9months/boyxboy, mpreg/

Part 4

  Знаете онова чувство, когато лежите „смачкани" от дебел йорган и сте се стоплили толкова много през вечерта, че на сутринта не ви се става. Темин обожаваше това. И мразеше, когато зимата му се налагаше да става в 6 сутринта, за да отиде на работа. Обличането се извършваше екстремно бързо преди да е усетил максимално студа, следваше горещо кафе, ако имаше в кухнята. За закуска не можеше и да става на въпрос. От както живееше с Джонг се чувстваше някак не на място. Сякаш бе наистина ненужна вещ, толкова крехка. И имаше чувството, че лек натиск би го счупил. Мозъка му работеше по-скоро към тази половина на сърцето му, която му казваше да се приспособи и да даде всичко от себе си, отколкото към другата, която му крещеше да си тръгне и да се спасява все някак. И както винаги Темин просто отказа да слуша втората половинка. Затова се изправи бавно, а босите му крака замръзнаха моментално при контакта с твърдата и студена земя. Той изтръпна и усети как всяко косъмче по тялото му щръква, готово за дуел с друго. Прииска му се да се завие отново под дебелото йорганче, но задължението към новата му работа бе много по-важно от това да се сгуши на топло. Той прати тъжен поглед към меката възглавница и се изправи, отваряйки бавно и мързеливо вратата на стаята си. В коридора беше светло от изкуствената светлина на лампата. Темин се опасяваше, че ако тази лампа някога бъде изгасена, вампирясалите същества в тялото на Джонг щяха да бъдат освободени. Да....Джонг бе едно голямо дяволче, което обожаваше да скапва живота на русокосия.
Темин въздъхна звучно и почеса лежерно тила си, след което бутна леко открехнатата врата на банята, очите му веднага разсънявайки се щом срещнаха напълно голото и мокро тяло пред себе си. Бузите му се обагриха в червено, а раздразнената физиономия, която притежаваше в момента Джонг(както през всеки изминал ден) го накара да се отблъсне назад и да затвори след себе си.
-Съжалявам/издиша до алуминиевата врата и сърцето му загърмя в бурни приливи и отливи/
Беше виждал това тяло, беше докосвал това тяло, беше ....буквално правил секс с това тяло, но още можеше да изпита неописуем сърбеж в срамежливата част от себе си. Не беше дете, но се чувстваше като такова. Както, когато бе спипан от майка си на 10 да разглежда порно списание. Срама можеше да се равнява с този в момента...определено. Русокосия прехапа устна и отстъпи назад, когато вратата се отвори дори по-рязко, от колкото се затвори след това. Джонгхюн изсумтя и избута грубо Темин, гърба на момчето удряйки се в стената. Русокосия издаде стон, подобен на загуба на дъх и заби поглед в отдалечаващия се гол гръб. Джонг имаше толкова развити гръбни мускули. Русокосия премига няколко пъти и след като остана сам в коридора се принуди да влезе в досега използваната баня. Той застана на мивката, плискайки лицето си обилно със студена вода. Усети тялото си горещо, сякаш бе правил секс току що, но единственото, което успя да получи бе оглед. Той хвана пастата за зъби и издърпа четката си, полагайки я след това в устата си. Ментовия вкус беше освежаващ. След поредица от ежедневни нужди и бърз душ, тъй като някой....или по-скоро НЯКОЙ беше изхабил всичката топла вода, Темин се принуди да излезе от банята треперещ от студ. Той връхлетя в своята стая напълно измръзнал . Облече се бързо и въздъхна, когато тялото му спря да се тресе. Погледна часа и набързо грабна чантата си, в която беше подредил прилежно своята работна престилка, миналата вечер. Обу обувките си и грабна ключовете, които бяха захвърлени на една от етажерките в коридора.
- Аз излизам/не получи отговор..макар да остана на мястото си още минута, надявайки се/
Наистина му се искаше да се разбират с Джонг...това щеше да бъде от полза за бъдещите им премеждия относно бременността. Но Джонг бе твърдоглав..той наистина мразеше Темин.
