9months/boyxboy, mpreg/

Part 19

  - Сигурен ли си, че не искаш да се кача с теб?/Кибум погледна доста притеснено Темин. Не искаше да го оставя и миг сам, не и след като той наистина можеше да пострада в този апартамент./
За Кибум бе истинска загадка, защо Темин толкова настоява да живее с онова момче, докато роди. Беше му споменал, че просто му го дължи, но това не бе достатъчен довод за чернокосия, за да се съгласи със сегашната ситуация. Той просто знаеше някъде вътре в себе си, че любовта на Темин към Джонг би била достатъчна да принуди русокосия да зареже своя живот, за да бъде с човек, който го наранява. Но макар да имаше доста по-различно мнение от това на Темин, имаше една тънка граница между тях, която той не искаше да прекрачва. Страхуваше се, че ако го направи би било фатално. И без това не можеше да получи повече от присъствие и обещание за съвместен живот. Кибум не бе властен. Не бе и лицемерен, но по отношение на Темин можеше да стане, ако се наложеше. Просто имаше онова странно усещане, че го губи по някакъв начин. И това не му даваше мира вече няколко дни.
- Да убеден съм./Темин се усмихна и протегна ръце, за да прегърне Кибум през врата/ - Благодаря, че ме докара. Ще се видим след два дни/Кибум кимна, макар да не желаеше това така дълго отделяне от русокосия/
Бе дал два дни на Темин, за да каже на Джонг за решението си след като роди. За това, че ще се премести при Кибум, че ще бъде отговорен за бебето и за израстването му. Че няма да го отделя напълно от него, и че Джонг ще има постоянен достъп, ако пожелае. Темин не бе убеден, че чернокосия би бил съгласен с това, но негово задължение бе да не отделя детето си от баща му и обратното. Не зависимо дали Джонг иска или не.
Темин се отдели от тялото на Кибум и постави малка срамежлива целувка върху устните му. Кибум не можа да каже нищо повече. Той не направи нищо повече. Не отвърна, не се отдръпна, не задълбочи целувката, не каза и думичка. Очите му блестяха в един мимолетен цвят, който Темин рядко виждаше, но и малкото пъти бяха достатъчни, за да разбере, че Кибум не е доволен от обстоятелствата. Той се усмихна на чернокосия и слезе от колата, като взе ръчната си чанта. В нея имаше дрехи, които реши, че ще е най-добре да изпере тук. Махна на Кибум и затвори, като се обърна с гръб по посока на вратата. Малко преди да влезе във входа на блока, той отново се обърна и помаха на Кибум. Чернокосия не тръгна докато не го загуби от поглед. След това просто продължи надолу по улицата. Най-добрия начин да се опита да забрави за липсата на Темин, бе да прекара целия си ден в сладкарницата.
Когато пристигна остана изненадан. Сладкарницата бе пълна. Имаше толкова много хора. Кибум не помнеше от кога не бе ставал свидетел на това. Той погледна към усмихнатия Мино, който се поклони на една от клиентките и й подаде кокосово кекстче. Той се приближи и заобиколи плота, като постави ръката си върху рамото на Мино.
- Колко много хора/въздъхна щастлив, получавайки само усмивка/
- Да, Темин наистина свърши добра работа. От както направи онова с рекламацията, сега всички идват тук, за да си купуват от прословутите му трюфели.
- Невероятно/възкликна Кибум и се засмя, когато едно малко момиченце се опита да му подаде малка розичка, направена от салфетка/ - Благодаря ти мила.
Той изпрати момичето с усмивка и се обърна към Мино, който стреснато измести поглед. Кибум сви вежди някак изненадан от внезапното внимание на другото момче, но не каза нищо. Реши, че е добре да не задълбочава темата.
- Изглежда трябва да се залавям за работа.
- Темин няма ли да дойде днес?/Мино не погледна Кибум нито един път, от както срещна погледа му преди секунди/
- Не, най-накрая го убедих, че така ще е най-добре за бебето.
- Разбирам./Кибум потупа Мино по рамото и го заобиколи, като се отправи към вратата за кухнята/ - Щастлив си нали?/неочаквания въпрос, накара Кибум да спре и да се обърне. Той погледа няколко секунди другия, който така и не повдигна погледа си от ръцете си, които сгъваха салфетки/ - Имам предвид. С Темин си добре.
