9months/boyxboy, mpreg/

Part 40

  Темин се събуди просто ей така. Сякаш някой му бе ударил шамар. Премига няколко пъти, опитвайки се да осъзнае какво се случва, къде се намира, защо е тук. Когато мозъка му се събуди нацяло, той изпъна тялото си и се сгуши в топлата завивка. Не беше спал от няколко дни, заради будуването на Сю и сега се чувстваше така отпочинал. Не помнеше кога за последно спа толкова добре. От както роди Сю не можеше да си позволява повече от три часа сън, тъй като тя постоянно будуваше, но сега...сега се чувстваше толкова добре.
Дори Сю... Чакай малко.. Сю. Темин разшири очите си и се изправи рязко, усещайки как губи баланс над тялото си. Улови кошарката и погледна вътре, намирайки само намачканото одеяло. Той усети как сърцето му започва да бие лудо.
- Сю..Сю/извика и се втурна към вратата, от където се подаде притесненият Джонгхюн. Той държеше в ръцете си Сю, която изглежда спеше. Темин въздъхна и покри очите си с ръка. Беше толкова изплашен за миг. Не беше свикнал Сю да бъде далеч от него/
- Добре ли си?/попита нежно Джонгхюн и Темин кимна, без да го поглежда. Приближи се и докосна с палец мекото лице на Сю/ - Тя се събуди, а ти спеше толкова непробудно..реших, че няма да имаш нищо против да я взема.
- Тя е и твоя дъщеря, Джонг/отвърна просто Темин и отдръпна ръката си/
Джонгхюн прехапа долната си устна. Не можеше да прави прекалено резки крачки, защото знаеше, че Темин е все още объркан.
Ако действаше прекалено рязко, можеше да го изплаши и да погуби шанса си да го върне.
Предната нощ бе показал всички забранени и скрити чувства на яве и сега се чувстваше толкова уязвим. Имаш чувството че козът е в ръцете на Темин и само той може да реши съдбата му.Но замисляйки се за миг...беше си точно така. Темин трябваше да реши, той имаше последната дума. На Джонг му оставаше само да чака послушно. Само, че...той не знаеше колко още търпение му бе останало.
Темин усети студа, който се прокрадна по босите му крака и той с паника осъзна, че е полу-гол. Обърна се и нервно започна да рови за панталоните си. За Бога и ако това не беше неловко. Бузите му се изчервиха, а неведението го заслепи. Не помнеше добре какво се беше случило миналата нощ, знаеше само, че Джонг призна чувствата си...което все още бе като сън. Темин дори не можа да се зарадва като хората. Страхуваше се, че ако си го позволи ще бъде наранен двойно по-силно.
- Ако търсиш дрехите си, ето там са. Сгънах ги/Джонгхюн кимна с брадичка върху стола в края на стаята. Темин притича до там и грабна дрехите, нахлузвайки ги върху слабите си крака./ - Темин, за вчера.
- Какво се случи?/Темин прекъсна рязко Джонгхюн и го погледна/
Искаше да знае всичко, за да знае как да действа след това. Вместо да се подрежда, живота му се заплиташе все повече и повече. Джонгхюн въздъхна и върна внимателно Сю в кошарата, като я зави. Тя така и не се събуди. Бе толкова спокойно бебе.
- Нищо не се случи.
- А защо тогава съм гол?/изсъска Темин и прехапа устната си. Уви ръце около гърдите си, така сякаш му бе студено, но истината бе, че той просто се чувстваше некомфортно в тялото си/ - Защо се събудих в леглото ти и защо..защо се случва това.?
- Беше наистина уморен. Предложих ти да пренощуваш тук и ти се съгласи/обясни нормално Джонг, което сякаш подпали фитила на Темин/
- И ти реши да ме съблечеш и да..да..правиш каквото си правил. Защо не помня? Сложил ли си нещо в чая ми?
- Какво говориш, вземи се в ръце за Бога/почти извика Джонгхюн. Сю се размърда и той въздъхна, покривайки лицето си с ръка/ - Вечно ли ще е така?/попита вместо да отговори на въпросите на Темин/ - Вечно ли ще се караме за маловажни неща.?
- Съжалявам, че голотата ми в чуждо легло е маловажно за теб/отвърна ядосано Темин и Джонгхюн го погледна/
- Темин..ти...не чу ли какво ти казах снощи?. Какво ти признах?
