9months/boyxboy, mpreg/

Part 12

След работния ден на Темин, Кибум не му позволи да си тръгне. А Темин не си позволи дори да се опитва да отрича, че не иска да остане с него. В компанията на Кий се чувстваше защитен, спокоен и сякаш напълно на мястото си. Не беше мислил за Джонг, за случилото се и за бременността от няколко часа и за малко се почувства като друг човек. Много по-лек, много по-щастлив. Кибум беше добър с него и Темин се почувства като предател и използвач. Не искаше да изглежда така сякаш остава с Кибум само, защото има нужда от някого до себе си. Защото той наистина имаше нужда от някого.
Беше едва 7 вечерта, а на вън бе по-тъмно от всякога. Темин отдръпна тънкото перде от прозореца и погледна навън, малката сладкарница точно в подножието на блока, изглеждаше толкова миниатюрна. Бяха на 10 етаж и гледката към останалата шир на квартала беше ослепителна. Ясно бе защо Кибум бе наел този апартамент. А може би и зареди сладкарницата. Бе точно на пет крачки от дома му. Беше адски удобно за него и бизнеса му. В апартамента миришеше на нещо невероятно. Кибум беше обещал да изненада Темин с вкусна вечеря и тъй като кухнята бе отворена и свързана с хола, за Темин не бе трудно да отгатне, че това бе пиле по мексикански. Не трябваше да показва на Кибум, че знае..щеше да е неловко. Той отпусна пердето отново и се обърна, погледа му отправяйки се моментално към чернокосото момче, което режеше зеленчуци. Темин обви ръка около другата в лека схватка и се огледа, прегризвайки устна. Беше толкова чисто и в същото време толкова уютно. Не беше претъпкано. Подредбата на мебели беше умерена и в перфектна комбинация. Темин се настани на един от столовете, който изглеждаше наистина мек и въздъхна.
- Щях да осакатя една жена, за да се добера до този стол/отвърна Кибум, засмивайки се сякаш си припомни сцените/
Темин се усмихна и прокара длан по гладката повърхност.
- Харесва ми. Толкова е нежно.
- Мхм.... Съгласен съм. Затова битката беше оспорвана. Освен това цената беше свалена адски много.
- Извадил си късмет.
Кибум кимна напълно съгласен с Темин. Русокосия наистина не мислеше, че ще се чувства толкова неловко в компанията на Кибум. Може би беше зареди всичко случило се днес. Зареди целувката, признанията и несподелените до толкова чувства.
Беше му длъжник..още от началото Темин дължеше много на Кибум, но нима трябваше да плаща с ..тялото и сърцето си?
Рукосия се заигра с едно непокорно конче, стърчащо от вече не толкова голямата му дреха. Трябваше да го отреже още преди месец, но така и не се досети. Е сега поне имаше с какво да си играе, за да спре да мисли за това колко неловка е тази тишина, настъпила между двамата. Кибум загаси котлона и пресипа в две чинии, взимайки и прибори. Като истински професионален сервитьор, той сложи едната пред Темин, поставяйки и вилицата. След това просто се завъртя и седна на столът до неговия. Усмихна се когато срещна погледа си с този на Темин и го подкани с жест на ръката да се храни.
Темин беше очарован от прекрасния изглед на ястието. Не беше ял пиле по мексикански, но беше чувал доста добри отзиви за него. Като човек, неголям фен на храната, той не беше ял доста неща, които обикновено човек консумираше. Може би затова и беше толкова слаб. Често го мислеха за болен. Това правеше грешно впечатление за него.
Темин вдигна чинията и взе вилицата, бавно набождайки едно от парчетата пилешко. То се разтопи в устата му, сякаш бе сладолед, а вкусовете бяха толкова пикантни. Усмихна се моментално и изфъфли, през запълнената си уста.
- Уникално е. Не знаех, че може да има толкова вкусна храна./Кибум се засмя искрено и махна с ръка, като на бузите му се появи червенина. О..да не би той да беше засрамен?/
Темин се усмихна леко и тихо продължи да се храни, опиянен от вкусната храна. Втория живот в него, сякаш му се отблагодари и коремът му скоро бе препълнен. Отдавна не се бе чувствал толкова сит и удовлетворен. Когато остави преполовената чиния и облиза устните си, Кибум смръщи вежди и кимна с вилицата си.
- Само толкова ли ще изядеш?