- Да. Той е ...всичко, от което имам нужда./Мино кимна разсеяно и се усмихна, като повдигна погледа си към този на шефа си/
- Радвам се, че е така/Кибум премига няколко пъти и без да казва каквото и да е, бутна вратата за кухнята и се скри от очите на Мино/
Чернокосото момче се почувства странно. Държанието на Мино бе странно. Днес всичко се случваше по толкова необикновен начин.

*

Темин несръчно бутна вратата на апартамента като се напъха вътре и изпъшка, усещайки, че чантата му тежи прекалено много. Бутна с крак вратата, като се обърна готов да влезе в стаята си и да се отдаде на нужната почивка. Когато тръгна по познатия път, той прати бърз поглед към хола и първото, което видя бе лице. След това черна разпръсната коса. Първоначално помисли, че му се привижда от умората, но след като до мозъка му достигна нужната информация, той осъзна какво точно се случва. Стреснато изпусна чантата и постави длани върху устните си в изплашен тик. Ако имаше глас щеше да извика, но той просто не можеше да стори нищо друго освен да затича към хола и да падне на колене пред лицето на Джогхюн.. Не можа да свие тялото си както желаеше заради корема си, но успя да запази малко самообладание и да постави треперещите си ръце под главата му. Имаше толкова много кръв по лицето му. Гледката бе непоносима. Темин усети как сълзите се стичат от очите му, без дори да са били искани. Опита се да го повика, но гласа му го предаде. Прекара длан по кървавата му буза и се опита да го свести с леки удари, но Джонг дори не даваше признаци на живот. Темин изпадна в бавна, но дълбока паника. Огледа се..Какво се беше случило тук?. Не виждаше алкохол, това означаваше, че той не е пил. Не видя и дрога, което означаваше, че не се е друсал. Защо тогава изглеждаше така.. Какво му се беше случило.? Темин не знаеше какво да стори. Нямаше никой друг в апартамента. Не знаеше къде е Джой. Може би ако й се обадеше тя щеше да знае какво да направи. Тя бе тази, която трябваше да се грижи за него. Тя бе човека на сърцето му.
Но в този момент Темин не можеше да си представи по-правилно нещо, което да стори от това да се опита да го пренесе. Не можеше да го остави на земята, нито в това състояние. Русокосия застана по-удобно на коленете си, като прекара ръце под сгъвките на мишниците на другия. Напрегна се. Опита се, но не можеше. Той бе прекалено тежък. Дъхът му излезе бързо, след което той си пое отново дълбоко и се напрегна, като извика. Успя да го помръдне до толкова, че да постави гърба му върху коленете си. Темин издиша и отпусна главата си върху тази на Джонгхюн.
Аромата на кръвта му бе отвратителен. Темин усети как му се догади, но преглътна опитвайки се да оспори желанието на вътрешностите си да покажат какво бе ял за закуска. Темин обви ръцете си бавно около раменете на Джонг и въздъхна. Още едно усилие му трябваше, за да го повдигне и да го провлачи поне до дивана. Когато се почувства по-отпочинал, той напрегна силите си и се опита да го повдигне. Джонг тежеше толкова много, когато тялото му бе така отпуснато. В следващия миг болките в корема на Темин се върнаха по-силни от когато и да е било и той стреснато извика и изпусна тялото на Джонг на земята. Коленете му паднаха до него и Темин се сви на топка, опитвайки се да овладее болката. В мозъка му нахлуха милион мисли и изведнъж той осъзна колко глупаво бе постъпил току що. Той бе бременен, а се опита да вдигне тяло, което бе по-тежко и от неговото. За миг той застраши живота на детето си, но Темин не можа да заблуди себе си, защото точно в момента той чувстваше, че ще откачи. Не можеше да остави Джонг така. Не и когато той бе до него.
Очите му отново се напълниха със сълзи и те паднаха свободно по слепоочията му. Чувстваше се безпомощен. Може би ако потърсеше Оню. Той най-вероятно щеше да му помогне. Темин бързо прерови джобовете на Джонг, но нямаше и следа от телефона му. Неговия остана в чантата и на Темин му се стори неописуемо да отиде до там, за да го вземе. Беше в капан. Не можеше да се изправи, защото го болеше, а Джонг не се будеше.