Темин не отвърна нищо, а се обърна към кошарката и се вгледа в Сю. Чувстваше се все по-объркан и по-объркан. Искаше..наистина искаше да повярва на Джонг за всичко, но ако той просто си играеше..ако беше просто един миг на слабост?
Джонг не веднъж бе показвал, че той не може да обича така както Темин иска от него. И Темин знаеше, че ще боли от тази връзка. В същото време се чувстваше мъртъв далеч от него. Как трябваше да постъпи, както трябваше да стори.?
Очите му се насълзиха и той побърза да избърши клепачите си, когато ръцете на Джонгхюн се увиха около раменете му и го притиснаха към гърдите си. Темин издиша облекчено, когато Джонгхюн подпря брадичката си на рамото му и прошепна.
- Обичам те. Обичам те. Обичам те. Колко пъти да го повторя.?
Темин преглътна и затвори очи. Усети как сълзите се опитват да прелеят от тях, но той така и не ги пропусна през гъстата мрежа от мигли. Ръцете му забиха ноктите си в дрехата, която носеше.
- Позволи ми да си те върна.
- Страх ме е./прошепна Темин. Колкото и да се опитваше да бъде силен, не можеше..отдавна беше празен/ - Страх ме е, Джонг..много ме е страх.
- Аз ще съм до теб.
- От това ме е страх/Джонгхюн се вгледа напред. Знаеше че грубостта, с която товареше Темин през последните месеци не можеше да се замени просто така с любов, но той не искаше да се предава. Щеше да бъде прекалено лесно/ - Ако всичко това ти омръзне. Ако решиш, че вече нямаш нужда от мен, от Сю. Тогава какво? Какво ще правя?
Джонгхюн плъзна дланите си по ръцете на Темин и ги стисна, обръщайки русокосото момче към себе си. Погледна в мокрите очи и прокара палци под тях, попивайки току що стеклите се сълзи. Устните му бяха толкова розови, толкова плътни, бяха като парче облак. Джонгхюн докосна всяка една част от лицето на Темин, сякаш опитвайки се да запомни мястото им. Темин притвори очи и не след дълго ги затвори.
- Ако те нараня отново. Кълна се... ще умра/самата дума накара тялото на Темин да настръхне/
Той отвори очи и се вгледа в тези на Джонгхюн, започвайки да хлипа. Притисна го инстинктивно и бързо към гърдите си, искайки да притежава повече от прегръдката на Джонг.
Имаше нужда от това толкова много.. От както забременя, имаше нужда само и единствено от подкрепата му. Сега макар и късно, той усещаше, че я получава и това накара цялото му същество да се разтресе от щастие.
Джонгхюн не бе човек, който би казал всичко това, просто така. И Темин знаеше това. Затова някъде в себе си бе почти сигурен, че би дал втори шанс на този Джонг, който стоеше в прегръдките му сега.
Би игнорирал миналото, би пренебрегнал раните в сърцето си. Би сторил всичко това не само за себе си, но и за Сю. За да може когато тя порасне, да има истинска бащинска опора, каквато можеше да й даде Джонг.
Сега само времето можеше да покаже на Темин, дали решението му е било правилно или не.
- Какво да правя?/попита тихо до ухото му и Джонгхюн потърка дланите си по гърба му/
- Върни се при мен. Живей с мен.
Темин помълча няколко секунди, само за да събере разбърканите мисли в главата си. Толкова много пъти си представяше как с Джонг отново се събират, как се редуват да наблюдават Сю, как тя израства покрай тях и всичко е толкова хубаво. Сега когато Джонг му отваряше вратичка, през която Темин трябваше само да мине и всичко това да бъде негово... Сега когато това се случваше Темин не можеше да повярва.
Няколко мига в прегръдките на Джонг бяха като най-хубавия подарък, който Темин можеше да получи. Боже... Темин не можеше да си представи да не обича този човек. Щеше да бъде толкова неестествено.
Когато той се успокои и даде знак на Джонг, че иска да бъде пускат, чернокосия не се забави, а го стори. Темин изтри мокрите си очи и кимна леко.
- Дай ми няколко дни да помисля..моля те/Джонгхюн се усмихна и се приближи, целувайки челото му/
Нежен жест, който разтопи краката на Темин.
- Колкото искаш. Аз ще съм тук и ще ви чакам.
Темин не знаеше какво да каже. Беше толкова шибано объркан..и щастлив...и тъжен ..и...господи и той не знаеше какво да чувства.