Или поне русокосия така реши..нямаше друго логично обяснение за държанието му.
През целият път Темин не спря да мисли. Може би наистина трябваше да се държи по-остро с Джонг. Може би той бе от момчетата, които обичат да им се противопоставят. Може би обичаше да бъде връщан на земята с удар, подобен на неговия.
Но всичко това определено бе непосилно и непознато за русокосия. В живота си той бе птичката, която трябваше да бъде опитомявана и обичана..той трябваше да бъде този, който се стараеше да приеме някого..
Сега как трябваше да промени ролята си?
Темин бутна бавно вратата на заведението, познатото леко звънтене веднага го последва и той се усмихна, обръщайки се и надигайки глава, само за да види малкия звънец точно над вратата.
- Здравей. Точно на време/Темин се обърна отново напред и се поклони, очите му показвайки цялата благодарност към чернокосото момче зад касата/
- Добро утро. Постарах се да не закъснявам. Щеше да е неучтиво, нали?
- Спокойно, не съм такъв сухар. И определено не съм толкова изискващ шеф. Но това си е тайна, така че...
- Но това, че ми я казваш вече не я прави тайна, нали?/чернокосия се замисли за миг и се засмя с глас, Темин оставайки приятно впечатлен от идеално звучащия тон/
- Прав си. Е, ела да те разведа из кухнята.
Темин нямаше търпение да се развихри.. първото нещо, което искаше да направи бяха еклери, но всичко зависеше от изискванията на новия му шеф.
- Това е съблекалнята, малка е, но честно казано за сладкарница като тази не ми трябва много персонал. Това е душа, ако случайно искаш да си вземеш след работа. Спокойно, никой няма да те гледа докато се къпеш/чернокосия се засмя отново и Темин се изкиска, развеселено.......беше забравил какво е да те разсмеят толкова естествено/
- Това са хладилниците с абсолютно всички продукти, които са ти нужни, а това е самата кухня.
- Уа...по-широка е от колкото си мислех.
- Да...както казвам аз-ако в кухнята няма място където да направя шпагат, не влизам.
Темин се засмя отново..за втори път за изминалите 5 минути и той осъзна, че тук наистина щеше да му бъде приятно. Чернокосото момче се усмихна и посочи всеки един предмет и уред. Къде оставя тестото да отпочива, къде поставя рецепти, за всеки случай.
- Не съм много добре с паметта/оправда се, когато срещна изненадания поглед на русокосия/
- Тук е наистина страхотно.
- Радвам се, че ти харесва/чернокосото момче се усмихна за пореден път и изтупа ръце, вадейки малка тетрадка, разтваряйки я на първата страница./
- Това е тетрадката, в която редовно пиша седмичното меню и някоя нова идея..ако има такава./Темин кимна, снемайки погледа си към книжката/ - Имам си един определен ред и наистина обичам, когато той се спазва. Например в Понеделник винаги правя понички, еклери, лукумки и шоколадово руло. Това най-много се харесва. След това ванилова торта, за да избягам малко от шоколадовата тенденция.
- Само това?
- Да. Малко ли е?
- Ами в сладкарницата, в която работех преди имаше по-разнообразно меню.
Чернокосия кимна.
- Разбирам. Но огледай се. Това е сравнително беден квартал, а сладкарницата е малка. Не мога да се похваля с голяма печалба, а и това са неща, които наистина се купуват много. Например еклерите. Всяка сутрин г-н Си, си купува по 10. Тя винаги казва, че са за внуците, но аз знам, че са за нея...за цяла седмица. /Чернокоското се засмя и потупа пръст върху тортата/. – А ваниловата торта винаги свършва най-бързо. Вътре слагам нещо специално...може би затова толкова се харесва.
- Какво?
- Тайна/чернокосия смигна с око и повдигна рамене разсеяно/ - Но май няма да е за дълго..сега ти ще трябва да я правиш и ще трябва да ти я кажа. Ах...тъкмо си мислех че ще бъда оригинален/Темин се засмя и кимна съвсем леко/
- Спокойно..гроб съм.