Темин приближи ръката си до лицето на Джонг, само за да махне паднал кичур коса върху челото му. Под лявото си око, имаше синина, а устната му бе разбита. Темин не можеше да си обясни причината поради, която Джонг се е сдобил с тези рани.
В този момент се чу силното отваряне и затръшване на врата и Темин въздъхна, като успокоението го заля с голямата си вълна. В хола връхлетя Оню, задъхан, ядосан и държащ мобилен телефон.
- Какво става тук?/той промени изражението си моментално, когато видя положението на Джонг и Темин/- Какво си направил?/извика Оню и Темин стреснато подскочи, като поклати глава/
- Аз..не...той...той е зле/изплака Темин и стисна ръката на Джонг в своята/ - Опитах се да го вдигна, но..
- Опитал си какво?/Оню разшири очите си и постави ръка под гърба на Джонг, като го повдигна с такава лекота, че Темин не можа да не завиди за момент/ - Ти малоумен ли си.? Бременен си в 8-мия месец и се опитваш да вдигнеш тялото на Джонг. Що за идиот трябва да си? Не помисли ли за бебето?/в погледа на Оню се четеше истинското неверие и ярост, която накара Темин да изпита такава вина за стореното/
Оню бе абсолютно прав. Той действа първично и тотално загърбил здравето на бебето в себе си, за да се отдаде на това на Джонг. На човека, който умееше да го изкарва извън контрол с една дума. На човек, който не му даваше нищо друго освен студеното си държание. На човека, който бе толкова далеч от него, колкото близо бе Кибум.
Темин се почувства ужасно. Болката от осмислените действия и тази от притеснението за Джонг му дойдоха в повече. За един кратък период от порядъка на няколко минути, Темин изпита толкова много емоции. Оню се завъртя на пети и напусна хола, като се отправи директно към стаята на Джонг. Остави тялото му върху матрака и със същата скорост се върна при Темин.
Русокосия бе забил глава в земята, напълно виновен за постъпката си. Бе постъпил толкова глупаво и необмислено. И тази му постъпка можеше да нарани бебето. Що за родител би постъпил така? Темин затвори очи, тъгата в сърцето му нарасна повече и той усети как се задушава. Оню въздъхна и се приближи като клекна пред русокосия, обвивайки ръцете си около тялото му. Темин изплашено вкопчи пръстите си в дрехата на Оню, страхувайки се да не падне. Оню изпъшка и го повдигна като бавно напусна хола. Отправи се по посока стаята на Темин, но другия го спря
- Моля те Оню. Не искам да го оставям./Оню не можа да скрие изненадата си. Темин не бе като другите-реши той, като бавно кимна и се обърна в посока стаята на Джогхюн/
За Оню бе пълна мъгла, как може това момче да продължава да мисли за Джонг по начин, по който чернокосия никога не би мислел за него. Джонг бе шибано копеле, което умееше да наранява само с думи, но въпреки това Темин продължаваше да прави нещата по-трудни. Когато Оню остави Темин да стъпи на пода, остана настрани загледан само и единствено в любящите действия на Темин. В нежните му докосвания по раненото лице на Джонг, в сълзите, който бавно падаха по бузите му.
И като страничен наблюдател Оню можеше ясно да види любовта, която сияеше от всеки инч на Темин. Това момче обичаше Джонг по начин, по който той никога не би могъл да опише. А Джонг бе най-огромния идиот на света. Оню въздъхна и се завъртя като излезе от стаята. Влезе в банята и взе хавлията, която стоеше закачена на закачалката до мивката. Намокри я и я изстиска, като се върна при Темин.
- Ето.
- Благодаря/изшептя русокосия и бавно постави мократа кърпа върху лицето на Джонг, чистейки кръвта. Скоро плата бе изцяло попил червената течност и сега Темин и Оню ясно можеха да видят раните, които „красяха" лицето на Джонг. Изглеждаше ужасно-констатира Оню без да го изрича на глас. Темин повдигна главата си към Оню и срамежливо помоли.
- Може ли да ми дадеш малката аптечка. Намира се в стаята ми. Под леглото
Оню само кимна и бавно напусна стаята, оставяйки Темин сам със спящото момче.
