки.
Темин кимна съгласявайки се безмълвно. Д-р Ву беше леко плешив. Това забеляза днес Темин. Миналия път дори не обърна толкова внимание на външния вид на д-ра, колкото обърна на притеснението и неизвестното. Сега когато можеше ясно да го огледа, можеше спокойно да заключи, че бе по-възрастен от колкото си мислеше. Може би на 50 или 55. Беше спорно. С големи, издължени очи, в син цвят и чип нос. Тънки устни и слаба фигура.
- Да започнем чисто формално. Това е третия месец от началото на бременността ви, добре, е че знаете приблизителната дата на зачеването, така ще ми е по-лесно да определя кога ще се роди плода. Тъй като сте към средата на месеца, скоро ще започне малко по малко да ви личи, теглото ви ще се покачи заради растенето на плода, както и зареди нуждата от въглехидрати. Съветвам ви след петия месец да спрете да вършите тежка физическа дейност.
- Дори да ходя на работа?
- Да, особено това. Почивайте си повече и се разхождайте редовно. Това ще ви се отрази добре.
- Разбирам/кимна Темин..като цяло не чуваше нещо, което да не знае. Книгата, която си бе взел преди седмици беше доста изчерпателна./
- Нека ви погледнем на ултразвука.
Темин се изправи, събличайки бавно якето си. Отдолу беше с лилав не много дебел пуловер. Когато легна на леглото, той послушно повдигна плата и сне леко дънките си, за да улесни д-р Ву. Познатия студен лосион накара кожата му да настръхне и той затвори очи. Сърцето му щеше да изскочи. Знаеше процедурата, знаеше, че е безболезнено, но все пак не успя да се концентрира и да се успокои. Пръстите му се стиснаха около набрания край на пуловера, кокалчетата побелели. Искаше му се да не преживява всичко това сам. Искаше му се родителите му да са до него. Баща му да ступва Джонг за ужасното му държание, а майка му да го придружава до гинеколога всеки месец. Да му помага с грижите, да му говори какво трябва да прави, какво не, да го изслушва.
Но всичко това бе просто невъзможно.
- Готово.
След като чу гласа на д-р Ву, Темин се повдигна на лакти и пое внимателно предоставеното парче хартия. Избърса добре корема си и сне блузата, усещайки как топлотата на тялото му се завръща.
- Може да погледнете./Д-р Ву извъртя екрана към леглото, на което Темин вече стоеше седнал и посочи с пръст/- Вашето бебче вече започва да расте все повече. През изминалия месец е претърпяло най-големия си растеж.
- Уоо/бе единственото, което каза Темин, все още гледайки към екрана/
- В третия месец вашето бебче вече ще има оформен черен дроб, сърце и чертите на лицето ще започнат да се изострят. Както се казва малко по малко то ще се превърне в завършено.
Темин премига няколко пъти, все още гледайки малката форма сред другите неясни очертания. Беше невероятно. Беше толкова изумително и вълшебно. Не знаеше, че може да е толкова красиво. Той преглътна, в гърлото му заставайки пак буца от вълнение. Не искаше да бяга повече от истината. Той беше радостен. За първи път в живота си бе радостен, че съществува, защото заради него и това същество на снимката щеше да съществува. Беше радостен, защото това му се случваше, защото ясно можеше да види колко магично е всичко това и колко прекрасно бе едно растене на плода в него.
Сърцето му ускори ритъма си и той не стърпя сълзите от радост. Изтри очите си с длан, но те просто продължиха.
- Съжалявам/изстена и прикри лицето си, раменете му тресейки се/
- Няма проблем, г-н И, нормално е да сте емоционален през тези месеци.
Темин въздъхна и изтри за последно сълзите, преди да проговори.
- Може ли да запазя снимката.?
- Разбира се. /д-н Ву направи копие на ултразвука, чувайки се принтера с другия край на стаята, близо до бюрото./ - Заповядайте отново на бюрото.
Темин кимна и се изправи, тръгвайки към познатия стол и сядайки послушно. Д-р Ву взе копирания лист от принтера, изрязвайки от него по-малко парче и пишейки нещо в долния край.
