9months/boyxboy, mpreg/

Part 51

  В сладкарницата беше празно и тишината убиваше всичко живо в Кибум. Беше почти пет след обяд и имаше само още час преди да затвори. Беше уморен, повече психически, от колкото физически и самата мисъл, че е сам го убиваше многократно, като нож, който се забива в тялото му до кокал. Като кръвожаден комар, който пиеше от него докато и последната капра кръв от тялото му не бъде изсмукана. Имаше някакъв бял отенък върху кожата си, може би причината бе в това, че не беше ял нищо днес. Странното бе, че когато се доближеше до храна, му се гадеше. Това да продава толкова изкусителни неща, а да не може да задоволи глада си с никое от тях, дори не го изненада. Годините прекарани в сладкарницата бяха убили всяко желание за сладкото, което по принцип тялото му жадуваше. Малкото звънче над вратата се размърда и той повдигна очи. С закъснение осъзна че кръста го боли от неудобната поза, която бе заел преди час. Изправи гърба си, при което костите му изпукаха. От устните му се откъсна тиха въздишка. Срещу неговото лице, малкото на момиченцето, което държеше майка си за ръка бе толкова усмихнато. Кибум дори не успя да спре усмивката, която полази по неговите собствени устни. Как можеше да не дари тази прелест с усмивка? Щеше да е грях. 

- Здравейте, с какво да помогна?/попита най-мило и жената се усмихна/
- Не съм сигурна. Каквото Минзи си избере./жената погледна надолу към дъщеря си, която не спираше да чете с поглед лицето на Кибум/
- Е мила. Какво да е?/Кибум подпря лактите си на плота, за да може да види по-отблизо лицето на момичето. Беше толкова малка и ниска, че единственото което той успя да види, когато тя се доближи, бяха очите й. /
- Къде е Мино-опа?/попита вместо това тя и Кибум стегна чертите на лицето си, без дори да го иска/
Очите му се откъснаха за миг от тези на момиченцето и той изправи тялото си.
- Ами..той си почива у дома.
- Но утре ще е тук, нали ? Той винаги ми предлага най-вкусните неща.
- И аз съм добър в това/увери я Кибум и почеса тила си/ - Например....тези понички са мноооогооо сладки и вкусни. Какво ще кажеш.?
- Яла съм от тях.. Мино-опа винаги ми предлага нещо, което не съм опитвала.
Кибум въздъхна. В моменти като тези Кибум осъзнаваше колко добре Мино се справя в работата си. Сега когато го нямаше, Кибум се чувстваше безсилен. Не помнеше да бе такъв. С времето всичко бе променило мястото си.
- Минзи, просто си избери, мила. Да не бавим баткото..е...?/Майката на момичето стисна ръчичката й/
- Ох..добре/съгласи се тя и огледа всички сладки нещица на витрината./ - Искам това.
- Чудесно малката/Кибум се усмихна и измъкна един еклер като го уви добре в хартия и го сложи в малка торбичка/- Заповядай. Да ти е сладко.
- Благодаря Ви/усмихна се майката и плати/ - Минзи, кажи „Чао".
- Чао/малкото момиченце махна и Кибум се усмихна лъчезарно, изпращайки я с махане, докато те не напуснаха сладкарницата/
Когато остана отново сам, той се почувства още по-самотен.
Дамата си имаше малко човече, за което да се грижи...напомняше му малко на Темин, защото сега и той имаше за кого да се грижи. И ето го Кибум...отново сам-самичък в големия, обширен свят, стегнал бронята си и готов да се бори с всичко като вълк единак.
Кибум повдигна ръката си и погледна часовника. Беше почти пет и петнадесет. Слънцето навън започваше да залязва и той включи осветлението. Беше му толкова трудно да разбере сърцето си. Един ден стоеше притиснат в прегръдката на Мино, а в следващия стоеше настрани, сякаш другият има бодли.
За миг се върна назад преди два дни, когато с Мино се разделиха по толкова лош начин. Кибум се почувства още по-виновен сега, когато можеше да мисли правилно.
Не трябваше да действа толкова прибързано, толкова страхливо, но самата мисъл отново да бъде наранен го оставяше страшно резервиран.
Искаше му се да отвори сърцето си като разцъфваща роза и да приема любовта на Мино, сякаш бяха лъчите на слънцето, от които розата имаше такава огромна нужда.
Беше глупак, нали?
Да пусне просто така Мино.
Сякаш бе едно нищо. Сякаш всеки следващ щеше да бъде по-добър от него.
За Бога...
Кибум докосна челото си. Познаваше го от толкова дълго време..знаеше абсолютно всичко за него... Как можеше да бъде несигурен в Мино.