Русокосия не можа да стърпи порива на желанието да докосне чертите на Джонг. Макар белязан с безброй рани, той продължаваше да бъде красив, за какъвто винаги го смяташе Темин. Русокосия помилва внимателно едната буза на Джонгхюн, въздъхвайки.
- Ще ми се аз да съм човекът, който ще те докосва така всяка сутрин когато се събуждаш/прошепна тихо и чу прокашляне/
Той стреснато отдръпна ръката си и бузите му се обагриха в червено. Благодари срамежливо на Оню, взимайки малката пластмасова кутийка. Отвори я и изкара памук и спирт. Трябваше да почисти раните, за да не се замърсят. След това щеше да постави няколко лепенки. Когато бе готов, той затвори кутията и се изправи бавно. Изпъшка, чувствайки тялото си толкова тежко и уморено.
Оню го спря, когато Темин се опита да завие Джонг. Той направи това вместо него. Темин благодари отново и тихо напуснаха стаята.
- Какво му се е случило?/попита притеснено Темин, когато усети, че момента е подходящ/
- Да поговорим, Темин/гласът на Оню бе толкова сериозен. Темин кимна, в сърцето му настанило се онова чувство на притеснение/
Те влязоха обратно в хола и Темин седна на единия фотьойл, като Оню пожела да остане прав. Той кръстоса ръце пред гърдите си и зададе първия си въпрос към Темин.
- Какво точно знаеш за Джонг?
- Нищо/отвърна смутено Темин. Той сведе глава, чувствайки се виновен за нещо/
- Добре. Мисля, че е време да разбереш някои неща. Не ме разбирай погрешно, правя го за негово добро.
Дори да искаше Темин нямаше как да разбере истинските подбуди на Оню, затова той просто кимна, готов да чуе всяка една дума.
- Ще бъда прям и кратък. Джонгхюн живееше в Пусан. Семейството му е там. Майка му и баща му. Не е говорил с тях от толкова отдавна, че се опасявам, че това наистина е малко стряскащо. Работи като нелегален боксьор, затова винаги е с наранено лице и тяло. Той е странен по свои собствен си начин, но не винаги е бил такъв.
Темин едва успя да осмисли всичката тази информация. Нелегален боксьор? Сега разбираше всичко. Разбираше защо винаги е с рани, защо се прибира късно, защо почти винаги е друсан.. всичко, освен..
- Как така не винаги е бил такъв?
Оню въздъхна и реши най-накрая да седне. Настани се на една от табуретките срещу Темин и продължи.
- Преди 10 години той загуби брат си. Казваше се Донг Ъп. Все още не може да приеме загубата му. Един ден той просто.. просто се превърна в това. Друсаща се развалина. Нямах друг избор освен да му правя компания, за да убия онова чувство на самота в него.
- Аз..не знаех/прошепна Темин. В момента не можеше да изпитва нищо друго освен съжаление и тъга/ - Ако знаех..аз..аз...
- Нямаше да промениш нищо. Никой не знае това, което знаеш ти, Темин. Не издавай малкия ми изблик на откровеност. Той ще се ядоса.
Темин кимна многократно. Нямаше да го стори. Не и докато Джонг сам не решеше да му сподели този етап от живота си.
- Трябва да тръгвам. Не му казвай, че съм идвал, той ми е ядосан./Оню се усмихна и тръгна към вратата, последван от Темин/ - И друг път не бъди толкова невнимателен. Пази себе си и детето.
- Съжалявам. Обещавам
Темин кимна разбиращо и затвори след Оню, оставайки сам в тишината.
Новата информация бе като объркан пъзел, който малко по малко започваше да се подрежда. Сега когато знаеше толкова неща за Джонг се почувства някак по-близък до него. Сега можеше да разбере, защо този мъж бе такъв. Той просто криеше болката си, като причинява болка на другите. Просто предпазваше своите емоции по този начин. Изведнъж всичката болка, всичките сълзи, всичко което изпитваше към Джонг се бе превърнало в нещо, което не можеше просто така да бъде премахнато.
Сега когато знаеше малка част от тайните на Джонг, Темин го чувстваше дори по-близък. Сякаш...сякаш бе малка парче стъкло, което упорито пробиваше стената на сърцето му, искайки да се настани в неговата вътрешност.
И Темин осъзна, че всъщност няма нищо против това