- Заповядайте.
Темин взе снимката, поглеждайки отново малката формация от тяло върху нея. В долния край пишеше месеца в които е направена. Темин прилежно я прибра в портфейла си.
- Следващото ви посещение ще е добре да е в 5 месец. Разбира се ако има някакви проблеми може да ме посещавате по всяко време.
- Всъщност... /Темин преглътна/ - Имам проблем./Д-р Ву сключи веждите си очакващо. Темин се притесняваше дали трябва да споделя толкова лични неща с д-ра, но избора му не бе голям, а и той бе единствения незасегнат човек в живота му, който би го изслушал и разбрал. Освен това бе професионалист ../ - Имам проблем с бащата на детето и... не ми е удобно да говоря за това, съжалявам че ви разказвам нещо подобно, но мисля, че това влияе някак на бременността.
- Не се притеснявайте, слушам ви.
- Още от началото не се разбираме и това някак ме подтиска. Отдавна изпитвам болки ниско в корема и се опасявам, че това може да навреди на детето. Нямаше как да му споделя нещо подобно защото... той не желае особено много това дете.
- Истината, е че забелязах това, миналия месец./Темин погледна д-ра изненадано. Бузите му се изчервиха от неудобство/ - Болките в ниската част на корема ви се наричат контракции.
- Но аз мислех, че те настъпват когато е време за раждането.
- Има случаи, в които майките получават контракции и по време на бременността. В някои случай са само в началните месеци, в други са през цялата бременност. Това се дължи на много неща, които отпадат във вашия случай по простата причина, че нямате матка. Единственото, което ме тревожи при вас е вероятността да загубите плода. За да предотвратим това е необходимо да не се натоварвате, да си почивате и да спрете притока на адреналин. Колко често изпитвате тези болки?
- Почти всеки ден/отвърна изплашен Темин. Самата мисъл, че може да загуби детето си, особено след като го видя толкова пораснало, го ужаси. Не искаше това. Ако това се случеше единствения виновник би бил Джонг/
- Добре, ще ви припиша нош спа и магнерот. Безобидни са за плода, и ще намалеят или спрат контракциите. Ако продължите да ги усещате, елате отново. Има вероятност да влезете в болница за седмица.
- В болница?
- Да, просто, за да ви наблюдавам постоянно и да установя причината. Но най ви съветвам да не се натоварвате психически и емоционално.
Темин кимна напълно наясно какво точно трябваше да направи.
Той трябваше да спре да воюва с Джонг, да спре да изпитва чувствата и всичко около всеки разговор с по-големия. Трябваше да преустанови принципите и силата си, защото за нищо за света не искаше да се лишава от възможността да роди това същество. Не и когато започваше да усеща присъствието му в себе си.

*

На следващия ден Темин подрани за работа.
Той влезе в топлата сладкарница, усещайки аромата на вчерашните кокосови курабийки, които беше изпекъл. Малката витрина бе осветена, а Мино триеше с мокър парцал стъклото, махайки отпечатъците от пръсти.
- Добро утро/поздрави Темин, покланяйки се/
- О, Темин, здравей. Не е ли раничко?/Мино спря да върши това, което вършеше и се усмихна/
- Не можах да спя добре. Ще се преоблека и ще си направя чай. Искаш ли?
- Не бих отказал/съгласи се Мино, кимайки с глава и навеждайки се отново само за да вкара главата си в витрината и да избърше по-добре/
Темин остави чантата си на един от столовете и съблече якето си, закачайки го на закачалката. Изкара униформата си, което стоеше прилежно поставена на една от закачалките в тясното гардеробче и я облече, закопчавайки бавно копчетата й отпред. Взе телефона си, пъхайки го в един от джобовете на бялата манта и влезе в топлата кухня, веднага вадейки плодовия чай от едно от шкафчетата. Направи две чаши, заливайки пакетчето с гореща вода и сложи две малки захарчета, обвивайки пръстите си около дръжките им и връщайки се при Мино.