- И би трябвало.
Темин наистина хареса това място. Хареса и този човек. Шефът му беше странен, но по хубав начин. А желанието му да бъде пълноценен и оценен беше просто безразмерно. Нямаше търпение да остане сам, да запретне престилката си и да се отдаде на сладкарското така, както обичаше.
- Е..за сега е това. Ще те оставя да се облечеш, а ако има нещо аз ще съм на касата. Тази сутрин ще сме само двамата, но още утре ще се запознаеш с Мино.
- Мино?
- Мхм/чернокосия кимна и избута вратата, която водеше към предната част на сладкарницата/ - Не се изненадвай толкова много. Не понасям момичета. Предпочитам да работя само с момчета... поне няма да съжалявам, когато дойде онази седмица през месеца...сещаш се/Темин се изчерви и кимна безмълвно, а когато чернокосия се обърна, за да напусне помещението, Темин бързо го спря/
- А аз как трябва да те наричам?
- Кий е достатъчно/чернокоското се усмихна и напусна кухнята, оставяйки един много доволен мъж зад себе си/

**

Някъде около 12 на обяд Джонг най-накрая реши, че е време да се раздвижи и най-мързеливо се изхлузи от леглото си. Усети дрехите върху себе си впити като втора кожа. Спомена за ранния душ беше излетял през прозореца, особено след като усети потта по челото си. Трябваше да намали шибания климатик. Той грабна дистанционното и го спря директно, след като останалите копчета му направиха шега, отказвайки да работят.
Нови батерии-определено.
Джонгхюн съблече дрехите си, оставяйки по боксерки. Събра ги на топка и ги пусна в пералнята на кратка програма. Трябваше да накара Темин да спре да използва този омекотител. В коридора вече миришеше повече на рози отколкото на мъж. Джонг направи раздразнена физиономия, спомняйки си лигльото с розовия пуловер, който прекъсна сутрешната му чекия. Чернокосия почеса врата си и го разтри, усещайки иглички от кривото спане. Новия душ беше толкова освежаващ, той уви хавлия около кръста си и излезе на терасата, преди това вадейки от малкото шкафче до леглото си свита цигара. Постави я между устните си и я запали, мирисът на второкласна трева, пълнейки ноздрите му. Той задържа димът и го изпусна бавно през ноздрите си, наслаждавайки се на удоволствието от действието й. Вятъра навън си беше доста силничък, но горещата кръв под плътта му, му спомагаше да не замръзне в момента. Той обхвана цигарата между пръстите си и се подпря на парапета, хавлията съвсем леко изхлузвайки се по-надолу, но не падайки.
Очите му обиколиха срещуположните апартаменти, търсейки интересна гледка, като за добро утро. Само, че комшийката му от ляво днес не беше със дръпнати щори. Гледката на прекрасния й задник бе недостижима. Джонг въздъхна раздразнено и отново пое цигарата между устните си, до изпушвайки я и хвърляйки я през терасата.
Помота се още известно време, преди да реши да излезе малко. Днес знаеше, че Оню щеше да се сдобие с нова стока и това само го надъхваше повече. Джонг обу обувките си и напусна апартамента, заключвайки след себе си. От както Темин се бе нанесъл в домът му, вратата постоянно стоеше заключена. Малката надежда на Джонг от отърването от Темин му се струваше почти загаснала.
Как бе посмял да се забърка с него?
Единственото, от което нямаше нужда в момента бе друго присъствие в апартамента си, освен това на самия себе си...и някоя друга личност, умееща да върти добре езика си около пакета му.
Джонг си хвана такси директно за центъра на града, където беше единственото заведение, в което обичаше да ходи. По това време определено Оню щеше да е там. Това означаваше, че и стоката ще е там, а това означаваше, че Джонг много скоро щеше да е надрусан и на седмото небе. Ноздрите го засърбяха за белия, райски прах и той въздъхна нетърпеливо. Когато пристигна даде повече бакшиш от колкото трябваше и изхвърча моментално, влизайки директно в бара. Не беше от онзи тип барове, в които влизаш и излизаш със срамни болести. По-скоро бе бар, в който спокойно можеш да се надрусаш на масата, на която си пиеш бира и никой да не ти направи проблем.