*

Мино мразеше тези дни. Дните, в които Кибум се държеше като кучка с всеки срещнат. Сякаш вчерашния ден не бе съществувал и нещата около тях не бяха претърпели никаква промяна. Мино дори не знаеше как да заговори чернокосия. Имаше чувството, че само поглед може да го разглоби на части и да го накара да изчезне от лицето на земята.
Кибум беше кисел тази сутрин..адски зле настроен.
Всяка малка дреболия, ставаше скандал, всеки лек поглед, сякаш играеше ролята на намек. Мино се чувстваше объркан. И знаеше, че той е виновен за това.
Беше се издънил преди няколко дни, а вчера се опита възможно най-добре да замаже положението. Само, че сега нещата не бяха розови, както ги бе предвидил. Все още си намираше причина да не влезе в кухнята, макар че масленките вече привършваха. Страхуваше се че самото му присъствие може да разстрои Кибум.
- Добро утро, Мино/поздрави възрастна дама и Мино подскочи, като почти не изтърва празна желязна тава/
- О, добро утро г-жо Чой. С какво да помогна?
- Днес ще имам гости и искам няколко бройки от тези прекрасни еклери с шоколадова заливка. Също така....

Мино прехапа устната си, взимайки машинално една от найлоновите, прозрачни торбички. Грабна желязната щипка и започна да отброява. Един, след това втори..трети... след третия еклер съзнанието му се загуби и той отново се разконцентрира. Господи..не спираше да мисли за Кибум.
- Мино..Мино, чуваш ли ме, момче?/Мино подскочи и усети как няколко еклера тупват на земята. Торбичката беше пълна, а г-жа Чой го гледаше притеснено. / - Виж ако не ти е добре, трябва да кажеш на Кибум..той е мило момче и ще те освободи.
- Не, не..всичко е наред.
- Но изглеждаш наистина притеснително.
- Всичко е наред, г-жо Чой/Мино се усмихна и оправи поръчката на госпожата, след което тя плати и напусна помещението/
Зад дървената врата се чу псувня и Мино извъртя глава, поглеждайки към нея. Чуха се няколко падащи съдове и той въздъхна. Огледа се, сигурен в това, че няма никого в помещението и прекоси разстоянието до входната вратичка, обръщайки табелката за „отворено", на „затворено". Не искаше да влезе някой и да ограби касата. След което се върна към плота, заобиколи го и бутна вратата към кухнята. Кибум стоеше подпрян над мивката и стържеше нещо с тел в ръката си. Изглеждаше наистина разсеян и доста неспокоен.
- Кий?/Мино го повика тихо, страхувайки се да не го изплаши, но Кибум не му обърна никакво внимание/ - Кибум/извика той и това изкара Кибум от замисъла му/
Чернокосия погледна към Мино и присви очи.
- Какво правиш тук? Нямаш ли си работа.?
Мино свъси вежди. Той се почеса по врата неловко и повдигна рамене.
- Чух шум и се притесних.
- Чул шум/изсъска Кибум, продължавайки яростно да търка тавите./ - Върни се на работното си място.
- Защо се държиш така?
- Не е твоя работа.
- Ако е заради мен, е моя работа
- Не всичко се върти около теб, Мино./Извика Кибум и бутна желязната тава, спирайки водата. Завъртя се към Мино и кръстоса ръце пред гърдите си/
- Искаш ли да ми кажеш нещо?/попита ядно Кибум и Мино се засмя накриво/
Той се приближи, което леко паникьоса Кибум. Чернокосия започна да мести очите си нервно из помещението. Увереността, която притежаваше преди секунди се бе стопила.
- Същото щях да попитам и теб/прошепна Мино. Разстоянието между тях беше толкова неловко малко, че Кибум не сдържа порива си да направи крачка назад/ - Опитах се да прекратя неловката ситуация около нас, но ти не правиш никакви усилия. Сега се държиш отвратително и макар да не признаваш, аз знам, че аз съм причината за това.
Кибум изкриви устните си и измести главата си на ляво.
- Гледай ме докато ти говоря/изсъска Мино и стисна брадичката на Кибум с такава сила, което накара чернокосия да присвие очите си./
Той беше наистина шокиран. Мино никога не се държеше така с него.
Пръстите му се затегнаха и Кибум издаде стон, който буквално премина през Мино като вятър. Мино изръмжа и стисна бедрата на Кибум, повдигайки го и пускайки го върху масата, която бе все още покрита с лек слой брашно. Щом дупето на Кибум тупна на масата, Мино стисна врата му и го дръпна напред, разбивайки устните му в своите. Целуна го страстно, вкарвайки езика си почти веднага, което не даде и миг подготовка на Кибум. Кибум плъзна ръцете си по раменете на Мино, забивайки ноктите си, което още повече възбуди Мино. Той плъзна ръцете си под тениската на Кибум, галейки с върха на пръстите си, бялата кожа. Кибум изстена в целувката. Уви краката си около таза на Мино и го дръпна рязко, което накара Мино да издаде изненадан стон в устата на Кибум. Кибум стисна тениската му и я надигна, хвърляйки я на земята. Изпъшка, когато опита му да забие ноктите си в кожата на Мино беше опропастен. Вместо това Мино отново стисна брадичката му, отделяйки устните си от тези на Кибум. По този начин лицето на Кибум не можеше да заеме друга позиция. Очите му се вгледаха в тези на Кибум и той прошепна.
- Имаш три секунди да ме спреш.
Кибум прехапа устната си и Мино се усмихна.
- Три.
И отново впи устните си в тези на Кибум.