Той замръзна на място, когато пред него застана Кибум. За малко не изля чая си върху гърдите на шефа си. Той се усмихна леко, но когато Кибум го заобиколи, провлачвайки едно едва чуто „Здравей", усмивката му замря и той сведе глава, напълно тъжен от факта, че игнора поставен от Кий продължаваше. Темин тръгна бавно към Мино, енергията и ентусиазма останали някъде назад. Подаде му едната чаша и кимна, когато получи благодарност.
- Днес ще има доста работа/отвърна Мино, опитвайки се да отпие от горещия чай/
- Какво имаш предвид?
- Едно от кварталните деца има рожден ден и родителите му наеха сладкарницата за празненството. Искат 20 малки кексчета с какаова глазура и една голяма торта от ягоди.
- Не мисля, че имам ягоди/поклати глава Темин, замисляйки се как точно щеше да каже на Кий за това/ - Но с кексчетата мога да започна веднага. Кога е рождения ден?
- В два. Имаш време. А и мисля, че Кий докара ягоди. Може би са в колата му.
- Ще изгният там/отвърна тихо Темин/ - Ще ги взема.
- Добре/Мино кимна, напълно замислен над това как да отпие без да опари езика си/
Когато Темин излезе навън само по тънката си униформа, усети ранния студ и кожата му настръхна. Той заобиколи колата на Кий и с едно движение отвори багажника. В него имаше три касетки с ягоди. Бяха едри и червени. Темин се усмихна и обхвана едната касетка като я повдигна. В мига, в който направи крачка назад, за да се завърти и да се върне към сладкарницата, болката в долната част на корема му се появи по-силна от всякога и той извика, изтървайки касетката. Ръката му веднага се притисна към мястото на болката и очите му се стиснаха. Имаше чувството, че тази бе по-силна и от миналите контракции.
- Темин добре ли си?/Мино изхвърча от сладкарницата, помагайки на момчето да се изправи./ - Какво стана? Удари ли се?
- Не, добре съм Мино/Темин се опита да звучи силен, само за да не дава обяснение какво точно се случи./ - Ръката ми изведнъж отказа.
- И затова те боли корема?/Мино не изглеждаше сигурен в думите на русокосия/ - Ела седни тук. Аз ще вкарам касетките.
Когато Мино влезе с първата касетка, Темин си пое дъх и отново натисна мястото на болката, тя изведнъж изчезвайки. В сърцето му още лежеше остатъка от шока, който изпита. Той се сети за хапчетата, които д-р Ву му приписа и се прибра в съблекалнята, търсейки ги в чантата си.
Когато най-накрая ги намери, си наля чаша вода и ги погълна моментално.
- Какво взе току що?/познат глас го накара да замръзне./ - Отговори ми.
- Хапче за глава/отвърна спокоен Темин/ - Нищо сериозно.
- Чух че ти е станало зле, добре ли си?/Темин кимна/
- Добре... трябва да..тръгвам/Когато Кий се завъртя да излезе, Темин не можа да пропусне този шанс/
- Чакай, Кий. Нека поговорим/Кибум замръзна на мястото си, все така застанал в гръб. Не можеше да обясни чувството, което тлееше в гърдите му. Тази болка от игнора, който прилагаше върху русокосия. Имаше нуждата от неговото присъствие, толкова много. Но не си го позволяваше. Той беше сбъркал. Беше прибързал. И болката от чаканите думи на Темин го беше накарал да избягва всеки контакт.
- Няма за какво, Темин.
- Напротив. И ти го знаеш. Нека поговорим за случилото се.
- Наистина бързам/Преди Темин да отвори устата си за да отговори, Кий вече беше напуснал помещението./
Качи се на колата си и потегли бързо, сякаш страхувайки, се, че Темин ще го настигне.
Не можеше да стои при него, но не можеше и да го накара да си отиде. Беше се привързал до толкова, че си беше позволил да прекрачи границата и да влезе в своя собствен капан.
Всеки шанс, в който оставаха сами, го караше да се страхува от отказа, от отблъскването на Темин.
Беше преживял много в живота си, беше загубил много, беше поправил много рани около сърцето си, но странно защо имаше чувството, че тези които Темин можеше да му нанесе, биха били непоправими.