Тъмната завеса преди помещението му се стори още по-тъмна и той се засмя, признавайки сам на себе си, че желанието за дрогата го бе направил тотално безразличен към всичко друго. Още щом влезе успя да огледа мястото и да види доста познати лица. Той кимна към всеки един, получавайки подобно, плюс някое друго предложение за прекрасното „брашно".
- Сори момчета..дилъра ми е вече тук.
- Спри да ме наричаш така/Оню излая, избутвайки столът на приятеля си по-далеч/ - Ще си помислят, че наистина съм такъв.
- А не си ли? Ти си единствения, който ме снабдява с това/Джонг най-демонстративно повдигна пакета с прах и го отвори нетърпелив./
- Подай ми картата си/зениците на Джонг се уголемиха и той впери изчаквателен поглед в този на Джинки./
Къдравелкото въздъхна и измъкна картата за намаление на някакъв магазин за втора употреба дрехи-успя да прочете Джонг, преди да се заеме с правенето на вадички.
- Не знаех, че посещаваш такива места.
- Понякога има яки неща, ок?/Джинки сви ръце пред гърдите си, вените по бицепсите му готови да избухнат/ - Как е съжителството?/Джонг смръкна силно, повдигайки вежди и изцъквайки презрително/
- По-скоро досаждането и натрасянето./Оню се засмя за кратко, преди да издърпа картата си и да се заеме със своята вадичка/
- Стига де..не може да е чак толкова зле. А, и има готин задник.
- Кога успя да го оглеждаш изобщо?/Джонгхюн повдигна дясната си вежда....навик, от който на Оню вече му се догаждаше. След това повдигане на вежда винаги се стигаше до спорене и задълбочен разговор. Последния път Джонг спореше, че му е по-голям от този на Оню...работата беше доста спорна. В крайна сметка всеки отказа да си ги мери публично... причината остана неясна/
- Стига де Джонг./Оню хвърли картата си отново към чернокосия, засмивайки се/ - Ти си този, който е имал пряк достъп до това дупе..не се прави на сляп/.Джонг изсумтя и повдигна рамене /
- Може би има готин задник, и? Остава си все така досаден и адски ненужен в апартамента ми. Знаеш ли, че у дома мирише на роза. На роза!!! Това да не е масажно студио.?
Оню избухна в смях, привличайки няколко погледа за кратко. След това повдигна шишето с бира, което стоеше в ляво на масата и отпи голяма глътка, оригвайки се силно. Джонг изкриви устните си в нищожна усмивка. Можеше вечно да се гаври с недостатъците на Оню, но ей...той имаше много повече. Дори сам го знаеше. Не бе като да не е наясно, колко пропаднал всъщност бе. Не помнеше последния път, когато се чу с родителите си. Май беше, когато му поискаха обяснение за продадената кола. Може би.. Как той щеше да им обясни, че я бе продал, за да си купи цял пакет първокласна трева и друг пакет малко по-лошо качество дрога.
„Щеше да е оригинално оправдание"-беше казал тогава Оню и Джонг още помнеше как се смяха при представата за физиономиите на родителите му..
Чернокосия се наведе и закри дясната си ноздра, поемайки цялото количество от пътечката си. Вдигна глава и затвори очи, усещайки прилива на енергия и екстаз. Беше толкова шибано жаден за нечие тяло в момента.
- По-добре на рози отколкото на мръсните ти чорапи/дочу тихо в далечината, сякаш мига, в който размишлява бе спрял времето и Оню бе далеч, далеч/ Джонг сви устните си в невинна усмивка и сне глава, отваряйки очи. Дезориентирания поглед срещна този на Оню и той вече знаеше, че Джонг щеше да направи някоя глупост.
- Може би си прав./издиша спокойно Джонг и се изправи/
- Прав за кое? За чорапите или за дупето.?