Имаше чувството, че гърдите му се разкъсват. Почувства се като най-огромният глупак на света.
Горещ лъч проряза душата му и той усети как топлината се разпръсква по цялото му тяло. Усещаше все още пръстите на другия по кожата си, сякаш все още го докосваха по онзи опияняващ начин.
В крайна сметка..предпазвайки себе си, той нарани Мино дори повече.
Кибум изскимтя... Какъв глупак беше само.
Той грабна якето, което стоеше закачено на закачалката зад него и взе ключовете си. Загаси осветлението и заключи вратата след себе си.
Беше паркирал не далеч от сладкарницата и когато притича до колата си, бързо влезе, палейки двигателя.
Имаше чувството, че сърцето му ще изскочи.
Че ще закъснее.
Че дори няма да успее да го види.
Мино не живееше кой знае колко далеч, но разстоянието за Кибум бе двойно повече, когато изгаряше от нуждата да го види. Да чуе гласа му. Той усили скоростта и когато наближи, усети как дъха му секва.
Щом паркира пред къщата на Мино, забеляза помещението да свети. Завесите отново бяха дръпнати, което не предостави никакъв достъп на Кибум, но какво значение можеше да има това.
Само да го види нямаше да бъде достатъчно.
Кибум излезе от колата и я заключи, тръгвайки бързо напред. Пръстите му потрепериха върху звънеца, когато го натисна.
От вътрешната страна не се чу никакъв шум, затова той продължи да звъни, докато Мино не отвори вратата.
Лицето на другия мъж изглеждаше така сякаш бе видял призрак.
Кибум си пое рязко дъх и направи крачка напред. Очите му се загледаха в тези на Мино и той разбра.
Бяха толкова красиви, макар да бяха черни като тъмен шоколад.
Кибум се вкопчи в тялото на Мино и въздъхна, когато чуждите ръце го обвиха в задушаваща хватка.
- Мислех, че няма да те видя повече/въздъхна Мино и Кибум усети как се разплаква/
- Толкова съжалявам. За абсолютно всичко/Устните му потрепериха, а топлината от дланите на Мино го накара да се отпусне/
Мино не отвърна нищо, прекалено зает да целува тила на Кибум. Беше толкова благодарен в момента.
Имаше усещането, че земята се е отворила и го е погълнала в горещите си дълбини. Сърцето му гърмеше в бурен ритъм срещу гърдите на Кибум и когато чернокосият се отдели от него и се повдигна, за да вплете устните си в неговите, Мино притисна дланите си в лицето му и разтвори устните си, задълбочавайки целувката.
Можеше да го целува вечно и беше абсолютно сигурен, че никога няма да му омръзне.
Дланта на Мино бавно се плъзна по бузата на Кибум и обхвана тила му. Пръстите му се заровиха в прекрасните черни кичури коса и той ги стисна, за да усети мекотата им по-добре. Когато се отдръпна от устните на Кибум го погледна в очите и постави малка целувка върху челото му.
Тих шепот, сякаш обещаващ всичко на света, което той можеше да му даде направиха Кибум нестабилен и той стисна блузата му, като бързо пъхна дланите си под нея и докосна стегнатия и оформен корем на Мино. Чернокосият отмести ръцете на другото момче и стисна китката му, дърпайки го навътре в къщата. Мина около кухнята и бутна черна, тежка, дървена врата, като се обърна и отново притисна Кибум към себе си. Устните му си прокраднаха път до тези на чернокосия и Кибум отново пъхна ръцете си под блузата му. Стон на дългоочаквано удоволствие се измъкна от устните на Кибум и той се отдръпна само за миг, за да си поеме въздух. Бързо и нетърпеливо повдигна тениската на Мино, като другият я смъкна за част от секундата. Ръцете му притиснаха раменете на Кибум към себе си и той се завъртя, повдигайки го към тялото си. Кибум се засмя тихо, напълно шокиран от това действие.
Скоро след това тялото му потъна в меките завивки и той постави ръцете си върху голите гърди на Мино. За един кратък, но напълно достатъчен момент те просто стояха и се гледаха.
Устните на Кибум бяха толкова лъчезарни. Лицето му изглеждаше освободено от тежестта на бремето и Мино въздъхна срещайки дъха на другия в малка битка.
- Знаеш ли.../започна несигурно Кибум. Мино съсредоточи всичко към гласът му/ - Красив си./довърши и докосна бузата на Мино./
Този така мил и нежен допир накара крайниците на Мино да омекнат като желе. Устните му се разпънаха в непоколебима усмивка и той се наведе, целувайки челото..след това носът и накрая устните на Кибум. Продължи надолу към брадичката и слабия, бял врат.