- Не мога повече/оплака се Темин, поставяйки ръка върху корема си като благодарявайки се наклони леко/
- О стига де. Бъди спокоен в мое присъствие, наистина искам да те виждам усмихнат както преди./Кибум протегна ръка и скри един от кичурите коса, зад ухото на Темин.
Темин сметна това за наистина мил и сладък жест. Устните му се напълниха с кръв и се разпънаха в мимолетна усмивка. Кибум би могъл да свикне с изчервеното лице на това момче. Той отмести ръката си и остави и своята чиния, облягайки се назад.
Темин въздъхна и се огледа още веднъж, сякаш търсейки тема, по която да започнат разговор. Скоро тишината върна неловкостта и Темин се сви на мястото си.
- Искаш ли да останеш с мен тази нощ?/Темин погледна Кибум потресен. Той преглътна и се засмя, някак стресирано. Ръката му махна сконфузно/
- Не..не мога, Кий. Не би било редно/смутеното му лице се сведе и той се заигра пак с така интересното конче/
- Добре..предполагам не трябва да те притискам. Не бих сторил нищо, което не искаш.
Темин прехапа устната си и премига няколко пъти. Усещаше, че Кибум бе разочарован. Цялата неловкост от към ситуацията казваше, че той наистина се чувства глупаво. Темин повдигна глава и срещна разсеяното лице на Кибум. Беше свил единия си крак под другия и се беше облегнал назад. Стойката му не показваше нищо кой знае какво, но физиономията и очите, който гледаха в една точка-говореха прекалено много. Русокосия се повдигна и тръгна бавно към мястото, на което стоеше Кибум. Чернокосия остана изненадан от внезапното разместване. Той проследи с поглед как Темин сяда до него и как вдига грациозно краката си, лягайки на свободното пространство от ляво на Кий. Той постави бавно главата си в скута на изненаданото момче и му се усмихна засрамено.
- Знам, че не би, Кий./отвърна тихо Темин и се обърна на една страна, лицето му забивайки се в топлия плат на дългия пуловер на Кибум./
Чернокосия отвори уста да каже все нещо, но това така и не стана. Накрая той се предаде на опияняващия порив в себе си да прекара пръсти в меките, руси коси и да наблюдава спокойното същество в скута си.
Когато пръстите му срещнаха скалпа на Темин, русокосия открехна клепачите си и повдигна очи към тези на Кибум, изказвайки без думи благодарността си. За всичко.. За всичко, което не можеше да каже, и което не трябваше да си позволява.
Кибум откри широкото чело и палеца му погали нежната кожа. Можеше да се закълне, че никога през живота си не бе докосвал толкова нежно нещо.
Не казваха думи. А и не бе нужно. Всеки потънал в мислите и тревогите си. Всеки вглъбен във вътрешния си свят, който сякаш бе по-объркан и от реалния.
Скоро Темин се размърда и ръцете му се вплетоха в тялото му, сякаш му бе студено. Това накара мозъка на Кибум веднага да заработи на загрижената вълна и той протегна ръка за да издърпа одеялото, което лежеше на другия диван.
- Не../изхъмка Темин, очите му вече отворени и гледащи Кибум/ - Не ми е студено. Не го прави./Кибум кимна, продължавайки с галенето на русокосия. Такова удоволствие бе да го докосва по някакъв начин/
Дните, които прекара в липса да го заговори бяха по-болезнени и от физическата болка, която би понесъл. Всеки божи ден, всяка божи минута го виждаше, но думите сякаш бяха заключени на дълбоко в него и той дори не можеше да намери правилния ключ, с който да ги пусне напред. Искаше му се толкова много пъти да му каже, че гледа на него, като на нещо повече. Че очите, които така обича го бяха пленили още от първата им среща.
Любов не можеше да се нарече още, но бе адски близо ... И Кибум се плашеше от това.
Не защото не желаеше този път, а защото русокосия нямаше как да му го предложи. Защото той не изпитваше това, което и Кибум.
И с цената да бъде наранен, чернокосия бе готов да рискува себе си, но да усеща присъствието на другия до себе си. Това бе достатъчно.
За сега.
- Кий?/Темин изшептя, спечелвайки си тих отговор/ - Важи ли още предложението да остана с теб.?/Кибум се усмихна и кимна. В очите му за миг проблесна светлина/
- Разбира се.
- Тогава ще остана. Не искам да се прибирам в самотния апартамент.
- Можеш да останеш колкото искаш. Знаеш, че тук е винаги отключено за теб.
Темин се усмихна и сгуши лицето си в пуловера на Кибум. Гърдите му скоро се отпуснаха и Кибум разбра.
Темин спеше.