- За дупето Джинки...какви чорапи?/Оню извъртя очи...беше безнадеждно да говори с този човек, когато дрогата бе замъглила и без това малкия разум/ - Можех да си потърся някоя кучка, която би свалила това/Джонгхюн помачка издутината в дънките си/ - Но вкъщи си имам перфектното дупе, нали така?
Оню повдигна вежди, клатейки бурно глава.
- Джонг, нямах това предвид.
- О имаше...
- Той е бременен. Не можеш да правиш секс с него.
- Той е едва във втората седмица. Нищо няма да му стане, нали?
Оню се изправи и последва вече излизащото момче. Стисна рамото му силно и го избута извън заведението. Джонгхюн се засмя на пристъпа, който беше заел лицето на Джинки.
- Задник такъв/Оню извика и заби юмрука си в рамото му/ - Шегуваш се,а? С мен? Знаеш, че мога да те ступам.
- Да, да... слушай ще се прибирам. Ела с мен.
- Нее...Съни ми звъни постоянно. Теста се оказа грешен и сега е на вълна бебета.
- Горкия/'Джонг се засмя, потупвайки рамото на приятеля си утешително/ - Аз нямам такива проблеми...
- Да, точно ти. Бъдещия татко.
Джонгхюн промени изражението си за част от секундата, и отдръпна ръката си от рамото на Джингки. Въздъхна и помаха, завъртайки се като войник.
- Проблема ти е там, че се лъжеш. Аз няма да приема това дете и няма да си променя решението. Ще се видим утре.
- Все тая... /Оню махна с ръка и се обърна с гръб, тръгвайки в обратната посока/
Джонгхюн реши да повърви бавно към апартамента си. Не беше чак толкова студено, а и не беше тъмно. Часовникът на една от сградите показваше 3 след обяд и той примирено се съгласи със съдбата си да се прибере в празния и скучен апартамент и да си пусне порно канала. Може би щеше да има нещо по-интересно от това да се самосъжалява, че не си потърси занимавка. А и трябваше някак да се отърси от думите на Оню. Проклет да е за способността му да му влияе така.
С пристигането в апартамента си, Джонг осъзна че Темин все още го няма. Той отвори вратата за стаята му, аромата на рози отново удряйки го в носа, но още по-силен. Огледа помещението и установи огромната разлика. Сега бе свело, бе чисто и определено подредено. В края на леглото имаше сгънати дрехи, а на шкафчето до леглото малък часовник и айпод. Той влезе в стаята, приближавайки се и вдигайки айпода. Постави едната слушалка, пускайки последната песен и се заслуша. Мелодична, бавна и някак силна в думите си. На екранчето пишеше "Ace"(оригинално хд). Джонг не беше чувал тази песен, но имаше нещо, което определено го грабваше. Беше интересна. Той върна предмета и направи кратка обиколка, когато до слуха му стигна звъненето на неговия мобилен. С закъснение осъзна, че го беше зарязал на масата в хола и моментално напусна стаята, оставяйки я така сякаш не беше стъпвал вътре. Вдигна без да поглежда екрана, за което съжали малко след това.
- Какво е обяснението за отсъствието ти от работа, Джонгхюн/дъртата кранта, знаеше как да скапе повече настроението му. Джонг погледна към календара отстрани на секцията и забеляза датата. Беше Понеделник и той беше шибано прецакан/.
- Ако кажа, че обърках дните, ще ми повярвате ли?
- Ти си глупак. Трябваше да те уволня отдавна, но ми трябват хора. Да знаеш, че ще ти го одържа от заплатата.
„Щото пък тя е толкооваааа голяма"-Джонг извъртя очи и въздъхна тихо.
- Надявам се утре да се появиш все пак и да си свършиш работата като хората.
- Ще съм точен, г-жо Каной.
- Ще видим.
След това връзката прекъсна. Джонг изпсува в слушалката и затръшна телефона на една страна, падайки изморено върху дивана. Мирисът на роза достигна ноздрите му и той изсъска покривайки лицето си с малката възглавничка от ляво.
- Господи тази миризма.