- Обичам те, Кибум/прошепна тихо Мино, все още целувайки врата му. Кибум се усмихна.... сърцето му заби нервно, но той не се поколеба и прокара пръстите си в косите му. Меките възглавнички галеха тила на другото момче толкова любящо... Кибум така и не отговори с думи, но Мино знаеше..знаеше, че думи не бяха нужни.. Бяха нужни само и единствено действия.
Така се сложи край на ненужните разговори и Мино отмести блузата на Кибум, захапвайки едно по едно двете розови зърна. Кибум изстена и повдигна таза си, който се отърка в гърдите на Мино.
Малката, но пълна ерекция беше толкова видима дори през дънките. Мино прокара нежно дланите си по бедрата на Кибум, докато пръстите му не достигнаха до копчето и ципа им.
Откопча ги със завидна прецизност и ги сне бавно докато не ги отдели изцяло от тялото на Кибум.
Другото момче разтвори бедрата си и ги уви около тялото на Мино, така сякаш щеше да падне в противен случай.
Устните на Мино не спираха да маркират бялото платно,което представляваше тялото на Кибум. С всяка целувка все по-надолу, Кибум усещаше тялото си все по-горещо. Как бе живял без това до сега? Беше пълна загадка.
Беше толкова съсредоточен в това да даде на Темин това, от което се нуждаеше, че бе забравил от какво всъщност той имаше нужда.
От истинска, непоколебима любов.
И сега Мино....Мино му даваше абсолютно всичко това.
Кибум се почувства щастлив. Истински и напълно щастлив.
Когато Мино отдели устните си от тялото на Кибум и подпря тялото си на ръцете си, за да се полюбува на лицето на своя любим, той забеляза грейналата усмивка върху устните му. Имаше чувството, че е направил нещо много голямо, а всъщност беше сторил толкова малко.
Напълно погълнат от прекрасната гледка, той остана изненадан, когато Кибум ловко го превъртя под себе си. Малките му ръце се опряха върху коремните му плочки, като пръстите му бавно се спуснаха надолу.
- Кибум
- Тихо... нека този път аз да водя./Мино дори не искаше да спори за това/
Той прехапа долната си устна, когато пръстите на Кибум се приближиха заплашително много до мъжеството му.
Под домашния анцуг и боксерките той просто пулсираше, жаден за Кибум. Щеше ли да бъде грешно ако Мино просто сграбчи това тяло и го направи свое колкото се може повече пъти?
Кибум се плъзна по тялото на Мино и постави малка целувка върху гладките гърди. Продължи надолу, докато езичето му си направи малка мокра пътечка до пъпа. Изправи се отделяйки допира си от тялото на Мино и стисна ластиката на анцуга, издърпвайки го надолу. Бедрата на Мино се оголиха и Кибум въздъхна, когато дланта му се сключи с еректиралия пенис под плата на боксерките.
Беше толкова твърд-въздъхна Кибум и сне глава, рязко захапвайки го с перфектните си зъби.
Мино изскимтя. Пръстите му стиснаха черната коса, сякаш искаше да отдели устните на Кибум от тялото си, но той не го стори.
Мм...умът на Кибум напусна главата му сякаш бе полъх вятър и той затвори очи, оставяйки се на въображението си.
Зъбите му бавно отпуснаха захвата си и той постави голяма и лигава целувка. Мино изпъшка.
Това момче....знаеше ли какво му причиняваше?
Кибум бавно сне и боксерките. Очите му се отвориха и той бързо прокара езика си по главичката, карайки тялото на Мино да настръхне.
- Толкова вкусно/изхъмка и Мино изстена/
Сигурно се шегуваш?-възкликна Мино без глас и затвори очи.
Усещането на Кибум толкова близо до себе си...бе толкова нетърпимо. Мино притисна косите на Кибум и го издърпа нагоре.
- Престани, защото иначе..
- Иначе, какво?/усмихна се Кибум и стисна основата на пениса му/
Мино изскимтя...не беше правилно....това беше нездравословно за слабото му сърце.
- Иначе.../въздъхна едва и Кибум се засмя тихо/
Следващите няколко секунди се загубиха на Мино....периода, в който Кибум просто стана и събу боксерките си до момента, в който усети члена си в него го остави някак неспособен да мисли. Кибум просто подскачаше върху тялото му и Мино не можеше да спре да се наслаждава на скимтящото човече върху себе си. Бедрата му, топли и меки се блъскаха в неговите и го накараха да скимти, щом онези малки въженца от пристъпи стягаха тестисите му.
Кибум го побъркваше.
Не можеше да бъде здравословно, нали? Нямаше ли закон срещу това..?
Мино извика и дланите му рязко обхванаха таза на Кибум, блъскайки се в него като животно.
