9months/boyxboy, mpreg/

Part 35

Дългите, тънки пръсти на Темин  обхванаха бравата и при натискането й, вратата издаде странен приглушен звук. Чувството вътре в Темин, че това което прави е грешно, не спираше да го изяжда и дори когато открехна тежката врата и срещна погледа на родителите на Джонгхюн, не успя да се успокои по никакъв начин. Срещу неговото лице, стояха други две. Едното на възрастна, но усмихната жена и едно на възрастен, строг мъж. Жената веднага промени физиономията си, като се огледа и въздъхна. Примирено се поклони, което стъписа Темин и отвърна
- Извиняваме се, вероятно сме объркали адреса./тя прати мила и нежна усмивка на Темин и той осъзна-правеше тотално голяма и глупава грешка. С какво право щеше да излъже тези хора? Как щеше да се извини след това на тях, на себе си? Нима си мислеше, че с тази си постъпка би спечелил съчувствието и любовта на Джонг?/ 
Преди да отвори устните си и да каже каквото и да е, двете непознати фигури се обърнаха готови да си тръгнат, когато от вътрешната страна на коридора се чу вик.
- Мамо/възрастната жена се обърна моментално и на лицето й грейна двойно по-щастлива усмивка/
- Джонгхюн..../тя прати лека усмивка на съпруга си и побърза да се върне/
В следващия миг, явно недоволна от силния глас на Джонгхюн, Сю се разплака. Темин не дочака и секунда и се приближи, поемайки я от ръцете на Джонгхюн.
Погледите им се срещнаха за един кратък момент, в който Темин имаше чувството, че ще припадне.
Мразеше се.Мразеше това, че е толкова слаб пред този човек. Мразеше това, че дори да искаше, дори да се мъчеше, отново не контролираше тялото и сърцето си. От устните му се изниза леко и съвсем тихо
- Гладна е/което бе почти като оправдание за това да се отдели от този така мек, но и взискателен поглед. Той заобиколи Джонгхюн и влезе в хола, сядайки на абсолютно същото място като преди няколко минути/
Осъзнаваше, че ще му е трудно да се преструва на наистина щастлив, когато е покрай Джонгхюн, но вече беше сторил толкова много..Как да остави чернокосият и да си отиде. Вероятно и за Джонг не бе особено лесно да излъже родителите си, докато ги гледа в очите.
Той не беше говорил за тях. Единственото, което знаеше Темин, бе че не се разбира особено добре с баща си. Благодарение на Оню, той можеше да научи поне малко за собственика на сърцето му. Бащата на дъщеря му. Същността на живота му.
Защото да си признаеше..ако нямаше Сю...ако в живота си имаше само чувствата към Джонг, не той щеше да бъде причината да бъде все още тук..а самият Дожнгхюн. Нямаше да го прави за себе си..а за него...
За човек, който макар груб и отблъскващ, успя да вземе единственото нещо, което все още притежаваше Темин-неговото сърце.
Принцесата в ръцете му, замлъкна почти веднага щом устничките й се увиха около беберона на шишето и тя започна да се храни взискателно. Сякаш не беше яла от векове.
Темин се усмихна, като очите му проследиха перфектните й черти. Беше толкова уникално красива и нежна и мила и негова, че това го побъркваше.
В коридора се чуваха тихите разговори между Джонг и родителите му и за миг Темин си помисли, че вероятно не трябва да става свидетел на това.
Това го накара да се почувства доста самотно.