Чернокосото момче над него извика изнемощяло и стовари лицето си върху гърдите му, където дъхът му погали кожата на Мино.
Имаше чувството, че ще спре да диша.. Мино погали косите му, докато тръстовете, с които навлизаше в тялото му не намаляха.. Станаха бавни, но дълбоки. Кибум изстена..харесваше му да бъде бавен..така можеше да се наслади на всяка секунда от акта.
Ръцете на Мино като истински щит не спираха да прокарват прътите си по лицето на Кибум, сякаш твореше върху него.
И за Кибум, чувството да принадлежи на някого беше напълно правилно.

*
Джонгхюн прокара още веднъж пръстите си по дървения, стар материал.
Беше успял да открие старата си кошара долу в мазето. Изглеждаше зле, но бе напълно здрава, а Темин имаше толкова голяма нужда от нея в момента. Не можеха да рискуват да спят на едно легло със Сю. Самата мисъл, че в съня си можеше да й направят нещо, ги смразяваше.
Лично беше пренесъл не много тежката кошарка и тъкмо беше привършил с почистването й. Беше се възползвал от това, че Сю спи, а Темин бе долу в кухнята, приготвяйки бърза вечеря. За Джонг не бе никак правилно да му позволява да го стори, тъй като не бе длъжен, но само един единствен мек поглед от страна на Темин и той се размекваше като шоколад на слънце. Беше безсилен...както под погледа му, така и под пръстите му. Беше се превърнал в напълно зависим мъж ..и дявол да го вземе това напълно го удовлетворяваше.
Напълно потънал в мислите си Джонгхюн дори не забеляза, че Сю е будна, докато малката не издаде писклив звук. Оказа се смях. Джонгхюн се засмя на странните подскоци, които правеше дъщеря му, сякаш се опитваше да скочи от леглото и да изпробва колко хлъзгав може да бъде пода. Той остави парцала на земята до кошарата и се приближи, взимайки я в ръцете си. Малката не почака и миг, а прокара малките си, все още неориентирани ръчички около врата му, търсейки може би дългите руси кичури коса, които имаше Темин.
Но Дожнгхюн нямаше как да й даде това, което тя иска, затова реши да вземе в едната си ръка нейната ръчичка и да я целува, докато малката не забрави за намерението си да скуби баща си.
Боже колко неземно много я обичаше.
И колко безгранично се презираше, че преди я отблъскваше...все още неродена...
Джонгхюн продължи да целува ръчичката й докато тя не изскимтя и не се засмя радостно.
Той също се засмя срещу нейното лице.
Върху главичката й започваше да се появява все повече светло кестенява косица и Джонгхюн не можеше да прецени на кого повече щеше да прилича, когато порасне.
- Джонгхюн./неочакван мъжки глас го изкара от мислите му и той се завъртя все още със Сю в ръцете си. На прага на стаята стоеше баща му, държейки чаша чай./ - Донесох ти чай. Темин го приготви... каза, че обичаш.
Джонгхюн кимна едва...
- Той добре те познава, нали?/Попита баща му, сякаш се чудеше какъв разговор да завърже. Самата мисъл, че нямаше какво да си кажат накара гърдите на Джонгхюн да се свият гадно/
- Предполагам е така.
- Той е прекрасен./отвърна баща му и погледна към Сю/ - И Сю е пораснала доста../устните му се разпънаха в нежна усмивка/
Джонгхюн просто мълчеше, вперил поглед в очите на баща си. Възрастният мъж гледаше към бебето в ръцете му с такова страхопочитание.. Джонгхюн не можеше да пренебрегне малката надежда, която изгря върху лицето на баща му.
Сякаш усещаше аурата около тялото на възрастния по-спокойна.
- Е...аз ще сляза долу. Скоро вечерята ще е готова.
Бащата на Джонгхюн се обърна и тръгна бавно към вратата, когато Джонгхюн го спря.
- Татко, чакай./мъжът се обърна изненадан/ - Искаш ли...искаш ли да я подържиш?
- Аз... не знам... Ръцете ми са толкова груби..а тя е толкова крехка.
- Стига...ти си й дядо. Подари й една прегръдка.
Мъжът не каза нищо повече...но и не се приближи. Накрая Джонгхюн въздъхна и направи две стъпки напред, отделяйки Сю от гърдите си, за да я положи върху тези на баща си. Белия тъмно-червен пуловер, сякаш погълна тялото на Сю и ръцете му се увиха около гръбчето й, покровителствено.
На лицето му бързо изгря любяща усмивка и Джонгхюн разбра.
Толкова малко бе нужно. Просто една малка усмивка, от една малка рожба.
И света за миг изглеждаше по-цветен.